Снимка: БГНЕС
Цялостната философия на проектобюджета за 2024 година е да не продаваме евтина работна ръка. Няма как да станем богата държава, ако поддържаме евтина работна ръка, каза министър Асен Василев пред Комисията по бюджет и финанси на парламента, където представи основните показатели на проектобюджета за 2024 г., съобщи БТА
Начинът да стигнем средноевропейското ниво е да правим инвестиции, които да позволят на нашите работници да защитят по-високи заплати. Затова залагаме ръст на заплатите от 11 процента – два пъти повече от инфлацията, при запазване нивото на данъчните ставки с единственото изключение вдигането на данъка печалба на големите корпорации на 15 процента, добави той.
Българската икономика в годините беше свързана много с големите икономики на ЕС, защото ръстът ни беше свързан с износа. Със стимулиране на вътрешното потребление този ефект може да бъде отслабен и ако там икономиките вървят надолу, то при нас също може да има спад, но той не е толкова драматичен. В година, в която европейските икономики са на ръба на рецесията, ние можем да се похвалим с ръст на БВП от 1,8-1,9 на сто Това си е успех за нашата икономика и за нашите производители, каза Асен Василев.
Димитър Радев, гуверньор на Българската народна банка (БНБ), посочи пред депутатите, че оценява положително бюджета и бюджетната процедура, която се връща към нормалния си ритъм. Очертава се бюджетът да бъде приет преди края на годината и това ще въведе ред в силно разстроения календар. Важно е и овладяването на инфлацията, присъединяването към еврото и поддържане на бюджетно салдо в рамките на Маастрихт, каза Димитър Радев.
Той изтъкна прозрачността на бюджетното финансиране с прилагане на списък на проекти за инвестиции. Същевременно Радев посочи, че с бюджета се провежда проциклична фискална политика, която е предпоставка за макрооикономически дисбаланси и по-висока инфлация.
ЕЦБ и БНБ провиждат рестриктивна и антиинфлационна политика. Ние увеличихме изискванията за минималните резерви на банките, за да се оберем излишната ликвидност и да намалим инфлацията. Антицикличният капиталов буфер на банките от 2 процента е един от най-високите в ЕС, подчерта той. За да имат ефект тези мерки, трябва имаме добра координация в паричната и фискалната политика, каза Радев. За да има антиинфлационна политика, бих препоръчал бюджетен дефицит от 1 процент от БВП през 2024 година година и балансиран бюджет в рамките на 2026 година, но това не е реалистично да бъде постигнато. Нужно е обаче да има ясен тренд за намаляване на бюджетния дефицит, каза още управителят на БНБ.
Радев предложи да бъдат заложени бюджетни буфери при сбъдване на макроикономическите рискове. Това може да стане с поддържане на буфер от 9-10 процента от ангажимента за разходи и бюджетът да се разходва през четвъртото тримесечие, ако има проблем в приходите, както и с повишаване на минималния размер на фискалния резерв, който сега е 4,5 млрд. лева.
Любомир Дацов, председател на Фискалния съвет, посочи, че напълно споделя акцентите и препоръките на БНБ. Нашата препоръка със списък с капиталови разходи е спазена, но искам да напомня, че тази практика съществуваше в периода 2007-2009 година. Необходимо е да има и резервен списък с проекти за инвестиции, защото в страната има проблем с усвояването на капиталовите разходи и се усвояват средно едва 30-36 процента от заложените. Политиката на бюджета е проциклична и няма как инфлацията да спадне през следващите години. Нашата инфлация, спрямо тази на еврозоната, е три пъти по-висока, каза Дацов.
