Публичните институции могат да поискат от служителите да не носят религиозни символи, включително и християнски кръстове. Това реши съдът на ЕС
Правителствените служби в ЕС могат да забраняват на служителите си да носят религиозни символи, като ислямска забрадка, в интерес на неутралитета, постанови върховният съд на ЕС, подчертавайки, че подобни ограничения трябва да се прилагат еднакво за всички служители и да попадат в правния контекст на всяка държава членка, съобщава агенция Фокус.
В решението, публикувано във вторник от Съда на Европейския съюз (СЕС), се посочва, че подобни забрани са разрешени за налагане на „напълно неутрална административна среда“. Съдът обаче посочва, че забраните за облекло или символи, свързани с философски или религиозни вярвания, трябва да се прилагат еднакво.
„Подобно правило не е дискриминационно, ако се прилага по общ и недискриминационен начин към целия персонал на съответната администрация и е ограничено до строго необходимото“, казва Съдът на ЕС. „За да се създаде напълно неутрална административна среда, публичната администрация може да забрани видимото носене на работното място на всякакви знаци, показващи философски или религиозни вярвания. Такова правило не е дискриминационно, ако се прилага по общ и недиференциран начин за целия персонал на тази администрация и е ограничено до строго необходимото“, се казва в решението.
Коледни партита или бижута с кръст може да са забранени
Съдът беше призован да се произнесе, след като на мюсюлманска служителка в община Анс, в източна Белгия, беше казано, че не може да носи забрадка на работа. В съдебните документи се посочва, че работата й включва малко контакти с обществеността. Малко след това общината промени условията си за работа, за да изисква от всички служители да спазват строг неутралитет. Служителката подаде жалба в местен съд, описвайки забраната като дискриминационна и изразявайки загриженост, че правото й на свобода на религията е било нарушено.
Съдът отбелязва, че въпреки че очевидните признаци на религиозна вяра са забранени, няколко снимки, представени от ищеца, показват ясно, че „дискретните признаци на вяра са толерирани“. Тези символи включват например носене на обеци с кръст или организиране на коледни партита, каза адвокатът на ищеца пред The Guardian.
Жената се обърна към ЕС с молба Съдът да прецени дали правилото за неутралност по някакъв начин не е дискриминационно. Поради това, в решение, валидно за службите в публичния сектор в целия Европейски съюз, базираният в Люксембург съд заяви, че политиката на строг неутралитет „може да се счита за обективно оправдана от легитимна цел“.
Въпреки това Съдът отбелязва, че обратното също е валидно: публичните администрации могат да разрешат на служителите да носят видими знаци на своята вяра, независимо дали е религия или философия, по общ и недискриминационен начин.
Националните съдилища имат „поле на преценка“, добави Съдът на ЕС, което им позволява да решат как най-добре да балансират правата на индивида и неутралността на публичната служба. „Въпреки това, тази цел трябва да се преследва по последователен и систематичен начин, а мерките, приети за нейното постигане, трябва да бъдат ограничени до това, което е строго необходимо“, посочва Европейският съд. Сибил Гийо, адвокатът, представляващ служителя от Белгия, подчерта неяснотата на решението на съда, цитиран от News.ro.
„Правото на Европейския съюз не избира едно решение за сметка на друго“, каза тя.
Решението на Съда на ЕС предизвиква безпокойство
Новината за взетото от Съда на ЕС решение предизвика безпокойство в някои среди. Femyso, паневропейска мрежа, представляваща повече от 30 мюсюлмански младежки и студентски организации, описа решението като потенциално нарушение на свободата на религията и изразяването.
„Забраните на религиозни символи неизменно са насочени към воала“, каза организацията, цитирайки документ от 2022 г. на фондациите „Отворено общество“, който казва, че забраните се основават на ислямофобски дискурси, които представят ислямското облекло като несъвместимо с неутралността.
Решението може да влоши маргинализацията на мюсюлманските жени в момент, когато ислямофобията е във възход, каза организацията, добавяйки: „Мюсюлманските жени вече са изправени пред междусекторна дискриминация на множество основания и подобно решение рискува да узакони отстраняването им от обществения живот“, предупреждава Отворено общество. Организацията призова за „включване на работното място, където хора от всички религии могат да участват пълноценно без страх от дискриминация, включително млади мюсюлмани“.
Решението от вторник е ехо от няколко решения, постановени преди това от същия съд
През 2021 г. той постанови, че работодателите в частния сектор могат да ограничат изразяването на религиозни, политически или философски убеждения, когато има „истинска нужда“ да се „представи неутрален имидж на клиентите или да се предотвратят социални спорове“. Година по-късно тя заяви, че подобни забрани не представляват „пряка дискриминация“, стига да се прилагат еднакво към всички служители. Сред онези, които критикуваха решението от 2021 г., беше „Human Rights Watch“. „Мюсюлманските жени не трябва да избират между вярата си и работното място“, каза Хилари Марголис от тази организация в изявление.
Подобни ограничения, каза тя, често са насочени към мюсюлмански жени, които носят воали или забрадки и се основават на погрешна логика: „Възраженията на клиента срещу служителите, носещи религиозно облекло, могат законно да отменят правата на служителите“.
