петък, 3 май 2024 г.

Дефицитът на бюджета няма да падне под заветните 3%

Снимка: БГНЕС

Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“

Дефицитът на бюджета за тази година няма да падне под заветните 3% и на практика той няма да бъде изпълнен, което ще доведе до проблеми за хазната и през 2024 г.

Основните причини за това са няколко, като основната е неизпълнението на приходите. От август дефицитът в бюджета продължава да се увеличава. Сега дупката в хазната е в размер на 576 милиона лева. Постъпленията от ДДС, които са основният източник за пълнене на бюджета, непрекъснато падат. За миналия месец те са по-малко, отколкото по същото време на миналата година.

Ситуацията се влошава, защото кабинетът не направи анализ на разходите по антикризисните мерки, свързани с пандемията, която отдавна свърши и бяха свързани и с намаляване на косвения данък, довело и до спад в тези приходи. На всичкото отгоре по-ниското ДДС за някои стоки и услуги не помогна изобщо за намаляване на инфлацията, особено при храните. Не искаме ли да вдигаме данъците в новия бюджет за 2024 г., трябва задължително да се въведе отново единната ставка за ДДС от 20%. Дали намаленият косвен данък от 9% за ресторантите свали цените там? Не.

На второ място негативно влияние оказва и спадът в индустрията. Само за август е отчетено намаление на промишленото производство от цели 11,5%. От средата на годината има срив и във вноса, което също реже от приходите от ДДС. Заради необмислени кадрови промени в данъчното ведомство също се забелязва спад на събираемостта на пари за хазната и най-вече на контрола по неплащането.

Не бива да забравяме също, че икономиката на Германия, с която правим две трети от външно търговския си оборот вече е в рецесия. Същото важи и за целия Европейски съюз. В целия свят расте и безработицата, което у нас засега не се усеща много, защото все още бизнесът ни чувства недостиг на квалифицирани кадри. Освен това у нас е най-силен спадът на трудоспособното население на възраст между 15 и 64 години. В България непрекъснато броят на пенсионерите става по-голям, отколкото на заетите хора. В същото време има едни около 111 000, които нито учат, нито работят, като и те се увеличават. В резултат се увеличават проблемите в осигурителната система.

Освен това в управленската програма на кабинета няма стратегически цели и не се знае дори догодина какво ще се прави. Това е и една от причините за повечето катаклизми в обществото. Догодина може да се очакват по-големи протести, защото се планира поскъпване на тока и водата.

Наскоро излязоха данни на Евростат, показващи, че всяко четвърто българско домакинство или 25% от всички нямат финансовата възможност през студените месеци да осигурят вкъщи нормално отопление. Докато в рамките на целия ЕС този дял е само 9 на сто. От години качеството на живота на болшинството българи може да се определи като кошмарно. За ток, вода и други режийни разноски харчим по 78% от ниските ни доходи. С останалите 22 на сто как може да се преживява и да се инвестира в образованието на децата, които са бъдещето на държавата. Резултатът е системно недохранване на хората. Над 90% от българите нямат достатъчно пари да се хранят здравословно. Как домакинство с 2 деца със заплати общо чисто към 2000 лв. биха покрили спокойно всичките си разходи. Учебникът по английски в забавачката струва 72 лв., а целият курс там – 500 лв. За това и резултатите от матурите са повече от плачевни. 9 от 10 българи с висше образование получават чиста заплата между 1000 – 1200 лв. На практика те са работещи бедни. Как се връзва тази сума с необходимата издръжка на човек от поне 1400 лв.

Мизерните доходи са и причината все повече хора да затъват в бързи заеми, които след това много трудно изплащат. Други пък търсят начин да избягат да работят най-черната работа в чужбина, само и само да вържат двата края.

За наближаващата зима пък властта допълнително щяла да даде някакви си 148 лв., които не стигат и за 2 кубика дърва. Кабинетът предлага прагът на бедност у нас да се вдигне до 526 лв., а синдикатите искат увеличението да е със 100 лева повече, което също не е кой знае колко много. Правителството си прави сметките на база на средния осигурителен доход не за миналата, а за 2021 г., което нарушава регламента за определяна на прага на бедността.

Инфлацията няма скоро да падне, защото спекулата у нас е на най-високо ниво. Изгладената инфлация на годишна база в България е към 7,7%, а за ЕС – около 5,5 на сто. Вечният проблем с инфлацията у нас си остава с големите разлики на цените при производителя и при крайния потребител в магазините на дребно.

Външните фактори у нас ще продължават да стимулират поскъпването на живота. Основно това ще става чрез цените на енергоносителите – петрол и природен газ, които са изцяло от внос. У нас проблемът е, че българската икономика все още ползва стари технологии, водещи до неефективно използване и пилеене на енергия. Причината е, че заделените пари за капиталови разходи в хазната не ги използваме за стимулиране на инвестициите в модернизация на икономиката. Въпросните пари с лека ръка ги раздаваме за енергийни помощи и субсидии, на който трябва и не трябва. На практика по този начин те не създават никаква добавена стойност и не носят полза за обществото.

Заради високата инфлация едва ли ще успеем в началото на 2025 г. да станем част от еврозоната. В момента нивото ни е далеч от трите страни с най-ниско ниво на този показател. Освен това още сме далеч от реална съдебна реформа, която да сведе до възможния минимум корупцията по всички етажи на властта в нашата страната. Именно спекулата и корупцията са основните пречки пред интегрирането ни в еврозоната. Засега за корупция биват осъждани основно дребни риби. В същото време цяла Европа разбра, че България е и най-корумпираната държава. Толкова години сме в ЕС и нищо не направихме, та за оставащото време до края на 2024 г. ли ще успеем поне да ограничим корупцията. За това наша си е вината да не можем да влезем дори в Шенген. Не са ни криви нито Австрия, нито Нидерландия. Да не забравяме, че именно корупцията е един от основните фактори за обедняването ни.

Толкова време след влизането ни в ЕС България все още не е направила много важни реформи във всички обществени системи. Бизнесът пък има нужда да престанат да го рекетират и да му създават изкуствени пречки.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html