Визитка
Д-р Петър Берон е учен и изследовател от световен мащаб, зоолог и биоспелеолог. Години наред е директор на Националния природонаучен музей при БАН. Автор е на 44 книги. Бил е депутат във Великото народно събрание, кандидат-президент и ръководител на първия Съюз на демократичните сили. Основател е на движението „Екогласност“, дало началния тласък за демократичните промени в България. „Галерия“ го потърси за интервю по повод годишнината от 10 ноември.
Интервю на Евелина ГЕЧЕВА, за в. „Галерия“
(Продължение)
– В разговора ни стана дума за началото на демократичните промени у нас, за старта им след 10 ноември 1989 г. От днешна гледна точка виждате ли да са допуснати грешки тогава?
– Днес всевъзможни юнаци със задна дата, които тогава не участваха, сега ни дават акъл и се сърдят. Казват ни за комунистическите управници – защо не ги изловихте и не ги пратихте в затвора. А защо те не го направиха, къде бяха те по това време? Свиваха се по кьошетата по-тихи от водата. Децата на видни партийци, които бяха отгледани по Лондон и Женева с пари на БКП, пристигнаха тука като сини шамани и давачи на акъл и почнаха да ни учат що е демокрация и така нататък. Ние нямахме екип от икономисти – тогава повечето икономисти бяха комунисти, който да постави основата на икономическото преустройство на страната. Бях кандидат за президент по едно време и тогава още можеше да се направи нещо. Трябваше да се приберат парите на задграничните дружества, които после пристигнаха от чужбина във вид на чуждестранни инвестиции. Иван Костов като дойде на власт, започна приватизацията по такъв начин, че хората я наричаха разбойническа. Много заводи бяха просто затрити, защото при комунизма може да са били със старо оборудване, но някои си бяха с нови машини, които ги изкупиха на безценица, продадоха ги на гърци и турци, халетата се срутиха и сега където и да отидеш в страната, виждаш скелети от сгради, все едно война е имало. Това за индустрията. За селското стопанство – законът за земята беше променян 60-70 пъти. Това искане да се върне земята в реални граници беше голяма глупост, тъй като за по-голямата част, която е в равнините, просто не се знаеха къде са границите. После се навъдиха големите житари и латифундисти, едрите собственици, промениха закона така, че да може да се продава земя на чужденци и сега голяма част е собственост на евреи, турци и други чужденци, които са я изкупили. Върнаха земята на едни стари хора, останали по селата, които я продадоха евтино на разни изкупвачи. Върнаха им и добитъка, без да има с какво да го хранят. Предприемчиви хора изклаха племенни стада, които бяха събирани години наред. Има крави от Холандия и от Белгия, които струват повече от един мерцедес. Те дават по 12-13 хиляди литра мляко годишно. Всичко това се изкла. През първата година на управлението на СДС се намали изключително много броят на животните у нас. Овцете от 8 милиона и половина станаха 2 милиона, кравите от 750 000 станаха 250 000.
– За една година?
– Да, пратиха едни ликвидационни съвети да ликвидират ТКЗС-тата, които го направиха по най-ужасния начин – сринаха сградите, избиха животните. Това не трябваше да става. В една Чехия, която ни беше уж за пример, за една година върнаха всичката земя, образуваха кооперативни стопанства от собственици, които имаха дялове в стопанството. Нищо не събориха, нищо не избиха и се чудим защо ние така изпаднахме. Това са сериозните грешки.
– Имаше ли СДС кукловоди?
– Много хора казват, че Държавна сигурност създала СДС, че Луканов създал СДС и т.н., което общо взето не е вярно. Мога да го кажа като човек, който е присъствал на създаването – бях секретар, бях председател. И Луканов, и Младенов са ми казвали лично: „Не създавайте обща организация, за да не се ожесточат повече хората на Живков“. Те тогава с тях се бореха. Но трябваше да се създаде и го направихме. Но на мен лично никой не ми е казвал да участвам в създаването на СДС. А на друг какво са казвали – не знам. Знаеше се, че промяна ще има и комунистите със сигурност са взели някакви мерки да си вкарват там хора. Още повече, че първите основатели на СДС и ръководители на организации бяха бивши членове на БСП, а някои си държаха книжките месеци наред. И Желю Желев, и Петко Симеонов и други бяха членове на БКП, които обаче от мерак за демокрация казваха „ние вече не сме такива“. И още много други. Навремето повечето хора казваха, че за да успее човек, трябва да бъде член на БКП. Един милион души имаше в тази партия. Аз лично никога не съм бил неин член. Даже помня как през 1969 г. комунистите направиха една акция – предложиха на 7 души от нашия институт по зоология да влязат в БКП, повечето бяха деца на видни партийци. Но те отказаха. Тук в нашия институт по зоология. Тогава исках да бъда приет за научен сътрудник и ми казаха, че ако вляза в БКП, това ще ме улесни. Но аз им отговорих, че нямам нужда.
44 книги съм написал. Някои от тях са много големи. 4-5 са политически, другите са или научни, или за пътешествия, за пещери и високи планини. Не лежа на партийно участие, а на собствения си труд. Аз съм си патриот и смятам, че трябва да се гледа кой какво е направил за България, аз по това преценявам хората. Който е направил за България нещо полезно, е мой човек. Който работи за чужди страни, си е техен. Не мога да приема съществуването на организации от русофили или американофили. Всички трябва да бъдем българофили.
– Какво всъщност се случи със СДС и защо днес е по-скоро спомен, отколкото действаща партия?
– У хората са останали такива чувства, защото са вложили сърцето си в тия неща. Стана това, което стана и с другите подобни организации в другите източноевропейски страни. „Солидарност“ в Полша, която имаше 10 милиона души, къде е сега – няма я. Дойдоха политически партии. И в други страни същото стана. Коалицията СДС си имаше своите задачи за момента, които си ги изпълни. Някои казват, че няма никаква промяна от едно време. Как така да няма? Самият факт, че можем всичко да си говорим и да го публикуваме, не е малък. Това, че сме бедни, е отделен въпрос. Но основните искания пред Народното събрание, които бяха заложени в програмата на коалиция СДС, бяха изпълнени. Махнете си националния празник 9 септември, махнете си партийните организации от предприятията, махнете си тия петолъчки от сградите, това беше изпълнено. Така че не е като съвсем нищо да не е станало. Всичко това го направи тогавашната коалиция СДС, а е сегашната партия, която според мен трябва да си има друго име, тъй като не можеш да експлоатираш чувствата на хората към СДС. Не е създавал Луканов тази партия, само ни отпуснаха сградата на „Раковски“ 134.
– Какви лични спомени имате от това време?
– Аз ходих да пазаря хартия за вестник „Демокрация“, но не можа да стане хубав вестник, полека-лека угасна. Ходих и да пазаря с кмета на София първото шествие на 3 ноември. Аз бях този, който внесе във Великото народно събрание законопроекта за промяна на името на страната ни от Народна република България да е само Република България. Предложих да остане старият химн „Мила Родино“ без Джагаровото допълнение и се прие, защото имахме воля, а аз бях и председател на Парламентарния съюз на СДС – 144 души. И още много неща се свършиха. Например тази част от Конституцията, дето сега я атакуват – съдебната, я правиха юристи – комунисти, то други нямаше. Сега, щом искат, нека да променят частта за главния прокурор, но тогава така се прие.
– Какви са основните разлики между тогавашните политици и сегашните?
– За мен е много важно България да е независима страна. Но аз съм за участие в ЕС и НАТО. При положение, че няколко правителства поред разсипаха нашата армия ние абсолютно не можем да се борим срещу когото и да било. За Турция да не говорим, а Гърция и Румъния са многократно по-силни от нас. Нямаме резерв, нямаме запас – днешните млади хора, ако ги призовеш в армията, ще изчезнат в чужбина. Те не са служили един ден, нямат представа от казарма, а трябва да има някаква военна подготовка за момчетата все пак. Не може ние да сме на последно място по боеспособност. Трябва да останем в ЕС и НАТО, но трябва да имаме там много сериозна наша позиция. Много пъти съм казвал, че един човек и един народ стават възрастни, когато се научат да казват „не“. Когато казваш „йес, сър“, това е трагично. Трябва да се прави това, което е добро за България. Младите избягаха, а тези, които останаха тук, са разделени между многобройни партии. Една малцинствена партия, каквото е ДПС, разиграва цялата държава, тъй като българските партии не могат да се обединят и да направят нещо съществено.
