Иван ГАРЕЛОВ, пред в. „Галерия“
Суматохата около местните избори ми изглежда като въображаема картина – натрупали сме се на моста на бурна река и се блещим надолу – да скачаме ли или да не скачаме, а отстрани добросъвестни граждани ни убеждават – няма страшно, скачайте. Главният рефрен е, че местните избори няма да разклатят „сглобката“.
Реалността е доста по-различна от това, в което ни убеждават. Да наречем случващото се с истинското му име. Сега в България се извършва пореден опит за консолидация на десницата и установяването й начело на властта. Това означава да се съберат разпилените привърженици на „синята идея“ в едно цяло, способно да управлява.
Разработката е на установилия се у нас либерален център и позната медийна групировка. Тези опити не са от вчера. Провалите – също.
В началото на лятото на 2013 г. написах коментар под заглавие „Десен марш“, перифразирайки Маяковски, а през септември още един. Ето няколко цитата:
„Около протестите витаят разнообразни съобщения, слухове и умозаключения, които водят до един много неочакван извод. Вместо настъплението на левицата, тръгнало от Европа и обхванало и България „революцията на разума“, която аз бих нарекъл по-скоро революция на „жълтите павета“, разкрива един поход на десницата, който е почти осезаем. Няколко поредни съобщения прозвучаха като удари на тъпан, известяващ марша на идващи стройни редици.
Десни! Десни! Десни!
И тук идва ред на най-трудния за проверка слух. Борисов е предложил на създателите на новата дясна партия да управляват заедно след извънредните избори, като той е готов да отстъпи премиерския пост на по-приемливо за общественото мнение лице като кметицата Фандъкова или еврокомисаря Кристалина. И тъй като на интелектуално-финансовия кръг, който се кани да възроди автентичната десница, не му достигат гласоподаватели и структури, се е изкушил да управлява с помощта на провалилия се Борисов.
Ако това е истина, всичките тези съобщения, факти и слухове се навързват в стройна редица
Десни, десни!“.
И от коментара през септември, същата година:
„Може би е рано да се твърди, че новата десница се роди, но зародишът е вече факт. Най-важното от тук нататък е Реформаторският блок да генерира нова политика, а не да се връща в миналото. Кои са главните опасности пред Реформаторския блок:
– Левичарството като „детска болест“. Властта не може да се придобие с насилствени средства, а само чрез спечелване доверието на избирателите. Спомнете си, че десницата е идвала досега на власт обикновено след остри граждански сблъсъци и извънпарламентарни действия.
– Надменност към инакомислещите. Един университетски професор раздели населението на „количество“ и „качество“. Млад десен коментатор раздели „етническите българи“ „на прогресивно малцинство и ретроградно мнозинство“. В своята история българската интелигенция не се е отделяла от своя народ.
– Нетърпимост към критиката, дори и добронамерената. Цяла лавина ни заля от злъчни и злобни нападки срещу онези уважавани анализатори и коментатори, които са си позволили да имат критично мнение към протестите. В употреба влязоха епитети като „скрити комунисти“, „оръдия на мафията“, „ченгета“, и т.н. Ако това ще е поведението им, нищо ново не се е случило.
– Най-голямата опасност, разбира се, е, ако Реформаторският блок попадне отново в капана на Бойко Борисов и партията ГЕРБ. Един слух пълзи из София – идеята за общи действия с ГЕРБ чрез оттеглянето на Борисов се лансира активно от американското посолство…
Тези интриги и задкулисни маневри само спъват енергията на реформаторите. А сега може би е последният им исторически шанс“.
15 септември 2013 г.
Това обстойно припомняне имаше смисъл, за да сме наясно, че и най-новият опит за консолидация на десницата с цел овладяване на властта стабилно и задълго е буквално повторение на предишни не особено успешни опити. При това сега изходните позиции са по-неблагоприятни. Т.н. сглобка е между много по-несъвместими дадености. Бойко Борисов за това време е натрупал повече негативи в политическия си образ, а наследниците на реформаторите се дискредитираха достатъчно при опитите си да се доберат до властта.
При левицата обратно – ако преди 20 години тя е във властта и сега изглежда изпаднала до незавидни позиции в класациите на общественото мнение. Но това е едно измамно твърдение. За да укрепи своето съмнително реноме, десницата е избрала тактиката да игнорира левицата като лишена от всякакъв шанс. Толкова упорито се натрапва твърдението, че кандидатката на обединената левица за кмет на София Ваня Григорова не се брои за сериозен кандидат, защото БСП нямала силно влияние в столицата, а и нямало кой друг да я подкрепи. Тази синхронизирана позиция на десните доказва само едно – те силно се страхуват от широката популярност на красивата синдикалистка в сравнение с оспорваните им кандидати и прибягват до тактиката на пълно игнориране на нейната личност. Е, няма как! Хората усещат, че това е политик от нов тип, за необходимостта от каквито всички говорят. С вас сме, подвикват хората на нейните срещи. Възможността Ваня Григорова да привлече гласове от широк спектър вещае началото на един сериозен изборен пробив на левите сили.
От тук нататък следват много въпроси относно съответните действия на важни фактори в левия сектор.
Ще успее ли БСП и конкретно Корнелия Нинова да се възползват от този пробив безкористно, като подчинят персоналните си интереси за постигането на голямата цел – връщането на левицата на голямата политическа сцена?
Ще успеят ли огорчените бивши леви фигури да подчинят собствените си амбиции и да се включат в общия подем на левите сили?
Как ще определи президентът Радев своето място в един процес, не дирижиран от него, но близък до неговите политически амбиции?
Времето до началото на изборната кампания изтича. Започват задължителните дебати, интервюта и т.н. Но това не е загубеното време за протоколни церемонии и шоупрограми. Както никога, в това именно време ще се взимат радикални решения, които могат да формират съвсем нова политическа картина след самите избори.
