Легендарните певци Благовест и Светослав Аргирови: Соня Васи няма повод да ни се сърди

Интервю на Маринела МАРКОВА

 Благовест и Светослав Аргирови са се превърнали в едни от символите на българската популярна музика. Братя Аргирови бързо се утвърждават на сцената, а манията по тях достига невиждани у нас размери. Близнаците жънат големи успехи и във всичките ни съседни страни, както и в бившия Съветски съюз, където събират хиляди почитатели на концертите си.  Няколко години след промените у нас, Светослав заминава за Норвегия, но през 1997-а те отново превземат класациите с хита „Гот е“. Преди 4 години той се завърне окончателно в България и с Благовест възобновиха активно концертната си дейност. Миналата година отбелязаха 40 години на сцена. Песента „Срещу вятъра“, която изпълняват заедно с Тони Димитрова, се превърна в събитие на музикалната ни сцена.

 – Благовест и Светослав, ще използвам стих от ваша много популярна песен от последната година, за да ви попитам в началото „Топлият вятър от вчера дали стана по-студен“?

– Благовест: Напротив, топлият вятър от вчера става все по-топъл, защото нашите срещи с хората се увеличават с всеки изминат ден, за което им благодарим. За нас най-важна е именно тя – публиката, за която са всичките наши песни, направени с много любов.

• Подредихте ли спомените си, какво загубихте и какво очаквате от вашите нови концерти?

Светослав: – Благодаря ви за въпроса. Ние нищо не сме загубили, защото нашето завръщане само ни помага да спечелим нови и невероятни мигове на сцената. За всеки един артист най-хубавото нещо е да се представи добре. Човек обикновено пази само хубави спомени. А ние имаме такива от цялото развитие на нашата кариера.

– 40 години на сцената чествахте миналата година, защо публиката толкова много харесва песните от миналото и тези хитове отпреди няколко десетилетия все още се пеят, и то не само от по-старите, но и от младите?

Б.: – В България има диференциация – младите харесват една музика, по-възрастните като нашето поколение харесват по-друг тип. Оказва се, че наистина има песни, които са като вечността. Но ако ни питате и защо се харесват нашите хитове отпреди доста години и тези новите, които правим – това е, защото залагаме на хубав текст, работим с невероятни професионалисти като Александър Петров и Михаил Белчев. Това, на което също държим, е а има мелодия, която се запомня. Явно това е правилната рецепта.

– Но не на всеки се получава тази рецепта. При вас обаче това е практика – текстовете ви се помнят, мелодиите ви се тананикат, т.е. получава се на 100%.

С.: – Ние наистина даваме всичко от себе си и това, че публиката ни се доверява, може само да ни радва. Ще кажа само това.

– Колко важен е един текст в песента – ето в „Срещу вятъра“, който изпълнявате заедно с Тони Димитрова, думите наистина са много важни, без него парчето нямаше да се превърне в хит?

Б.: – Песента ни е гледана над 1 милион и 900 хиляди пъти в двата ни канала. Текстът е много важен и става все повече, това го показва успехът на „Срещу вятъра“. Текстът и музиката са симбиоза. Когато на една песен й е писано да стане хит, тя става. Имало е песни, които сме били сигурни, че ще станат популярни, но не се е получавало и обратно. Искаме да споделим за читателите на вестник „Галерия“, че този път очаквахме „Срещу вятъра“ да се хареса много и да придобие тази популярност. Още повече, че там пеем заедно с всенародната любимка Тони Димитрова.

-Ще ви припомня нещо, което ви е казала пророчицата леля Ванга: „Тези момчета и Господ ги пази!“. Намирате ли някаква връзка между думите й и това, което ви се случи през годините?

Б.: – Аз намирам такава връзка. Защото това наше завръщане е за втори път. Първото ни беше през 1996-97 година и тогава пак направихме една песен, която стана може би най-популярната за това време – „Гот е“. След това имаме 22 години пауза и дойде този огромен хит „Срещу вятъра“, който се пее от абсолютно всички. На нашите концерти сега виждаме каква огромна радост има, когато я изпълняваме – всички стават прави, танцуват и пеят с нас. Може би наистина леля Ванга е била права, че Господ ни пази и ни помага да създаваме музика, която все още вълнува българските слушатели.

– Само една среща ли сте имали с нея или повече?

С.: – Много срещи сме имали с леля Ванга, мисля, че са над 10. По наше желание сме ходели при нея и тя много ни помагаше, познаваше всичко, никой не се е съмнявал в тази нейна дарба.

– Обикновено при пророчицата са ходели хора с проблеми, какви обаче могат да имат такива млади, хубави и успешни момчета като вас в онези години?

Б.: – Имахме проблеми, и то достатъчно. Хората обикновено знаят хубавата и лъскавата част на един артист. Имаше неща, които трудно се решаваха в онези години. Но ние сме хора, които не обичаме да се оплакваме. Мога само да кажа, че леля Ванга много ни е обичала и много ни е помагала.

– Разпознаваше ли ви по гласовете?

С.: – Още първия път като отидохме, а така беше и след това – не зная дали ни е познавала гласовете, но ни посочваше: на теб така и така ще стане и това трябва да направиш… Пророкуваше ни какво ще се случи наистина и винаги ще запазим много топъл и хубав спомен за леля Ванга. Ще уточня, че никога не е ставало дума по време на нашите разговори за това, че аз – Светослав, ще отида да живея години в чужбина, но ни е познавала за други работи, които са наши лични. 22 години живях в Норвегия – една прекрасна страна, но сърцето ми винаги е било в България.

– Откъде този голям позитивизъм у вас, винаги сте усмихнати, добронамерени, не обичате скандалите, а едва ли всичко ви е цветя и рози, кое ви държи толкова години над бурята?

С.: – Смятам, че в нашата изстрадала родина трябва да сме по-позитивни и да гледаме с оптимизъм на бъдещето, колкото и трудно да е то, защото всички виждаме какво се случва в момента в страната ни. Ние обаче сме си такива. Пожелавам на хората да не изоставят оптимизма, защото песимизмът е лична трагедия на всеки, който го изпитва. Ако гледаш позитивно, значи си от хубавата страна. Затова колкото и да е трудно на нашите сънародници, да знаят, че такава рецепта помага, ние я спазваме.

– Бяхте в Бургас тези дни точно след голямото наводнение в Царево и района…

Б.: – От медиите разбрахме, това е невероятна болка, искаме да предадем нашата съпричастност и любов към тези хора. Това се случва и заради отношението на хората към природата – говоря не само за България, това става на много места по света. Няма как да не видим тази невероятна алчност на големите компании на всяка цена да печелят. Има толкова богати хора, къде ще ги носят тези пари, много от които са кървави, защото ги печелят като се гаврят с природата. Именно тази гавра е една от причините за тези катаклизми в световен мащаб. Не зная, такива хора не се ли чувстват виновни за случващото се…

– Светослав, вие живяхте доста години в Норвегия, каква е разликата – имам предвид не стандарта, а отношенията между хората?

С.: – В Норвегия всичко е абсолютно различно оттук. Дори взаимоотношенията между хората също са различни. Много ми се иска да се поучим от тях, от начина, по-който се отнасят един към друг, да няма тази агресия, каквато виждаме тук. Единственото положително, което виждаме тук е времето, климата, невероятната красота на нашата природа. Всички ние трябва да се замислим. Не смятам, че българите сме много по-различни, но животът ни тук – целият този стрес и голямо напрежение на което сме подложени, това трябва да се промени и да започнем да живеем по-спокойно и нормално. Все пак съм оптимист, трябва малко усилие да направим.

– Е, нали знаете, че в такъв случай винаги казваме, да ама нямаме политици, за да го направим. Ето, във вашия род също има общественици, а дядо ви ви е казал да не се занимавате с политика…

Б.: – Да, така е. Нашият прадядо е бил народен представител от Демократическата партия. Нашият дядо, който наблюдаваше какво се случва, беше човекът, който ни помоли никога да не се занимаваме с политика. И ние няма да изневерим на това наше обещание пред него. Музиканти сме и политиката стои много далече от нас, но наистина искам да помоля хората във властта да загърбят своите интереси и започнат да мислят повече за хората.

– Малко хора знаят, че сте от рода на Тодор Каблешков, човекът, гръмнал първата пушка по време на Априлското въстание в Копривщица. Каква точно е връзката ви с този род?

С.: – Да, абсолютно вярно е и това е по линия на нашата баба. Копривщица е тясно свързана с родословното ни дърво. А по линия на нашия дядо ние сме от рода на Марин Дринов, който е първият български министър на просвещението след освобождението ни от турско робство. Той е бил професор в Харковския университет и там все още има зала, която е кръстена на името на нашия прапрадядо Марин Дринов. Прадядо ни му е племенник и е кръстен на него. Той отива да учи фармация в Загреб, където се запознава с прабаба ни и там се ражда нашият дядо Светослав, на когото аз съм кръстен. А проф. Марин Дринов е единственият българин в първото правителство след Освобождението през 1878 г. и благодарение на неговия глас София става столица на България.

– Какво ви е даваше през годините това ваше наследство, да имаш връзка с тези две исторически личности – Тодор Каблешков и Марин Дринов е голяма чест?

Б.: – Наистина е нещо уникално и го съзнаваме. И двете връзки са по линия на нашата майка Василка. Още от деца дядо и баба ни разказваха с подробности всичко, което те си спомнят. Наистина са били малки, но е повод за голяма чест, те са били невероятни възрожденци, които са допринесли много за развитието за нашата родина. В сравнение с тях сме много малки, но истински се гордеем, че сме техни наследници.

– Като наследници на такива личности, какво мислите за опитите да бъде изтрита или преиначена българската история, че не е имало турско/османско робство?

С.: – Чуваме подобни тези, че едва ли не българите сме били галеници на Османската империя – да, не сме живели по това време, но сме наследници на възрожденци, които са били истински българи. Не ни харесва това противопоставяне на празник като 3 март и искам да кажа, че трябва да бъдем по-единни и да не да се влияем от политическата конюнктура. На Народното събрание пише „Съединението прави силата“. Нашите предци са ни завещали тези думи и ние трябва да ги спазваме.

– Да ви върна отново към музиката. Правили сте много концерти извън страната, къде са били най-запомнящите се, откъде пазите най-хубави спомени?

С.: – Най-впечатляващи бяха нашите концерти в бившия Съветски съюз. Смело мога да кажа, че там от 1985 до 1988 година най-търсените български певци бяха братя Аргирови. Ние имахме по 100 изяви на година там. Стояхме по три месеца, а веднъж в рамките на половин година изнесохме 24 концерта в зала „Динамо“ в Москва и след това още 7 в зала „Русия“. Имахме 11 спектакъла в Ледения дворец в Ленинград, сега Санкт Петербург, а известната британска реге и поп група „Ю Би Форти“ (UB40) 4 или 5 – казвам това с цялото си уважение към тези невероятни музиканти. Но тогава такава беше ситуацията – българските музиканти бяха много харесвани. Спомените ни от тези изключително мащабни концерти са прекрасни, в залите бяха хиляди, навсякъде препълнени, обиколили сме бившия Съветския съюз надлъж и нашир. Имали сме концерти още в бивша Чехословакия, в ГДР…

Казвали са ни, че сме били много популярни в Монголия, но не сме били там, били сме и в Никарагуа, на много места.

– Пели ли сте пред партийни и държавни величия като Тодор Живков?

Б.: – Разбира се, такива бяха времената тогава. Пели сме пред Живков, пред Фидел Кастро, пред Леонид Брежнев също. Ние бяхме млади… Бившият Първи – Тодор Живков много ни харесваше. Дори песента „Нашата мила родна страна“ композиторът Димитър Петков я написа за нас. Ние бяхме първите й изпълнители на рождения ден на Тодор Живков, той имаше юбилей тогава. Пяхме и пред кубинския лидер Фидел, който дойде в България. Ние бяхме малки и ни викаха да пеем – татко ни съпровождаше, Бог да го прости.

– Какво става с къщите, които започнахте да строите в Банкя, готови ли са вече?

С.: – Аз съм доста по-напред в строежа, остават ми още 6-7 месеца довършителни работи, дано скоро се нанеса. Докато брат ми е много по-назад. Аз ще му помагам и дай Боже скоро с него да станем съседи. Къщите ни не са с модерен дизайн. На брат ми е в стил барок, а моята е в смесен. Те са в един парцел от 3 декара.

– Благовест, имате двама внука, виждате ли ги често?

Б.: – Единият се казва Леон, а другият – Ноел. Те живеят в Норвегия. Всъщност и двамата са синове на първия ми син – Александър – военният пилот, който живее в Норвегия.

Не съм ги виждал от началото на ковид пандемията. С нетърпение ги чакам да дойдат другото лято, защото това не успяха. Много искам, защото Ноел още не съм го виждал на живо, защото той се роди малко преди пандемията. Иначе комуникираме постоянно във вайбър и инстаграм. Големи са сладури – единият е малко по-мургав, а другият е много рус. Не си приличат като нас. Другият ми син Кристиян в момента е в Сан Диего, където е на стаж в един фонд за недвижими имоти.

– Светослав, а вашият син къде е?

С.: – Синът ми е в Норвегия и е единственият наследил музикалните ни способности – той свири в една известна метал група. Миналата година имаха голямо турне из цяла Европа – Италия, Германия, Швейцария, Полша… Искам да ви кажа, че той е много добър китарист.

– Вие сте близки с Клейтън Норкрос – Торн от „Дързост и красота“. Как се случи вашето приятелство?

Б.: – Запозна ни един наш приятел – Николай Тевекевлийски много успял българин в Щатите, занимава се с луксозни недвижими имоти. На Клейтън много му хареса България, той живее в Италия, снима филми и наистина се влюби в нашата страна.

– Вие написахте книга за живота си в съавторство с Данчо Стълбицата, има ли други недоволни освен Соня Васи, която миналата година дори се отрече от вас с думите „Приключих с тях“?

С.: – Няма други недоволни. Мисля че и Соня Васи няма повод да ни се сърди, защото всичко, което сме написали в книгата, е истина. Знаете ли, кариерата ни е минала през какви ли не неща. Много е лесно да станеш популярен, но по-важно е как да останеш на гребена на вълната как да не се срутиш. Затова казах в началото за нашите две завръщания – никой друг български артист не е успявал два пъти да се завърне и двата пъти успешно.

– Какво ви предстои?

Б.: – Догодина на 23 април – нашият рожден ден, в зала 1 на НДК ще направим голям концерт, с който ще отбележим финално честването 40 години кариера на Братя Аргирови. Това ще се случи заедно със Симфоничния оркестър на Държавна опера Русе под диригенството на Митко Косев, който направи аранжиментите за нашите песни.

Участваме и в турнето „Обич и песен“ с други големи наши изпълнители, като финалният концерт на 18 октомври в зала 1 на НДК ще бъде наистина запомнящ се.