Анна Заркова, пред в. „Галерия“
Попитали Солон навремето как се управлява държава. Той отвърнал: „Много просто. Гражданите се подчиняват на управниците, а те на закона.“
Така е било някога в Атина, откъдето тръгва демокрацията. Обаче ние сме сега в България, през която демокрацията наминава чат-пат. И тук държавата се управлява просто, но по-другояче. Тук гражданите презират управниците, а те им отмъщават с калпаво законодателство. Най-трудна е работата на главния прокурор: корупция бол, но когото пипне – все „свой”.
В последно време все по-често се убеждаваме, че живеем в чудна държава – в системата на управлението ѝ нищо не е толкова невероятно, че да не може да стане.
Възможно ли е жандармерия да пази министър от мандатоносителя на неговото правителство?
Ако смятате че не е, значи не сте чували за Александър Йоловски, който оглавява министерството на електрониката. Той е вече трети месец под засилена охрана от тежковъоръжена полиция, гардове на НСО и командоси от отряда за специални операции (ако нещо се е променило напоследък, то е пазено в тайна). Силите за сигурност са мобилизирани да бранят и семейството му – от кого според вас? – не от руски килъри или от Хисбула, а от лидер на партията, която го постави във властта и от негов съпартиец- депутат.
Да, не е за вярване, но е факт в който няма причина да се съмняваме, защото беше потвърден от потърпевшия мина през прокурорска проверка, която прерасна в дело за извършено престъпление.
„Министърът на електронното управление каза нещо интересно. Че Кирил Петков и Божидар Божанов са му оказвали натиск за обществени поръчки от 600 милиона лева! Това е нечуван скандал! – алармира първа от парламента Десислава Атанасова, острието на ГЕРБ.
Така тя хвърли барут в разгорелия се по същото време „Кодгейт” – докладваното от ДАНС скандално разкритие, че заместник на Йоловски на име Михаил Стойнов (и той от квотата на „ПП-промяната”) наредил да се повтори на 25 октомври м.г. извършената два дни по-рано процедура за кодиране на машините за гласуване и снимал кодовете с телефон – не за друго, а „да си поиграе вкъщи”, както обяснил на сащисаните очевидци. Подозренията, че така той е подготвял изборна манипулация, предизвикаха забрана на автоматизирания вот и избухнаха в протести в деня за размисъл. Рекордният брой невалидни бюлетини в урните след това подсилиха усещането за бездържавие. Съдът върна на балотажа компрометираните за първия тур автомати, но гафът си е гаф и прокуратурата подхвана „нерегламентирания достъп” до тях.
Това е минало, но ето ви и прясна новина: по случая е образувано досъдебно производство! – то значи, че при прегледа на камери и разпитите са открити данни за престъпно компютърно посегателство.
Кой е извършителят? Че кой друг да е, освен той – зам.-министърът Стойнов, софтуерен инженер, който е видян от всички в стая № 344 на министерството да стартира повторно процеса с хаш-кода (ключа за защита) и да го фотографира въпреки забележките, че не бива? Едно е очевидното обаче, друго е инкриминираното. Стойнов се кълне, че няма вина: „Само тествах, казва, имах право”. А разследващите го подкрепят, като съобщават – обърнете внимание! – че „обвиняеми няма”.
Някой да е изненадан? Ако има такъв, той е навярно чужденец, който не познава обичайната практика на държавното обвинение у нас. Тя е двуяка. Или се овиква някой „виновен” до съдебното доказване на противното, или се премълчава някой недоказано „невинен”.
А с Йоловски какво се случва? Той наистина ли е в толкова голяма опасност, че да се пази от вътрешната войска, или лъже на поразия и ще го съдят за клевета? Ако е второто, защо е още в правителството? Ако е първото – защо душманите, които сочи, не са арестувани?
Според защитата на Петков и Божанов (над чиито глави по силата на правото виси формално мечът на Темида) Е–министерството „никога не е разполагало с големи пари” и жалбата на министъра, че е натискан да ги раздаде на „подходящи хора” е абсурдна. Тази теза обаче не съвпада с действителността. Оказа се (пръв съобщи в. „Сега”), че във ведомството на Йоловски има стотици милиони за усвояване по Националния план за възстановяване и устойчивост, и надпреварата за обществените поръчки е в ход. А в нея, както се чу, „сглобката ПП-ДБ +ГЕРБ + ДПС” взе да скърца доста шумно – не се напасват сигурно „обръчите от фирми” на „промяната” и „статуквото”. Скърцането изведнъж утихна, след като разследващите обявиха, че „ще се съсредоточат” върху членовете на комисиите, които раздават порциите и с пряко договаряне, без конкурси Смълча се показно и Главната прокуратура. „В нея вече няма скандали”, отбелязаха със задоволство управляващите.
Сещате ли се защо предишните най-върли критици на главния прокурор Гешев в последно време много си харесват изпълняващия длъжността негов заместник (същия този Сарафов, чийто избор по-рано Петков нарече „огромно разочарование”)? Ако не, припомнете си Приказката за стълбата на Христо Смирненски. Тя ще ви покаже картинно защо и как се смени рязко гледището на „жълтопаветните политици”– тия, които от Големият протест за справедливост-2020 се покатериха на мраморното стълбище на Министерския съвет и го изкачиха, изтеглени от ония срещу които протестираха. От най-горното стъпало, разказва Смирненски, „плебеят по рождение” съзира земята красива, хората щастливи, а себе си като принц – точно обратното на това, което е виждал от ниското.
Виждането на „принцовете” у нас традиционно се потвърждава от съдебната власт, ако ще и черното да е бяло. Така е и сега. Искате ли доказателство?
Ето ви едно: писменото постановление, с което прокурор Марина Ненкова сложи точка на „Божковгейт” – прочутия досъдебен процес, в който на везните на Темида бяха думите на хазартния бос Васил Божков срещу тези на експремиера и лидер на ГЕРБ Борисов, пиарката на партията му Арнаудова и някогашния му финансов министър Горанов. По тия думи последните трима бяха арестувани…(но забравете това, то беше през 2022 г., когато управляваха „политическите противници” на Борисов – той после им прости и се сглоби с тях в „некоалиция”).
Постановлението на Ненкова, наречено от юристи „пътеводител за прикриване на политическа корупция” прилича и на сценарий за мафиотски филм. В него има олигарх, рекетиран от премиер, министър с подкупи за милиони, неследващи се дарове, такса спокойствие и купен закон за хазарта .
Какви подробности научаваме от прокурорския акт?
Над 80 души били разпитани, за да се отхвърлят твърденията на Божков, че бил изнудван ( 2017-2019) и дал 60 милиона евра на Горанов. (Бил го сторил, защото Борисов му заявил, че „ако не дава пари, няма да има бизнес“. В отплата получил среща с фанансистката на ГЕРБ Менда Стоянова и разписан от нея закон в полза на неговата лотария.
Работещи в Божковия офис дали показания, че там неведнъж „идвали хора” (като Арнаудова) да взимат „пликове с размер половината на А4“. И още: че всеки месец имало „подаръчни, които от обектовата охрана да се предават“. Охранител при допир „усещал пари”. Друг „видял в пликовете пачки банкноти с дългия ръб нагоре“. Над 30 очевидци потвърдили, че Божков редовно ходел до министерството на финанските. Съдружникът му го видял при това как „взема подаръчен плик от бюрото и си слага пачки 500 евра в джобовете”. Секретарката му добавя, че наричал Горанов „Влади“, че на отиване при него ѝ нареждал да „подготви кутия с пури и уиски” и пъхал банкноти под връхната си дреха и в чанта „Луи Вютон“.
Борисов всичко отрича. Горанов се кълне, че не е взимал пари. Арнаудова твърди, че като е ходила до офиса на Божков, е получавала „само покани за събития, поздравителни адреси и каталози за изложби“.
„По документи се констатира, че действително има тегления в брой от банковите сметки на Божков на големи суми, но как са разходвани не може да се установи“, пише прокурорката, специално командирована от районно на градско ниво. Според написаното „има и срещи” с Менда и Горанов, но говореното на тях няма как да се узнае.
Заключението: „дума срещу дума”. Следва по липса на доказателства за престъпление делото да се прекрати. Без значение, че Божков и Горанов са санкционирани по антикорупционния закон „Магнитски”.
Толкова за некорупцията в некоалицията.
Сред народа тръгна виц: По какво си приличат Божков и треньорката Илияна Раева? По това, че той е давал пачките на големците също както тя в една реклама дава шоколади на гимнастичките – само да ги помиришат.
Смешно ли ви е? За смях става и историята с жандармите, които пазят страх на смелия министър Йоловски…
Но кой ще се смее последен? Според юристи това зависи пак от прокурорите – те могат по закон „сами да се поправят” в двегодишен срок.
