Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Държавата е изправена пред множество тежки предизвикателства. Войната в Украйна, провокирана от тежката руска агресия, продължава да действа като дестабилизиращ фактор в региона. Бойните действия затормозяват логистичните вериги, прекъсват доставките на стоки от Украйна, която е известна като житницата на Европа, правят корабоплаването по Дунав и в Черно море затруднени. Отделно инфлацията в страната ни продължава да е притеснителна. Един от основните й мотори е цената на горивата, която неусетно пак удари около три лева за литър.
Като за капак е пълно със социални напрежения – къде справедливи като на заетите в сектор „Енергетика“, които са против глупашките зелени политики по затваряне на ТЕЦ-овете, къде несправедливи като на зърнарите, които са неспособни да генерират принадена стойност в конкурентен пазар.
В тази ситуация водещите политически сили се стягат и за местните избори. Те, впрочем, минават някак между другото и изглежда, само на пръв поглед обаче, че не са основен фокус на държавата в момента. Това, естествено, далеч не е вярно. Напротив – местните избори са едно от най-важните събития на политическия терен. В местната власт, за разлика от турбулентната законодателна или изпълнителна власт, четиригодишният мандат е почти гарантиран. Отделно кметовете са основните работодатели, особено в малките населени места. И като за капак общините разполагат с огромен ресурс – не само от собствените си бюджети и от държавните дотации, но и от целеви европейски проекти и програми. Фактически общините са един от водещите и един от най-устойчивите инструменти за консумация на власт. С всичките й присъдружни позитиви и негативи.
Нека видим в каква кондиция са основните политически субекти за предстоящия местен вот. ГЕРБ, типично в техен стил, са хлъзгави и труднопредвидими. Бойко Борисов е устойчив в своята привидна неустойчивост. Което е една и от причините да е толкова години основен фактор в българската политика. Майстор е на това да изглежда слаб, докато всъщност си държи контрола върху събитията. Още преди старта на публичното говорене около кампанията, Борисов даде сигнали, че е готов да „загуби“ нарочно ключови общини. С течение на времето обаче все по-видно е, че това далеч не е така. Редица от големите градове – Бургас, Велико Търново, Варна, Стара Загора и други – ще си останат владение на ГЕРБ, та ако ще опонентите да плачат с горчиви сълзи. София остава неизвестна, но и там индикациите са, че развръзката ще е по-интересна, отколкото изглеждаше преди броени месеци.
Проблемът на тези избори е на ПП-ДБ. Първо, има достатъчно индикации, че коалицията може и да не преживее резултата от местния вот. Може да се окаже, че при потенциално лош резултат, особено при лош резултат в София, която считаха за гарантирана, ДБ ще имат легитимното основание да изоставят ПП. Хората на Кирил Петков и Асен Василев са хвърлили всичките си усилия в София, но кандидатът им е, меко казано, лош Васил Терзиев, с неговото кървавочервено потекло и опасни връзки с пипалата на Държавна сигурност, е слаба кандидатура в синя София. Особено при наличие на конкуренция отдясно. В редица други градове ПП-ДБ са си гарантирали неуспеха още на ниво кандидатури. Второ, при лош резултат на либералната коалиция има сериозна вероятност ПП да изпаднат и от управлението на държавата. Очевидно, че между ДБ, ГЕРБ и ДПС има разбирателство за приоритетите пред държавата. Тези три формации заедно имат достатъчно народни представители за стабилно мнозинство. Така че този вот е основно опасен за ПП, които могат да се окажат в силно неизгодна позиция. Биха излезли по-силни само при категорична победа в София и на още няколко ключови места.
ДПС ще спечели традиционните си общини и очаквам да разшири влиянието си и в места, където няма силни позиции. Интересно беше решението да бъде предложен нов кандидат за „крепостта“ Кърджали. С това се цели засилване на процесите по обновление в партията, но и да се изпрати ясен знак, че феодализиране на парчета от ДПС няма да бъдат допуснати никога и по никакъв повод. В този смисъл Движението ще е предвидим и ясен участник на местния вот, който ще прибере своето, но и ще го надгради.
„Възраждане“ и БСП са в неприятната ситуация да делят намаляващия русофилски вот. Не очаквам никоя от двете политически сили да има някакъв съществен пробив в големите общини. БСП вече отдавна изгуби традиционния си Северозапад, като във Видин, Монтана и Враца бихме могли да очакваме победи на настоящите градоначалници – нито един от които не е част от БСП. Пробив на „Възраждане“ в местната власт също не може да се очаква. И двете русофилски формации ще разчитат основно на съветници и тук-там кмет на някоя малка община. Нищо повече. Защото русофилията у нас избори не печели, каквото и да ви говорят руските опорни хора в страната. Да се съди за електорално влияние по настроения във Фейсбук е несериозно. И най-важното – невярно.
Общо взето бихме могли да очакваме, че ГЕРБ ще се представи по-добре, отколкото даваше знаци, че има намерение да се представи. Дори и евентуално да пусне „курбан“ някъде, ПП-ДБ пък едва ли ще постигне забележителния резултат, който очакваше да постигне само преди броени месеци. Евентуален провал в считаната за сигурна София ще направи трус в коалицията и потенциално може да промени управленската конфигурация в страната. ДПС ще се представи в рамките на очакваното, а БСП и „Възраждане“ ще ги има, колкото да кажем, че ги има, но резултат, който да впечатли някого, няма да постигнат. Местните избори са важни и за някои регионални играчи, които не са част от националните сглобки, но имат своето ключово влияние по места.
Който е очаквал някакви мащабни размествания и едва ли не отказ от страна на ГЕРБ да участват на местния вот за победа, сериозно се е объркал. Ако в ПП-ДБ и за минутка са повярвали, че ГЕРБ наистина е готов да жертва много от големите си общини, то от либералната коалиция следва бързо да се откажат от политиката, защото явно не са за тая работа. Местният вот ще е важен и ще покаже разпределението на силите. Всеки ще се бие за победа. Каквото и да говорят пред камерите или зад тях, никой няма намерение да се откаже от играта за местната власт.ь
