Анна Заркова, пред в. „Галерия“
„Най-доброто предстои”. Вероятно е така, щом особено влиятелният депутат Пеевски го обяви по телевизията. И без друго българинът е доверчив. Той е склонен да очаква добруването да го сполети изневиделица – по чудо, без да си е мръднал пръста дори – да получи например милиони от тотото, палто от норка в замяна на скъсана рокля, безплатно летуване, предложение за брак от чужбина. Убеден е, че „най-хубавото” по тия земи се придобива винаги на далавера, на юнашко доверие или на намалени цени.
Искате пример?
Лаптоп за 9 лева! – предлага се в момента в социалните мрежи. Достатъчно е само да попълниш анкета – и сядаш да чакаш да го получиш от куриер с наложен платеж. Стотици мераклии чакат – изгодна покупка, как не? – друг въпрос е, че куриерът не идва, а вече са източени банковите им сметки.
Един отрасъл – този на измамите онлайн и офлайн – бележи в България ръст, на който би завидяла всяка просперираща световна компания от областта на технологиите и комуникациите. Всеки ден работещите в него пишат имейли и есемеси, пускат в сайтове обяви, реклами и съобщения – и така, предлагайки на многобройните клиенти уникален набор стоки и услуги, получават достъп до значителни парични ресурси.
Компютри, дрехи, чанти, обувки, домашни любимци, парфюми, любов, криптовалута – всичко, което се продава и купува може да послужи за примамка, с която измамниците ловят „лапнишарани”. Парадоксално на въдицата им се хващат все доброволци по свое желание, без принуда или хакерство.
„Лаптоп за 9 лева! Луд ли сте? Че то доставката му струва повече, не се ли сещате?” – пита киберченге, докато снема обяснения от потърпевш.
Сеща се човекът и е психически здрав, но е гражданин на българската държава, в която необяснимите богатства са на всяка крачка. Тук чиновници с 3 хиляди лева заплата карат коли за стотици хиляди евра – все „взети на безценица, от приятел”. Министри си купуват по пет апартамента – все евтини, „мезонет на цената на гарсониера”. И заспали депутати се събуждат със собствени хотели на морето – все даром от „чичовци милионери, починали ненадейно в Америка”.
Госпожа И. Л. получава имейл, че има да взема 3 милиона паунда от английска лотария – била сред 15-те победители, избрани на случаен принцип в „мобилна мрежа за гласуване”. Дай малко пари, за да освободим голямата сума – призовава я в последвалата кореспонденция „лондонски адвокат”. Той й изпраща „сертификати от неговата диплома и нейната награда”. А тя „олеква” в крайна сметка с 3100 лева или 1700 паунда. Но пък се чувства „значима” цял месец, докато разбере, че са я „метнали”.
Желанието на всяка особа да бъде важна – върху него се излежава всяка опашата лъжа, от която лъжците „си вадят хляба, хайвера и шампанското“. То е и в основата на предизборните компании в които избирателите са щедро хвалени, „уважавани и обичани от сърце”, но до деня, в който си дадат гласовете. Неуважението им се поднася след това – например под формата на управляваща сглобка от четири партии, две от които са се клели „сърдечно”, че ще ги спасят от другите две.
Има нещо положително все пак в масовото производство на шарлатанства и то е, че създава работни места – за „бизнесмени”, „инвеститори”, „политикани” и обслужващ ги персонал.
Чуйте един труженик от тоя бранш: „Послушах баща ми, взех диплома за висше, но не си намерих доходна работа. В нашия град е имало фабрики, но вече няма, щатни бройки има в общината, обаче са за връзкари. Преместих се в София, поработвах тук-там за едната заплатка, но се ожених и стана време да печеля като хората и аз. Един тип ме нае да „разнасям комисионни” и почна да ме праща по селата да вземам по 2000-3000 лева от баби. Разбрах, че участвам в телефонни измами, като в тоя филм „Уроците на Блага”. После шефът отвори два сайта. За тайно пазаруване. Пращахме на будалите чекове с указания как да депозират суми в банка и да преведат част от тях обратно, уж да покрият такси и данъци. Те разбираха накрая, че чековете са фалшиви, но вече ни бяха пратили пачките и бяха станали длъжници на банките. Видях се в пари. Не ме е срам. Какво като съм измамник? Най-големият измамник е държавата!”
Някои смятат, че професионалните мошеници по природа са нагли. Но не и криминалните психолози. Според тях „престъпното поведение не е вродено, а придобито от социалния опит, който показва, че ползата при спазването на закона е по-малка от тази при нарушаването му”. Такъв опит у нас – бол. От двете страни на Стара планина отдавна не важат поговорките „който не работи, не яде” и „който учи, ще сполучи”. Може да се трудиш и пак да гладуваш. Може да си неук и да влезеш в правителството. Стига да си „комбинативен” – да знаеш как и кога да въртиш на пръст наивници.
Сега, когато населението се притеснява, че инфлацията изяжда спестяванията, оборотът е в инвестиционните уебсайтове. Нужно е само „инвестиционният мениджър” да обещае невероятна печалба с гарантирана възвращаемост – и тутакси ще се намери някой, който да преведе първите хиляда евра. Седмица по-късно във видеоразговор може да му се каже, че е постигнал „отлични резултати”, може и да му се върнат няколкостотин евра. Нахъсан, той ще почне да прави четицифрени плащания – и така играта с него ще продължава, докато го докара до просешка тояга.
Тарикатите правят „социален инженеринг” на набелязаните жертви. Научават им мераците и привидно ги задоволяват. Така работи измамата. Има искане на лесни пари и фалшиви ценности – има предлагане. Продават се безброй ментета, наподобяващи оригинали. И илюзии във всички сфери – включително в романтичната и в обществената.
П.Г. е самотна, 53-годишна, стара мома, мечтае си за съпруг и деца. И моля, ето – той се появява. На смартфона й, по вайбър. Лекар бил, работел в Сирия, вдовец с дъщеричка. Бинго! Запознанство, комплименти, дистанционна страст…и после тя ще му изпрати хиляда долара „за пътни, назаем”, а също и 5 хиляди за „медения месец в Бали”…И т.н., до пълната ѝ загуба – и любовна, и финансова…
Друг пример. Народът гневен, излиза на улиците, нуждае се от правосъдие и справедливост. Тъй ли? Политическите шамани са готови веднага да му услужат – заклинанията им за съдебна реформа хващат дикиш до вота, а после започват баенето над всевъзможни „нови закони”. Без значение, че ги гласуват в сглобка с тия същите „законотворци”, които са се вричали да „вкарат в затвора”.
Има и още.
Суверенът продължава да негодува срещу корупцията. Това не е проблем за властващите хитреци. Те тутакси му обещават нова Конституция. Пак ли? Да, пак – един, два пъти, три пъти…колко му е? – алъш-веришът във властта да върви. И ето – тия дни сервират в парламента поредния „конституционен проект”, с него щели да „реформират България повече, отколкото на Десети ноември – 1989”. Де бре.
Нова измама!
Напишете тези две думи в Гугъл и ще получите 540 000 резултата за 0, 30 секунди.
В родината на криптокралицата Ружа нищо не е толкова невероятно, че да не се случи. Тук розовите балони се пукат и след това (напук на здравия разум) ,макар и спукани, могат да се надуят пак.
А криптофеновете? С техните биткойни и етери? Достатъчно е да им пратиш „страхотна оферта” („Прати ми до час 1/2 биткойн, ще ти върна двойно повече” ) и те се втурват да я приемат – и пак, и пак – до пълно разорение.
Защо последователите на Остап Бендер се множат? Защото колкото са по-нагли, толкова са по-безнаказани. Наказателният кодекс предвижда до 3 г. затвор за измама, но се прилага рядко и избирателно.
Н.М. от село Веселец е осъден по съкратения ред на лишаване от свобода, защото „въвел в заблуждение” болната си съседка и ѝ взел 600 лева, като ѝ показал фиктивна рецепта.
Така да е.
Но дали е осъден и някой от партийните шефове, които с фалшифицирани подписки за евроизборите заблудиха не една комшийка, ами цялата Централна избирателна комисия? Не. А какво му се случи на експремиера Петков заради декларацията, в която „затаи истината” за канадското си гражданство? Нищо, прекратиха делото за това.
От службите за борба с мафията съобщават, че при тях идват по 2 сигнала дневно от измамени граждани – „очи в очи” и в електронното пространство. Очевидно този престъпен бизнес намира благоприятна почва у нас. Глупостта е основната й съставка. Има идея в България (по примера на Латвия) да се създаде Бюро за борба с глупостта. Но пък заработи ли такова у нас, ще се блокира законодателният процес в Народното събрание.
