Анна ЗАРКОВА, пред в. „Галерия“
„Няма партия, която да не е съпричастна към купуването и продаването на гласове!“ Това твърдение би могло да е част от раздумка в кръчмата на село Малорад – китното село, в което шефката на секционната комисия (от квотата на ПП-ДБ) се бе заела да дописва бюлетините с преференции за Баче Цено от „Възраждане“, Мартин от БСП и Боби от СДС… Би могло да е, обаче не е. Това не е възглас на някой подпийнал малорадчанин след местните избори. Това е официално изявление на вътрешния министър, направено по телевизията на 29 октомври тази година – след края на изборния ден. Въпросът е какво се случи оттогава до днес?
Всички партии купуват гласове – щом самият министър Калин Стоянов твърди това, не би трябвало да се съмняваме, че е вярно. Още повече, че множество репортажи от предизборната кампания и видеозаписи на „творческо“ броене на гласовете го потвърждават.
Остава само да попитаме – какво от това?
Колко партийни началници са следствени, обвиняеми и подсъдими, ако не и осъдени, откакто Стоянов – политическият отговорник за реда в изборния процес обяви съпричастието на „всички“ партийни организации в регистрираните престъпления против политическите права на гражданите? Трета седмица тече оттогава. Но ако в това време един-единствен висш партиен началник е обезпокоен от МВР или прокуратурата по някакъв начин – ако е задържан или привикан на разпит, а камо ли изправен пред съда – това е топ новина, която всички ние сме проспали.
А може би не сме я чули в шумотевицата от следизборни интервюта, в които всички най-висши партийни лидери се изявиха като съдии и обвинители – осъдиха търговията с вота и обвиниха за нея всички партийни структури, освен тази, която те ръководят.
Очаквано най-ярка бе обвинителната реч на Бойко Борисов („Платиха, за да ме бият в Банкя“; „играха с „Възраждане“ срещу нас“; „И във Варна с мутрите и групировките, трибуквени. Не може 5-6 процента да се стопят, освен с платения вот на мутрите!“).
Ако приемем, че последната дума за опороченото гласуване беше тая на Борисов, то трябва да признаем, че първата дума за него бе на Асен Василев. Чухме гласа му на запис от онлайн съвет на ПП още в нощта на 21 срещу 22 май, когато той даде на съпартийците си следното указание: „Като цяло поне ще правим местните избори с наше МВР“.
Казват, че указанието на Василев е твърде старовремско, предвид известната шашма с полицията, описана още преди 135 години от Алеко във фейлетона „Бай Ганьо прави избори“. Но пък съвременната школа по изборно шарлатанство има и иновации. В нея Баче Цено замени Бай Ганьо. А премиерът Денков даде всичко от себе си, за да стане така, че освен с „наше МВР“, местните избори да се правят и с „наша ДАНС“. Не успя обаче и преди първи тур, и преди балотажа да смени с „наш човек“ ръководителя на агенцията, от което правителството му си тегли последствията – появи се справка на ДАНС за негов зам.-министър, който по странни причини дублирал валидното удостоверяване на машините за гласуване, снимал кодовете и ги качил на флашка, за да си „поиграе с тях“… Рекордният брой повреди в машините, заредени с нестандартна хартия от ЦИК, бе венецът на избухналия скандал. Нищо чудно, че при това изборите протекоха под телевизионната рубрика „Мистерията с българските гласове“.
Постепенно се видя, че мистерия с гласовете на избирателите няма, но пък има много от престъпния състав, описан в раздел III ( чл.167, чл.168, чл. 169) от НК.
Очевидното не попречи на по-умерените от Борисов партократи да се включат в публичния дебат с уверения, че изборите са завършили „без съществени нарушения“, че „волята на избирателя като цяло не е подменена“, а „купеният и корпоративният вот са в рамките на традиционното за последното десетилетие“.
Това с десетилетната традиция не е лъжа. Традицията е такава, каквато е от 2013 г. насам. Купуване на цели избирателни комисии и отделни гласоподаватели. Тарифи – от 50 до 500 лв. за „участник в престъпна група за купуване, продаване и зачеркване на гласове“.
Невалидни и подправени бюлетини. Надраскани протоколи. Изборен туризъм в населени места с апетитни бизнес проекти – до 300 новорегистрирани другоселци на един адрес. Рискови изборни секции под охрана на „наше МВР“. Принуда от работодатели. Побои от местни криминални авторитети. Ниска избирателна активност. И твърдо електорално убеждение, че вотът не може да е честен и демократичен, защото се дели на други видове – цигански, мутренски, административно-команден, платен, фалшифициран.
Народното творчество във Фейсбук тази есен прибави към традиционните видове лъжлив вот още един, който нарече „принтиран“. Произходът на този вид е пак партиен – от сношението между три партии в Изборния кодекс се роди „смесена система на гласуване“ – хем с хартия, хем с машини – при което машините (последното убежище от невалидните бюлетини) се изродиха в принтери с неуточнени функции.
С традиционното дотук. И пак да попитаме – какво правят властите, за да попречат на срамната десетилетна традиция да се превърне в стогодишна?
Тези избори още не са приключили – предстои съдът на места да реши за резултатите им до Нова година. А с новата 2024-та идат нови избори- европарламентарни и кой знае още какви…Нима шарлатанията и с тях ще продължи?
Прокуратурата не може да гарантира честни избори, признават оттам под сурдинка. Правели всичко възможно – прегледали хиляди сигнали, образували над 200 дела, съставили 20 обвинителни акта… Но по закон те „само искали“, а съдиите „давали наказания“. Така описаното правосъдие също е традиционно. Присъди получават 30-ина души най-много. Повечето ги наказват с 1000 лв. глоба, а останалите с 5-6 месеца, до година затвор. Осъдените са „дребни риби“ – като тази женица от село Николаево, която си призна, че дала по 40 лв. на двама да гласуват за неин човек от тяхната партия.
А партийният й началник? Той, както всички „едри риби“, се крие в подмолите на властта. Хем се вижда, хем се крие – докога? Ами докато се намери кой да бръкне да го извади. Някой храбър и независим полицай или магистрат. България още не е родила такъв обаче. Изтъргуваният електорат знае това – затова се изповядва по телевизията, но се дърпа от прокуратурата, а и тя не търси близост. Обяснимо…
Представете си, че това се промени. Че някой наивен прокурор се сближи с някой мургав рецидивист, заловен с избирателен списък. И че мургавият се престраши да издаде ромския барон, който си пие уискито с шефа на РПУ-то. И че баронът натопи политика, под чийто чадър върти милиони от проституция. И че политикът пък пропее за шефа на тая партийна централа, който е назначил прокурора и съдията. И какво ще стане накрая?
По-безопасно е промяната да продължи традиционно – с обещаваните тия дни поредни поправки в Изборния кодекс. Винаги след избори управляващите се кълнат, че преди следващите ще променят кодекса така щото нормалните, а не продажните избиратели да назначават властта. Три пъти след такива клетви се надуваха санкциите за алъш-вериша с електората. Добре, да ги надуят, ако искат пак – нека няма милост за измамниците! И нека вече уточнят – бюлетини ли да пускаме, или да маркираме на екран – защото се видя, че комбинацията с двете не става.
Това от една страна. Но от друга – това, което се случва с Изборния кодекс всеки път, когато го отворят в Народното събрание, ни кара да гледаме на всеки депутат като на бебе с чук в ръка. С „чука“ потрошиха баланса между тежестта на престъплението и наказанието – изравниха санкциите за убийство с автомат „Калашников“ и за почерпка с кебапчета в Шекер махала. Потрошиха и предимствата на машинното гласуване, и парите похарчени за машините…
Изводът е очевиден. Проблемът не е в законите, а тези, които ги прилагат. Не е в технологията на вота, а в пълната безнаказаност на водачите в масовите изборни манипулации.
Не законът пречи на полицая и магистрата да стигне от купувача в Шекер махала до партийната централа, пазаруваща електорат. Това, че наказателните производства стигат само до изпълнителите в подмяната на народната воля, не е само поради законова недостатъчност. То е главно поради порочното партийно кадруване, което качва на върха на МВР и магистратурата не хора можещи, смели и независими, а хора посредствени, зависими, страхливи. Това кадруване! – то следва да се промени. Преди всичко друго.
