Евелина Гечева, за в. „Галерия“
Политическата година беше белязана от избори – парламентарни и кметски, бурни депутатски дебати и известни промени в пейзажа на влияние след местния вот. ГЕРБ за пръв път от създаването си изгуби позиции – и като брой депутати, и като брой кметове, но запази преднина и получи управленски мандат.
Очертаха се и нови разделителни линии – като въпросът за „Лукойл“, както и неясни поводи за сближаване на ПП-ДБ с Пеевски. Техните избиратели не спряха да им напомнят през цялата година, че са гласували за тях именно заради заявката им за борба с политика, когото Доган нарече в същата тази година „феномен“.
Така наречената сглобка отблъсна част от избирателите на ПП-ДБ заради категоричното им нежелание за колаборация с Борисов и Пеевски. Първият видимо желае да е отново премиер, а вторият си участва в управлението и без да е такъв.
Наред със сериозните политически проблеми годината беше интересна и с някои детайли – като например това, че Йоло Денев се научи да се включва пряко във Фейсбук.
Януари
В първия месец от годината беше повече от ясно, че идват и парламентарни, и местни избори. Някои наблюдатели дори прогнозираха, че за депутати може да има два пъти предсрочни избори – и през пролетта, и през есента – заедно с кметския вот. Тези предсказания обаче се оказаха неточни, защото парламентарни избори бяха проведени само веднъж.
Корнелия Нинова трябваше да дава обяснения за износа на оръжие за Украйна. Атакувана от русофилите, тя обясни: „Изнасяме над 10 години оръжие за над 60 държави, какво правят те с това оръжие, ние не можем да контролираме. Който казва обратното, да го направи с документи“. Третият мандат беше върнат от БСП, като и ГЕРБ, и ПП-ДБ не успяха да съставят правителство. Това придаде нюанс на безизходица към старта на политическата година.
Февруари
Началото на този месец беше белязано от заявката на Бойко Борисов да бъде депутат в следващия парламент. Наблюдатели изтълкуваха този ход като ход с цел укрепване на поразклатеното влияние на ГЕРБ. И в общи линии познаха.
Това беше потвърдено и от сондаж на Галъп, който за първи път показа превес на ПП-ДБ над ГЕРБ, макар и само с 1%. Същият сондаж се оказа пророчески относно невъзможността за съставяне на мнозинство, под чийто знак мина цялата политическа година.
На 3 февруари президентът разпусна 48-ото народно събрание и състави поредното служебно правителство. За премиер беше назначен Гълъб Донев, а изборите бяха насрочени за 2 април.
Март
През март „Медиана“ прогнозира, че в парламента ще влязат 7 партии, което отчая дори самите участници в надпреварата, защото при толкова шарен състав мнозинството е почти като химера. Предизборната кампания издаваше отегчение и мина вяло, само със спорадични спречквания и без оптимистични нагласи за стабилност след вота.
Близо до реалността се оказа проучването на „Алфа Рисърч“, което предрече лека преднина на ГЕРБ пред ПП-ДБ и трето място, оспорвано между ДПС и „Възраждане“. „Маркет линкс“ пък предвидиха, че в новото Народно събрание ще влязат 5 политически сили. Истината се оказа по средата – в 49-ото НС имаме 6 формации.
Април
В крайна сметка ГЕРБ спечели с 2% преднина пред ПП-ДБ и на 12 април беше свикано първото заседание на новоизбраното Народно събрание. То беше председателствано отново от доайена Вежди Рашидов. Бавно и мъчително се сформираха комисиите и се определиха техните ръководства. Тегавият старт на този парламент беляза и цялата му дейност през годината.
Май
Докато се чудехме дали е възможно управление без коалиция – то се случи. Максимално беше проточено връчването на първия мандат, за да се направят консултации. В крайна сметка Борисов предложи нещо като програмен кабинет с министри, посочени от партиите, които го подкрепят, но той не мина. Върнатият първи мандат се превърна в първа стъпка назад за партията.
На 1 май беше атентатът срещу главния прокурор Иван Гешев, след което той се оттегли от поста си.
Юни
На 6 юни с мандат на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ академик Николай Денков беше избран за премиер. Това стана след невиждано дълги предизборни и следизборни пазарлъци и ГЕРБ подкрепи това правителство с уговорката след 9 месеца да има ротация и премиер да стане Мария Габриел.
В същия месец Лена Бориславова изпрати прословутия си есемес до Десислава Атанасова, в който заплаши, че ще счупят сглобката. Думата стана нарицателно за крехкото политическо мнозинство, което управлява и към момента.
На 15 юни президентът Румен Радев подписа указа, с който освободи Иван Гешев от длъжността главен прокурор, който пък обяви, че влиза в политиката. Постът му бе поет от Борислав Сарафов.
Юли
Месецът мина под знака на спорове около важни постове в държавата. Изборът на шефове на БНБ, Сметната палата и НЗОК беше съпътстван от скандали в Народното събрание. С много разправии беше придружена и смяната на областните управители.
На 6 юли украинският президент Зеленски посети България.
В края на месеца обществото беше потресено от изключителна жестокост – 18-годишната Дебора беше обезобразена с макетно ножче, което предизвика вълна от протести в цялата страна срещу насилието върху жени.
Август
Случаят с Дебора сложи край на политическата кариера на Вежди Рашидов, след като той произнесе неуместна реплика, смятайки камерите и микрофоните за изключени.
В края на август Васил Божков доброволно се завърна в България, като остана под домашен арест.
Бизнесменът, политик, преподавател и експерт по сигурността Алексей Петров беше застрелян на 16 август на Витоша. Все още няма официална версия за поръчителите и извършителите на убийството.
Септември
Трима руски свещеници бяха изгонени от България по обвинения в шпионаж. Това предизвика остра реакция от страна на Русия, както и протести на българи поради затворената Руска църква.
Предизборната кампания за кметове показа нови местни коалиции, нямащи нищо общо с тези между партийните централи. Сред десните избиратели в столицата назря бунт, породен от ДС-генезиса на Васил Терзиев.
Октомври
На 2 октомври се проведоха местни избори, в които ГЕРБ изгуби знакови свои общини начело със София. Левите политически сили пък отбелязаха значително покачване на подкрепата, което даде основание да се прогнозира създаване на нова формация начело с Ваня Григорова, която изненада анализатори и социолози, стигайки до балотаж в столицата.
Ноември
През ноември Доган отстрани Мустафа Карадайъ от шефския пост в партията и временно пое нейното управление до избор на нов лидер. Същевременно нарече Пеевски „феномен“ и даде да се разбере, че ще му хариже партията.
Месецът мина под знака на тежки и неуспешни преговори за председател на Столичния общински съвет.
Декември
На 12 декември започна демонтажът на Паметника на съветската армия. Събитието предизвика полярни реакции в обществото и стана още един повод за разделение и конфронтация.
Бяха приети и промени в Конституцията, сред които – възможност на хора с двойно гражданство да стават депутати и дори министри.
