Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Предстоящите избори са важни. Изключително важни. Местната власт по правило е най-устойчивата власт. Изключение са кметовете, които не завършват пълния си мандат. Това в ситуация на сложна вътрешнополитическа нестабилност, която проектира парламентарни избори през няколко месеца, е от изключително значение. В известна степен местната власт е последния останал бастион на стабилност в цялата ни политическа система.
Във времена на парламентарни турбуленции, кметовете са онзи елемент на държавността, който устойчиво присъства и функционира. В този смисъл изборите за местна власт не се подценяват от нито един от играчите. Всички партии ще направят всичко по силите си да стабилизират и да разширят присъствието си в общините. С това ще имат ресурс и ще могат да упражняват власт, което е, в крайна сметка, една от основните причини за съществуването на политическите партии. С тази власт едни ще богатеят, други ще искат да направят нещо за гражданите, трети ще правят и двете неща. Но всички ще търсят мястото си под слънцето на общинската и местна политика. От това следва и другият важен извод.
ГЕРБ няма да се откаже от играта за победа в местната власт навсякъде, където може да играе за победа. Както споделих в предходната си статия за в. „Галерия“, пожелателното мислене, че ГЕРБ едва ли не служебно ще оставят победата на ПП-ДБ е точно това – пожелателно мислене. То обаче няма фундамент в реалността. Никакъв.
Г-н Борисов добре си спомня, че фактическият подем на неговата политическа кариера тръгна колкото от службите, в качеството му на главен секретар на МВР, толкова и от управлението му на „Московска“. Наивно е да се смята, че той сега ще загърби този си генезис и ще търси как да подари властта другиму. Напълно е възможно ГЕРБ да задържи основните си крепости. Не очаквам нито в Бургас, нито в Стара Загора, нито във Велико Търново да има изненади. По всяка вероятност и във Видин, Враца и Монтана настоящите градоначалници ще запазят постовете си.
В Пловдив и Варна е възможно да има интрига, но вероятността ГЕРБ в крайна сметка да вземе и тях е голяма. Разбира се, тук-там ще има пробиви и размествания. Изборите иначе биха били безсмислени. А те далеч не са.
Най-голяма ще е интригата, разбира се, в столицата. София е перлата в короната на местната власт и кой ще стане неин кмет е въпрос от първостепенно политическо значение. Оставете приказките на онези, които гледат на Столична община като на поредната община в страната. София не е обикновена община, не е едно голямо Чепеларе или Макреш. София е община с бюджет от два милиарда и половина, в която е съсредоточена цялата централна власт на държавата. Кметът на София, по правило, е една от най-важните политически фигури в България. София е ключова. Който спечели София, ще бъде разглеждан като национален победител. Образно казано, и цялата страна да спечели някоя партия, ако загуби София, победата й ще е половинчата. И обратното – и цялата страна да загубиш, ако спечелиш София, значи си половин победител. Кои са основните фигури в София? Вече имената им са ясни.
Васил Терзиев е издигнат от ПП-ДБ. Неговото политическо участие е, меко казано, спорно. Първо, заради ДС-генезиса му. Второ, заради високомерието, което лъха от него и екипа му. Те решиха, че София им е в кърпа вързана и няма да имат проблем с победата. Едва ли не е служебна. Това далеч не е така и тази постановка не отговаря на обективната действителност. Кампанията на г-н Терзиев ще трябва да положи доста усилия. Първо, защото името му не е разпознаваемо сред широката общественост. И второ, защото избори не се правят само с пари. Колкото и пари да има един кандидат. Без пари не може, но и само с пари не може. Трябват идеи. А какви са и има ли ги – в момента не знаем.
Издигането на Антон Хекимян беше умен тактически ход от страна на ГЕРБ. Г-н Хекимян е позната фигура, човек, който е известен на всички в страната. Отделно е добър професионалист и журналист, за който трудно може да се каже нещо лошо. Особено на фона на обстоятелството, че с нищо не е показал да има пристрастия към ГЕРБ. Тоест за широката общественост неговата кандидатура предизвика любопитството на хората. Това внимание е хубаво. Сега, предизвикателството е, че г-н Хекимян не е познат в социалната роля на политическа личност. Това е проблем. Необходимо е да се положат усилия той да бъде преодолян. Ще видим как ще се реализира това в условията на кампания.
Безспорно единственият друг сериозен претендент за кметския пост е проф. Вили Лилков. Той е авторитетна личност, успял в науката и политиката човек, който е единственият кандидат, който фактически познава проблемите на София на експертно и политическо ниво. Освен това е и убеден антикомунист, което е силен антипод на Терзиев и неговото ДС обкръжение. Предизвикателството пред кампанията на проф. Лилков ще е да набере достатъчно средства, за да има сходно ефирно време с това на другите основни кандидати – Хекимян и Терзиев. Не е невъзможна задача, но ще изисква усилия и захват.
Изглежда, че в София ще видим балотаж между двама от изброените по-горе трима кандидати. Останалите са пълнеж и не заслужават кой знае какво внимание. Ваня Григорова е всичколог, който имитира познаване на всички въпроси в галактиката – от хора с увреждания до въздушни потоци. Това е несериозно и няма как да привлече доверие. Деян Николов е дълбоко непознат за широката общественост, а русофилията на неговата партия „Възраждане“ ще е спирачка за избирателите в София. Другите на терена също нямат електоралния потенциал да реализират някакъв съществен пробив.
При всички положения изборите в София ще са вододел. От едната страна е режисираният преход на Държавна сигурност – синчетата, дъщеричките и внуците на ДС идват с цел да реабилитират предците си. От другата страна е синята София, която е отрицание на комунистическото наследство. Предстои да видим коя тенденция ще надделее и дали София ще прояви необходимата политическа зрялост. Единственото сигурно е, че ще бъде не просто интересно, но ще бъде и важно.
