Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
В последните само 2 месеца стана ясна необходимостта от промени в данъчната политика. Основната причина е голямата опасност бюджетът за настоящата година да не бъде изпълнен. Към края на септември държавната статистика отчита главоломен ръст на дефицита в хазната до 780 млн. лв., а само 30 дни преди това той бе само 51 милиона. Редно е да се припомни и как в края на юни имаше дори излишък от 455 милиона. Ясно е, че нещата във фиска не вървят добре, което ще създаде големи проблеми за изготвянето и изпълнението на бюджета за догодина.
Наред с това няма изгледи за скорошно укротяване на инфлацията. Смятам, че не можем да очакваме в близко бъдеще поскъпването на живота да спре или да е минимално, нито у нас нито в ЕС. Целият свят върви към една сериозна криза. През декември инфлацията в България на годишна база ще достигне 9%.
Логично на този фон трябва да се мисли за увеличаване на приходите в бюджета. Финансовият министър Асен Василев тържествено обеща да не се пипат данъците, но предлаганите мерки говорят друго. Те могат да се разделят основно в 3 групи. В първата е скритото данъчно облагане. Втората е явното качване на данъците и добавяне на нови и третата включва повишаване на някои ставки на ДДС, намалени заради ковид пандемията.
Скритото данъчно облагане засяга обезценките, правени от банките и застрахователите, които сега се смятат за данъчен разход. Предлага се от 2024 г. да не е така и с тях ще се увеличи данъчната основа и оттам и дължимите суми към фиска. Данните наистина показват тревожна тенденция на нарастване на обезценките. До края на 2022 г. те са били в рамките на 40-50 милиона годишно, а към август 2023-те са достигнали 273 милиона, което показва необходимостта от определени промени. Забравя се обаче, че големите фирми ще намерят начин да компенсират качването на данъците, но малките и средните, които са 92% от всички може и да не успеят.
Първата група мерки за явно качване на данъците е заради изпълнението на евродирективи, но във втората има доста екзотични предложения. Пример за подобна чудноватост е „донос-бонус“, целящ да стимулира служители на фирмите да докладват на властите за укриване на данъци от работодателите. Таванът за подобен бонус е определен на 3000 лв., независимо от евентуалната полза за хазната. Въпросната мярка напомня на времената на соца, когато хората бяха принуждавани да донасят на властта дори за близките си. От финансова гледна точка не може да се очаква, подобна не съвсем морална идея, да донесе кой знае какви големи приходи в бюджета. Да не забравяме, че много малък кръг от хора във фирмите имат достъп до документи, нужни за доказване на данъчни прегрешения.
Друга екзотична мярка е да се накарат хората да колекционират фискални бонове и срещу това да им бъде намалена данъчната основа и по този начин да спестят някои лев от дължимото към хазната за годината. Излиза, че в едно домакинство трябва да има поне 2 чувала за въпросните касови бележки, които след това да се носят при данъчните, които и без това са много натоварени с работа. Не очаквам от това да голяма полза.
Необходимите големи приходи в хазната едва ли ще бъдат осигурени с подобни мерки. Бюджетът се пълни с ръст на брутния вътрешен продукт и с добре работеща икономика във възход. В Европа и света обаче тенденциите са обратни. Освен това азбучна истина е, че добри и нарастващи приходи може да се очакват и чрез инвестиции в нови технологии и производство на стоки и услуги с висока добавена стойност.
В последните години обаче капиталовите разходи в бюджета бяха пропилени, като отидоха основно за субсидии „на калпак“ основно за бизнеса заради скъпия ток и горива. Освен това бяха обрани печалбите на държавните енергийни дружества, не на частните. Така те изгубиха възможността да инвестират в нововъведения, които щяха да са полезни за страната, например за конверсия на част от въглищните тецове и преминаването им на газ или водород.
В мерките за бюджета за догодина се предлага и облагане с осигуровки на гражданските договори. Подобна мярка носи риск работодателите просто да започнат да плащат под масата на хората „на ръка“, както това се правеше масово преди години и във хазната да не влизат и десетте процента от плоския данък върху даваните пари. Притиснати от инфлацията много хора работят на повече от едно място и щом там те ще са в сивата икономика ползата за бюджета ще е нулева.
Има предложение за облагане с корпоративен данък от 15% на клоновете на големите корпорации, работещи в България. То е по изискване на европейска директива. Не сме длъжни веднага да я приложим, но има логика в това предложение, за да не изтичат печалбите навън. Погледнато от друга страна обаче има известни рискове. България е страната в ЕС с най-малко преки чужди инвестиции. Този данък е нож с две остриета и носи опасност да изгоним и малкото останали големи инвеститори в страната.
Добра мярка за фиска е въвеждането на данък за изделията, съдържащи никотин, известни още като електронни цигари.
Предложението, предизвикало много брожение в част от бизнеса е връщането на ДДС до ниво от 20% на някои ставки, намалени заради пандемията от коронавируса. Публична тайна е, че именно този косвен данък осигурява най-големите приходи в хазната на България. Парите от него във фиска обаче в последните месеци намаляват заради падащия експорт и най-вече от свиването на вътрешното потребление, обусловено от бързото обедняване на хората, заради нестихващата инфлация. Отделно се отчитат силни спадове на промишленото производство, от където също се губят приходи за фиска.
Сега именно връщането на 20 на сто на ДДС за ресторантьорите и туризма разбуни духовете. Да си припомним, че свалянето на данъка до 9% не доведе до спад на цените или до подобряването на обслужването в хотелите и заведенията у нас. Мярката за вдигане отново на ставката на ДДС за тази сфера обаче е половинчата. Много българи продължиха да ходят на почивка през лятото извън страната. Редно е да си зададем въпроса защо пренебрегват родния туризъм. Къде се крие причината – в обслужването ли, в цените ли.
Да не забравяме, че освен това имаме нулев косвен данък за брашното, хляба и някои други стоки. Те също не поевтиняха, не стабилизираха цените си и продължиха да поскъпват. Причините за въвеждането различни ставки вече не са налице, защото ковид кризата отмина. Кабинетът е решил да вдигне само косвения данък за ресторантите и хотелите, но не планира пълно изравняване на ДДС за всички стоки и услуги от началото на следващата година. Така се създават условия за диспропорции. На всичкото отгоре властта увърта нещата, като обещава на хотелиери и ресторантьори, ако вземели мерки да издават касови бележки, да има във всички обекти постерминали за плащане с карта и да изсветляват бизнеса си, да им върнат пак по-ниската ставка на ДДС-то. Подобни обещания са ненужни. Казва се защо се въвежда дадена мярка в полза на хазната и се прави за всички или не се прави за никой. Липсата на решителност не носи нищо добро за държавата.
