Интервю на Василен ДИМИТРОВ за в. „Галерия“
Иван Рълев спечели петия сезон на „Игри на волята“. Грабна голямата награда от 100 000 лева, след епична и зрелищна битка с Момчил Василев, завършил втори, и третия Мартин Николов-Елвиса. Посвети победата на баща си.
Иван Рълев е на 25 години, родом е от Симитли. По професия е зъботехник. Занимавал се е с народни танци 14 г. Тренирал е лека атлетика в продължение на 5 г. Двукратен държавен вицешампион е по планинско бягане, спечелил е множество отличия. Непосредствено преди влизането си в „Игри на волята“ Рълев се раздели с приятелката си Йоана, с която имат връзка три години и половина.
– Г-н Рълев, честита победа! Очаквахте ли да сте най-силният участник и шампион в петия сезон на формата?
– Знаех, че ще стигна финала още когато попълвах анкетата. Минал съм през много спортове. Знам какво мога да правя. Познавам отлично тялото си. Много добре съм анализирал всичките игри от предишните сезони. Знаех как мога да се представя на тях. Опитът ми от спортовете ми помогна също. Имах голямо виждане за това кое как може да се случи по време на битка. Никой не вярваше, че ще спечеля в началото. Бях подценяван. Бях в ъгъла, но психиката ми е толкова здрава, че просто няма какво да ме бутне. Чаках си моментите и възкръснах като птицата феникс.
– Да, в началото ви подценяваха и в собственото ви племе – на „Гладиаторите“. „Старите“ се държаха с вас и плувния рекордьор Радостин Кръстев като със „зайци“ и аутсайдери. Част от стратегията ли ви беше да приемете тази роля?
– Нарочно не исках да се разкривам. Не желаех да влизам в конфликти и излишни в спорове. Просто оставях играта да си ме води. Да се представям така, както аз си знам и както си мога. Гледах да не се разкривам до такава степен, но така или иначе нямаше нужда да го правя.
– Кои са важните уроци от този формат, които ще ви помогнат и в живота?
– Научих се на търпение. На това, че когато вярваш много силно в нещо, то просто се случва.
– Кой беше най-сериозният ви конкурент?
– Определено беше Момчил. Може би не успя да ме победи и да спечели, защото желанието му не беше толкова силно, колкото моето. Аз просто исках да бъда победител. Не ме интересуваха парите. За мен беше важно преживяването. Да спечеля самия формат. Така че наградата от победата за мен беше определено по-силна от паричната.
– С Момчил бяхте най-комплексните бойци. На колко спорта дължите отличната си физическа подготовка?
– Започнах с народни танци на 7-годишна възраст. Занимавах се в продължение на 14 г. – докато не станах на 21. Същевременно тренирах лека атлетика – от IX клас, основно планинско бягане, плюс 1500 и 3000 м гладко. Карал съм дълги години мотокрос. Бил съм и боксьор в продължение на пет години. В залата вдигам 160 кг „мъртва тяга“. Клякам със 120 кг. Мога да минавам без проблем халки с тежести. Плувам. Що се отнася до ловкостта – тя най-вероятно идва от работата ми или така съм си надарен. Професията ми развива и пространственото мислене, което също бе плюс за играта.
– С кое ви беше най-трудно да свикнете – с глада, недоспиването, студа, тежките физически изпитания или липсата на близките?
– Когато разбрах, че по-малкият ми брат Николай си е тръгнал по медицински причини. Тогава ми стана най-неприятно.
– Брат ви ли е по-силният от двамата и ако не го бе споходил малшансът, можеше ли той да е победителят или поне да стигне финала?
– Не мисля, че е по-силен от мен. Със сигурност обаче щеше да бъде сериозен състезател и да допринесе за качеството и конкуренцията в играта.
– Как се справяте със славата сега. Разпознават ли ви по улицата?
– Доста хора ме разпознават, но не давам превес на емоциите да ме контролират по някакъв начин. Не допускам главозамайване от факта, че съм станал звезда след участието и спечелването на този формат. Реално съм си останал същият човек, който съм си. Не съм се променил в нито един аспект. Просто гледам да бъда себе си.
– Успяхте ли да се сближите с водещите Ралица Паскалева и Димо Алексиев?
– С Димо постоянно си пускахме майтапи по време на битките. Бъзиках го, а той ми отговаряше. Забавлявахме се, смеехме, но това не е излъчвано. Неведнъж съм му казвал на Димо и да се пусне в игрите.
Мисля, че физически е много добре подготвен, така като го гледам колко е корав. Виждал съм го какво прави, защото той си цъкаше по нещо от време на време.
Иначе най-близък от „Игри на волята“ съм с Мартин, Радостин и Румен Радев. На тях най-много разчитам в момента. Поддържам ежедневно комуникация.
– Бихте ли се пробвали в други подобни формати?
– Разбира се, бих участвал, стига да не са твърде крайни и екстремни като „Голи и уплашени“. Не ме кефят.
– За какво ще похарчите парите от наградата?
– Част от парите бих инвестирал в лабораторията си, а другата ще вкарам в първоначална вноска за недвижим имот.
– Зъботехник сте по професия, нали така?
– Да. Това съм завършил в медицинския колеж „Йорданка Филаретова“ в София. Изработвам корони, зъбни импланти и фасети. Смятам, че съм много добър в това, което правя, защото го върша с огромна любов. Правил съм зъбите на водещия и продуцент Иван Христов (от двойката с Андрей Арнаудов – б. р.) и Николай Чакалов от миналия сезон на „Игри на волята“.
Лабораторията ми е в столицата, направих я преди „Игри на волята“. Имах машини, които трябваше да поръчам. Част от тях бяха доставени в точния ден, когато влязох в „Игрите“. Докато участвах бяха пристигнали и реално с излизането ми започнах да бачкам.
– Какво искахте да учите като малък?
– Не съм имал конкретни амбиции. Да стана зъботехник го реших в движение след като завърших образованието си. И това се превърна в мечта, която успях да реализирам.
– Кой от участниците има най-хубавата усмивка?
– Смятам, че Денислава е с най-хубавата усмивка.
– Признахте, че с Денислава сте имали бурна връзка след „Игрите“, как пламна любовта ви?
– Да, имахме кратка връзка. Тя приключи. В добри отношения сме сега. В момента не сме скарани. Големи хора сме и няма нужда да изпитваме злобаили нещо подобно един към друг.
– А какви са отношенията ви с Йоана, която ви оказа най-сериозна подкрепа преди финала?
– Нямаме никаква комуникация в момента. Нещата, които каза по време на „Съвета“, малко ме разочароваха. Бяхме двойка три години и половина, но не смятам, че има шанс да бъдем отново заедно.
– Родителите ви с какво се занимават?
– Майка ми има салон за красота. Баща ми има собствен бизнес за мотокари.
– Фамилията Рълев е рядко срещана, откъде идва?
– Правил съм проучване, питал съм дядо ми, но и той също не е стигнал до отговора за произхода на нашата фамилия.
– Винаги ли ходите остриган нула номер?
– Не, направих го само за „Игрите“. 10Иначе ходя късо подстриган и отгоре имам малко коса.
– Как разтоварвате, какво е хобито ви?
– Играя тенис на корт. Зимно време карам ски. Книгите и филмите не са били нещото, което да ме увлече толкова силно. Обичам да бъда активен и да спортувам.
