Анна Заркова, пред в. „Галерия“
„Ако искат да се задържат на власт, успешните политици трябва да обещават реформи, но да не позволяват нищо да се реформира. А ако позволят, да не се изненадват от непредвидимото“
Тази фраза се приписва на Ноам Чомски. Но който и да я е казал, той сякаш е бил запознат с реформаторските дела и документи на нашата политическа класа. И сякаш е предвиждал оглушителните напоследък обещания на „успешните политици”, че ще реформират ДАНС – агенцията по сигурността. И как? Като сложат свой човек на мястото на сегашния й председател. Така по теорията на Чомски те няма да се изненадат след това – защото нищо непредвидимо няма да се случи в ДАНС.
Абсолютно всеки в България може да даде идея за реформа на ДАНС. Стига само да не познава закона, по който тя – Държавната агенция за национална сигурност функционира. А ако е чул нещо за този закон, да не му мисли хич – той е променян и може пак да се промени.
Реформите у нас са уникални по принцип. Те не се виждат, но се задават, аплодират ги на старта, финишират преди края, освиркват ги и тръгват отначало. Ако наблюдаваш „реформите на службите“ специално, ще видиш само едно накрая – че партийни партизани постоянно им сменят началниците.
Подобно на прочутата съдебна реформа и тая на службите си има своите герои и мъченици. Сред тях от началото на века се открояват бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов и бившият силов вицепремиер Цветан Цветанов. До тях се нареждат сега партийните лидери на „Продължаваме промяната“ Асен Василев и Кирил Петков – бивши предприемачи, понастоящем финансов министър и eкспремиер депутат.
Ще кажете – какво разбират Василев и Петков от спецагенти, агентура, следене, подслушване и прочие похвати и атрибути? Техните разбирания са документирани в запис от среднощно заседание на ръководството на тяхната партия (21-22 май):
Тезисите на Василев: „Ако направим кабинет, да изчистим службите като изгоним кадрите на ГЕРБ и президента. Чистката е говорена с всички, които искат да стават министри. Законно-незаконно трябва да изгонят всички директори на дирекции, шефове на регионални структури и агенции. Ако някой иска да бъде министър и не се подпише с кръв под това, аз ще съм против да е министър! “
Дали академик Денков се е подписал с кръвта си под въпросното „законно-незаконно“ изискване, историята мълчи. Но на записа се чува как, искайки да стане премиер-министър, той дава уверение пред всички, че ще направи „говорената чистка“.
Тезисите на Петков: „Борисов също иска да вземе службите от президента. Как да се измъкнем да не са негови хора – да кажем, че искаме външни консултанти…, за да изчистим руския актив, влязъл дълбоко в службите.
Василев: „Ако сме в ротация (началниците на службите ще бъдат сменени), даже имената им са синхронизирани с посолствата. И местните избори искаме да се правят с наша полиция Ако отстраним Радев от службите, това ще вдигне още температурата в казана.“
Така записаното указание прилича на мехур в „казана“, но вместо да се изпари, то „мина като валяк през МВР”, както се изрази един от множеството уволнени полицейски директори.
След като обгрижи предизборно тезиса за „наша полиция“, премиерът Денков се зае и с „изчистването на службите“. В обръщение към нацията преди балотажа, той призова да се махне Пламен Тончев, шефът на ДАНС и намекна развълнувано, че демокрацията е в опасност, ако президентът Радев не напише указ за това. Денков „нямал доверие” на Тончев, понеже негов заместник написал „справка с непроверени факти“ относно процедурата за кодиране на машините за гласуване. (Тези факти бяха потвърдени след това – зам.-министърът на електронното развитие взел, че повторил въпросната процедура, снимал я, копирал софтуера, пренесъл го на флашка и обяснил на сащисаните присъстващи в залата, че иска „ да си го гледа и да си поиграе.“)
Президентът, разбира се, отказа да уволнява когото и да било за това, че си е свършил работата, още повече, че „недоверието на премиера” не е записано в закона за ДАНС като основание за прекратяване на 5-годишния мандат на нейния председател.
„Стар мерак е да се овладеят службите”, обобщи с въздишка Румен Миланов, генерал от кариерата с опит от пет правоприлагащи структури. Той не уточни обаче защо е толкова силен меракът за агенцията за сигурност. ДАНС е от женски род, да, но едва ли само това предизвиква страстното желание на силните на деня да я обладаят.
От уточнения за политическата похот се въздържа и бившият й председател Цветлин Йовчев, който инак не скри възмущението си, че „премиерът Денков очаква ДАНС да е лоялна към него, вместо към Конституцията и законите”. „Признавам, каза, че се чувствам неловко, каза той, и не знам откъде да почна.”.
Е, добре. Би могло да се почне от реформаторската идея на генерал Атанасов, понеже тя е най-отлежала – датира от 1998 г., когато той оглавяваше контраразузнаването и се вади на дневен ред 4 пъти след това. Състои се в сливането на всички разузнавателни служби – военни и цивилни – под една шапка, скроена по немски модел, която се дава на един „координатор”. Такъв бе в Германия хер Шмидбауер, чест гост в България. Подразбира се, че г-н Атанасов би могъл да бъде българският хер Шмидбауер. Но германският опит вече 25 години не се прилага у нас, вероятно защото тук не живеят германци.
Като реформатор г-н Цветанов е по-реализиран от генерал Атанасов, засега. Под негова диктовка се приеха доста закони за службите. Философията им бе очевидна: службите да бъдат „партиен юмрук”, както повелява традицията на вездесъщата Държавна сигурност.
Прав е Йовчев, че „е неловко”, но може да се почне и от друго. От това, с което ДАНС възбужда импотентните политици. Законовата й възможност да подслушва.
Без подслушване у нас не става нищо. Не и компроматите за враговете на властта, и контролирането на водещи журналисти и своенравни магистрати.
И ДАНС, наред с прокуратурата и МВР има право на тайно наблюдение и следене с разрешени от съда специални разузнавателни средства (СРС). Друг въпрос е, че Бюрото за контрол на СРС съобщава за маса злоупотреби и с исканията, и с разрешенията, и с приложението им. От ДАНС редовно искали да контролират телефони, позовавайки се на комбинация от членове – 253, 255, 256, 257 на НК и ги получавали, въпреки че е редно да се дават само за член 253 – пране на пари. Любопитен е отговорът, който шефът на бюрото Бойко Рашков (сега депутат от ПП) дава на журналисти, които го питат трябва ли законопослушните граждани да се притесняват, че ги подслушват и следят: „Прави са да се притесняват!”
Има и друга даденост на ДАНС, която я прави желана от властници. Тя може да отнеме допуска до класифицирана информация на всеки, което за него означава уволнение от работа.
Щенията към агенцията са обясними и с друго – с информационните фондове, които тя има – легитимно събрана чувствителна информация за субекти и обекти, от която биха могли да се извлекат нелегитимни партийни дивиденти.
Неслучайно още с раждането си през 2008 г. ДАНС е коронясана за царица на службите. В царството й влизат две контраразузнавания и едно разузнаване – финансовото. Тройната коалиция я настанява в същински дворец – нова сграда до Историческия музей и започва да я славослови като „Българското ФБР”.
Агентите на ДАНС удрят корумпираните митничари на Калотина, те хвърлят от прозорците банкноти…Арести! Аплодисменти. Босове на ъндърграунда, привикани „на кафе”, излизат от ДАНС пребледнели… И така до скандалното дело „Галерия”. В него са следени политици, журналисти и издатели на медии”. Скандал!
Когато Борисов идва на власт, „царицата на службите” е разсъблечена – законът й претърпява 5-6 изменения, новият шеф на МВР ѝ отнема короната и я дава на своето ведомство.
ДАНС вече не е величествена, но всяко следващо правителство я взема и я слага в скута си. Смяната на 10 шефове на агенцията (включително и Пеевски, чието назначение предизвиква безпрецедентния протест #ДАНСwithme) показва, че от царска дъщеря на реформите тя се е превърнала в тяхна мъченица. Ту я съешават, ту я разделят от ГДБОП, не я наричат вече „ФБР“, а „наложницата на властта“ и „дебелото черво на държавата”. Всеки новодошъл на власт прави списък с гафовете ѝ.
Загубила престижа си, ДАНС губи и част от младите си кадри – и така до завчера, когото Атанасов я нарече „почивна станция”. С което добави още една към обидите към нея – „пробита от руснаците”,„нефелна”, „предателска“…
Лоша или добра, ДАНС си остава желана от силните на деня. Законопроектът за нея постановява председателите й вместо с указ на президента, както е досега, да се назначават с решение на правителството по предложение на премиера. Идеолозите му не държат сметка за конституционното право с разделението на властите и взаимния контрол между тях. Те не са чели Конституцията – простено им е, не са юристи. Достатъчно им е да знаят, че назначените от тяхната политическа сила няма да тръгнат да разследват този, който им е дал службата.
Песимистично казано, реформите в ДАНС продължават не в ползу роду, а по„оня запис”. Оптимистично: Не е задължително да бъде така.
