Екатерина Михайлова и Здравко Желязков са дует от 48 години. Първоначално се наричат „Студио 2“, а след няколко години приемат името „Ритон“. Катя e родена на 18 март в София, зодия Риби, а Здравко – на 20 януари в Кърджали, зодия Козирог. И двамата са завършили Музикалната консерватория, специалност естрадно пеене. Имат десетки хитове, които се пеят до днес.
Интервю на Мариела Стоянова, за в. „Галерия“
- Дните около Коледа са времето, в което човек обича да се връща в детството. Хората искат да са си вкъщи, на топло, светлините да са навсякъде, а Дядо Коледа да ги посети със Снежанка и джуджетата. Забравих ли нещо, какво бихте допълнили вие? Здравко: Вълнението…Това са най-красивите празници, най-топлите, най-романтичните, най-домашните… Особено и като падне снегът идват най-хубавите спомени от детството ни, когато имаше много игри на пързалката. Самата еуфория, надеждата за следващата година е магия, аз винаги забравям лошите неща.
- Това е може би един от малкото празници, при които човек иска да се сеща само за приятните неща? Какво хубаво си спомняте вие?
Здравко: Първото нещо, което на мен ми идва като спомен, е, че на 23 декември – само ден преди Коледа, ние с Катя се оженихме.
Катя: И тази година ни е юбилейна – честваме 45 години брак. На 23 декември 1978 година си казахме официалното „Да!“.
– За какво ви стигнаха тези 45 години и за какво – не?
Здравко: Ако един човек каже, че определен брой години са му стигнали, то тогава той е свършил и творчески, и физически, и психически – всякак. И двамата сме на принципа, че човек докато е жив, не трябва да смята, че е приключил за това, за което е дошъл на този свят.
Катя: Както пеем в една наша пасен: „Има недовършени толкова добри неща…“ До края на живота си много добри неща няма да успеем да завършим. Направили сме, но има още какво да продължим.
– 45 години заедно в истински рекорд. Малко двойки в шоубизнеса издържат толкова дълго време. Веднага се сещам какво изпълнявате в една песен: „Защо не дават оскари за вярност в любовта“…
Здравко: Тихо, да не ви чуят в „Гинес“, защото такива луди в шоубизнеса са рядкост.
Катя: Наскоро в един сайт бяха показали най-дълго съществуващите двойки и се оказа, че ние сме една от тези с най-дълго съществуващ брак. От публикацията стана ясно, че има няколко двойки с малко по-дълъг от нашия.
Здравко: В шоубизнеса ли? Искаш да кажеш, че има и по-луди от нас? (смее се)
Катя: Да, оказа се, че Даниела Кузманова и Румен Бояджиев от ФСБ са двойката, която е заедно повече време от нас. Има обаче значение от двойка до двойка – те може да са 50 или 60 години заедно, но единият работи едно, а другият – друго, виждат се сутрин и вечер. А ние сме 24 часа в денонощието нонстоп заедно. 45 години сме женени, но де факто заедно сме от 1975 г., когато станахме гаджета и живеехме на семейни начала. Това прави 48 години непрекъснато двамата!
– Имахте ли проблеми в хотелите, например, като пътувахте заедно, когато не бяхте семейство?
Здравко: О-оо, да. Не можехме да спим в една стая официално, защото в паспортите не пишеше, че сме женени. Да, но цяла България вече знаеше – бяхме станали популярни още в началото на 80-те. Пристигаме за концерт в някой град и в хотела ни казват, че трябва да спим в различни стаи, защото не сме женени, нямаме еднакви фамилии. Общо взето ние се оженихме, след като майката на Катя ни направи ултиматум. В началото на кариерата ни бяхме една година в Полша, където работихме. Майката и бащата на Катя ни дойдоха на гости и като видяха, че спим двамата в една стая, бяха категорични: “Трябва да официализирате брака си, ако искате да живеете заедно“. И ние се върнахме за около 20 дни в България, за да го направим.
- Е, тези спомени сега са много приятни…
Катя: От младостта всички спомени са такива, та това са най-хубавите години на човека! 2-3 години преди да станем популярни в България, ние вече работехме в чужбина – започнахме първо в Полша, след това в бившия Съветски съюз.
-А по това време бяхте ли вече дует „Ритон“ или имахте друго име?
Катя: Ние започнахме като „Студио 2“ – големият композитор Тончо Русев го измисли. Като студенти успяхме да се уредим на прослушване при него. Искахме да ни каже дали имаме бъдеще, или – не. Както и ако е възможно да ни напише някоя песен. Той беше, а си остава и до днес най-големият хитмейкър.
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
– Как мина срещата ви с маестро Русев?
Здравко: Разбира се в началото бяхме малко притеснени, прекрачвайки прага на апартамента му на ул. „Жолио Кюри“, бяхме във втори курс през 1976 г. Пеехме, а Катя свиреше и на пиано. И Тончо каза: Страхотни сте. Оттук нататък всяка ваша стъпка искам да е през мен. Ние се разтреперихме. Това беше Тончо Русев, доайенът. После, като се качихме в трамвая…да, тогава „Ритон“ се возеха на трамвай, Катя ми каза: Ощипи ме, не мога да повярвам, че това е истина. Бяхме студенти с два купона за стола в джоба, но Тончо Русев ни каза, че сме страхотни. И сега настръхвам, като се сетя за тогавашната емоция.
– Значи в Полша сте заминали като „Студио 2“?
Катя: Да, така пяхме в Полша и по време на първите ни изяви в Съветския съюз. Като се връщахме в България, решавайки, че ще останем за по-дълго – стига с тази чужбина, искахме да се реализираме тук. Тончо Русев ни помогна да направим първите си записи, а те бяха преводни песни. Времето беше такова – никой от композиторите не искаше да дава на млади и неизвестни изпълнители новите си песни. Тогава беше модерно да се правят преводни – вземаш някой американски, италиански или друг известен хит и написваш текст. Първите ни записи не бяха одобрени. Нашите текстове бяха написани от Калин Донков.
– Защо, какво не ви харесаха?
Здравко: Не бяхме одобрени най-вече заради това, че си бяхме поставили за цел да пеем само за любов. В цялата си кариера не сме изпели нито една дума за политика. Тогава беше модерно всеки млад изпълнител да започне с нещо ангажирано, идеологическо, да възхвалява социалистическия начин на живот. А ние започнахме с един прекрасен текстописец, който знаеше перфектно английски език – Милчо Спасов, както и с Калин Донков…
Катя: Спомням си, че тогава казваха: „Те какво искат сега, от първите записи и веднага да започнат да звучат по радиото, трябва първо да поизтъркат стълбите на радиото… Направихме едни други песни, и когато вече ги приеха, се оказа, че има друга група – популярна, която се казваше „Студио В“. Звучеше много еднакво с нашето „Студио 2“ и от радиото спешно ни помолиха да измислим друго име.
– И кой ви измисли името?
Здравко: Нашият кум и човек, който много ни е помагал в кариерата – композиторът Любен Цветков, за съжаление вече не е между живите, ни каза: „Защо не се кръстите „Ритон“ – ето тракийското съкровище, от ритона можеш да пиеш вино на екс докрай. Като отвориш енциклопедията пише – рог сигнал за даване началото по време на лов, имаше и такива шоколадови бонбони… Нямаше въобще време да мислим и се съгласихме.
Катя: Когато бяхме много млади и хората не ни познаваха, по време на участие едни хумористи ни казаха в гримьорната: „А бе, защо сте Ритон – да не би да сте Ристю и Тони?“ (смеят се).
Здравко: Сега се е появил някакъв английски диджей с това име. Много съжалявам, че навремето не се сетих да патентоваме името, за да не го използват други. Но по времето на социализма кой ще се занимава с това, тогава щеше да звучи фантастично и нереалистично. С годините името на дуета ни стана много любимо и си останахме „Ритон“.
Катя: Е, можехме да бъдем и дует „Желязкови“ (смеят се) .
-Катя, вие сте Екатерина Михайлова, навремето имаше доста известна ваша съименничка, но от политиката.
Катя: Да, но аз съм оригиналът (смее се). Като споменахме политиката – канили ли са ви да станете депутат от някоя партия?
Здравко: Да не ми се обижда никой, но тези, които канят, знаят много добре към кого да се насочат. Ние сме неуправляеми. Нас не може да ни управлява никой. Затова и много рядко ни взимат в журита. Всъщност, вземаха ни често в началото, но сега – не. Като видяха, че не могат да правят далавери с нас, се отказаха. Ние не сме за жълти грошове, които ще изпълняват „чужди песни“. Както нямаме чужди песни в нашия репертоар, няма как да използваме чужди мисли като свои. Не можем да бъдем кукли на конци. И двамата сме неуправляеми и затова благодаря, че не ни канят за такива събития.
-Чест ви прави, че не взимате политически уклон, но вие сами сте си извоювали правото да казвате какво мислите и да правите това, което искате.
Здравко: Щом успяхме да го правим и през времето на социализма, макар да изпадахме от много програми за това, че нямахме ангажирано творчество и си пеехме само за това, което ни харесва, значи добре сме се справили. Сега никой не те задължава. Това може би някои го правят заради лични облаги.
Катя: Има и нещо друго – две дини под една мишница не се носят. Или си политик, или певец, или артист… Защото като носиш двете дини – нито ще си едното, нито другото.
– Вие може би затова сте всенародни любимци, защото не ви дели нито една от групите в обществото.
Здравко: Професията ни винаги е била шоубизнес за нас, като започнем от времето на социализма, та до сега. Не би трябвало човек, който иска да има успехи в него, да го бърка с разни политически зависимости. И ако успее да го направи, е добре. Не зная дали сме всенародни любимци, но си имаме своите фенове.
Катя: Точно за тях продължаваме да правим нови песни и клипове. Ето преди 11 години създадохме групата “Ангелите на Ритон”, с която толкова време продължаваме заедно да правим концерти. Много се вълнуваме, че само след три месеца е нашето грандиозно шоу в НДК, който ще бъде точно на моя рожден ден – 18 март, и ще се казва. „Елате ни на гости на рожден ден“. Подготвили сме няколко съвсем нови песни, които ще изпеем. Няма да минем и без златните наши хитове от годините, готвим се с много внушителна сценография – доста скъпа, залагаме на това сцената ни да е красива, пищна, защото това ще се заснеме за телевизия и искам да остане за историята. Нещо, от което мога само да се гордея, а не да се срамувам.
Здравко: Ние не търсим печалба от спектаклите в НДК, както беше казал един наш колега – концертите в него са един вид нашият шоурум. Затова хвърляме много средства да е бляскаво. Освен концертът в НДК ще имаме и традиционното си национално турне в спортни зали и летни театри – във Варна, Бургас, Шумен, Плевен, Пловдив, Сливен, Ямбол, Русе и др.
– Кои са най-големите зали, в които сте пели?
Здравко: Ооо, това са залите в бившия Съветски съюз. Там най-малките са колкото НДК. В московската „Олимпийская“ се събират 17 000 души, в Петербург също, в Лужники – 12 000 души. Публиката в Русия наистина е невероятна, в Полша – също. Нас обаче ни впечатлява не толкова големината на залата, а хората, които са в нея. Там наистина много ценят изкуството.
– Как е вашият приятел Филип Киркоров, чувате ли се с него?
Катя: Чуваме се, разбира се. Той сега малко се е отдръпнал, той е човек шоумен и не е от тези, които са се издигнали чрез политически лозунги или маньоври.
Здравко: Няколко пъти съм казвал, че политиците в Русия през последните години живеят в епохата на Филип Киркоров. Така че той не може да бъде подвластен. В предишния ни концерт някои хора се опитаха да направят интрига с него, но не им се получи. Дори стигнаха дотам, че да говорят за моя медальон с буквата Z. Катя ми го подари преди три десетилетия – за 10-годишнината от сватбата ни и тук някои хора се опитаха да го изкарат, че той е символ на войната в Украйна… Хейтъри и злобари има много. Филип е политически неподвластен и ако го обвиняват за нещо, не са прави. Той е човек на шоубизнеса и продължава много да пътува по света.
– Кой беше най-тежкият период в професионалната ви кариера?
Здравко: В първите години след голямата промяна през есента на 1989 г. беше изключително тежко, и то не само на нас, а на всички колеги артисти. Тогава беше краят на целия шоубизнес. На хората не им беше до него. Всяко ново начало предизвиква сътресения.
– В началото на 90-те, когато културата беше в колапс, вие се преориентирате и започвате малък бизнес. Зная, че сте продавали кукли Барби?
Здравко: Това беше преходно време. Този наш малък бизнес стана случайно. Шоубизнесът се срина изведнъж, стана голяма инфлация. И бидейки в разцвета на силите си, ни завари това време. И тъй като не сме от хората, които ще си останат да лежат вкъщи и да чакаме по-добри дни, съвсем случайно наши познати ни предложиха да започнем този малък бизнес. В началото беше едно павилионче, след това станаха три магазина. Първият ни беше известен сред хората и му казваха “Корекомчето на Младост”. Вносителят на куклите Барби беше наш познат и той ни попита дали не искаме да продаваме от тях. Освен тях, продавахме още козметика и парфюмерия.
Здравко: Ние не сме от най-спестовните. Общо взето ако спечелим 10 лева, харчим 15. Никога не сме заделяли пари и времето ни свари много неподготвени. Както каза Катя, не се оплакваме, работихме здраво, но това беше период, в който си запазихме стандарта. Спечелихме си средства да си направим албума “Джалма” – един от първите дискове, който тогава се появи. Беше диск и касетка. През 1994 г. беше. След 2 години през 1996-а нещата започнаха да се отключват, записахме албума “Болка от любов”. Бяхме едни от първите, които изнесоха концерт в Зала 1 на НДК след Данчето Христова. Тогава никой друг не беше започнал да щурмува НДК. Така малко по малко търговията остана на втори, трети или четвърти план. Колелото и на шоубизнеса се завъртя и нещата потръгнаха.
– Да се върнем към празника, какво ще сготви Катя на Здравко и въобще какво ще сложите на масата на Бъдни вечер и на Коледа?
Здравко: Може ли аз да кажа, тя има толкова много рецепти. В последно време и ние сме зависими и следваме това, което повечето хора правят – стараем се да ядем чиста и добра храна. Но в такива моменти, както е Коледа или Великден, ние се връщаме към детството и към вкусните ястия на мама и баба. Нека да го кажем направо – към тази миризма на кисело зеле (смях). Най-обичам зелевите сарми на Катя. Но съм сигурен, че във всяко българско семейство правят сарми – и постни, и месни. Катя ги прави наистина фантастично – с кълцано месо, не с кайма.
Катя: Все пак аз ги готвя (смее се)… Сармите са без ориз само с кълцано месо, много ситно нарязана суха чушка, малко морковче, което да убие киселото, черен пипер и кимион, скълцан чесън и по желание може и малко лук.
Катя: Здравко вече е сложил цял бидон кисело зеле. А зелките купихме от едно село в Еленския балкан от някаква отрудена женица, която седеше на пътя на една каруца.
Здравко: Влязох в чичко Гугъл, откъдето взех рецепта и го направих точно така, както пишеше там. Сложих в едно малко бидонче шест зелки и да ви се похваля, че когато човек я спазва като мен, става фантастично.
Катя: Дори вече ядохме от новото ни зеле – страхотно е станало. Здравко го сложи още през октомври.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели за Рождество Христово?
Здравко и Катя: Всички да сме здрави и да не униваме! Когато има вяра и надежда, идва и любовта. Дано да има мир и берекет.
