Снимка: БГНЕС
Интервю на Васил НАНЧЕВ
– Г-н Янев, колко от слънчогледа, ползван у нас за производство на олио, е вносен?
– Първо искам да припомня, че преди десетина години българският слънчоглед основно се изнасяше в чужбина като суровина. Експортираха се по 1-1,3 млн. т. Много малки количества олио продавахме зад граница. След това се направиха големи инвестиции в маслобойни и България стана един от големите износители. В света основната търговия е с нерафинирано олио, което се котира и на световните борси. Рафинираното обикновено се продава в съседни страни и в много малки количества. Основните ни конкуренти на външните пазари на олио са Русия и Украйна, които са и най-големите производители на слънчоглед в света. Те имат дял от 60% от експорта на олио. Освен това 70% от тази маслодайна култура в света се отглежда в страните, имащи излаз на Черно море. Внос на слънчоглед от Украйна у нас е имало винаги и преди февруари 2022 г., когато започна войната.
– Как се отрази войната на пазара на слънчоглед и олио?
– Част от заводите за производство на олио в Украйна останаха на териториите, окупирани от руснаците. На страната се наложи да освободи експорта на слънчоглед, защото нямаше възможност да преработи всичките количества в складовете си и от реколтата от миналото лято. Въпреки това от налични 12 млн. тона те изнесоха само 1,9 млн. т от суровината и останаха най-големият експортьор на нерафинирано олио. Според мен засиленият износ е временна мярка от страна на Украйна. До въвеждането на забраната за внос в България от там бяха доставени около 460 хил. тона слънчоглед.
– Толкова голямо ли е това количество, че нашите земеделци недоволстват?
– Капацитетът на българските маслобойни е да преработят около 3,5 млн. т слънчоглед за олио и шрот. Освен това имаме мощности за производство на белени семки, които поемат още около 600 хил. т суровина и както при олиото те отиват основно за износ. Така общото количество на необходимия слънчоглед у нас вече надвишава 4 млн. т, а у нас се произвеждат около 2 млн. тона. Останалото трябва да се осигури отвън.
За момента единствената реална възможност за доставки от страни извън ЕС е от Украйна, но все още у нас има забрана. Русия и Аржентина имат високи експортни такси. Около година преди войната България е внесла от Украйна 700 хил. т, което бе половината от импорта.
– При продължаване на забраната за внос и след 15 септември съществува ли риск да спрат нашите заводи за олио?
– Основният проблем са останалите в складовете на земеделците 600 хил. т слънчоглед, произведени на цени по-високи, отколкото са в момента на външните пазари. Много от тях се подлъгаха от паническите котировки на борсите през 2022 г. През септември и октомври миналата година те бяха 1100-1200 лв. за тон и фермерите явно очакваха, че поскъпването ще продължи дълго. Всеки иска да спечели повече, но трябва добре да се преценяват нещата. Стремежът към огромни печалби понякога обърква хората.
– Има ли опасност олиото в страната отново да скочи, както миналата година, ако заводите останат да работят само с по-скъпия български слънчоглед?
– Няма такава възможност, защото скъпото олио трудно ще можем да го реализираме на нашия пазар, който е отворен в ЕС. От други страни, купили по-евтина суровина от Украйна ще внесат у нас и олио на по-ниска цена. Освен това да не забравяме и световните прогнози са за по-висока тазгодишна реколта, което евентуално ще натисне още цените надолу.
– Верни ли са твърденията, че внасяното от Украйна зърно не е качествено и е пръскано с неразрешени в ЕС пестициди?
– Това са абсолютни глупости. Подобни неща започнаха да се говорят още от есента на миналата година, когато имаше голям внос от Украйна. Всяка партида, купена от заводите за олио, задължително трябва да има сертификат за качество, в който се описва всичко. При пристигането й също се правят анализи. Освен това фабриките са под постоянен контрол на БАБХ, които отново вземат проби от импорта. Никой не може да си позволи да преработи некачествена суровина, защото след това няма как да продаде произведените олиото и шрот. Въпросните твърдения бяха опит още миналата година да се блокира вносът от Украйна. Тази страна е най-големият износител на нерафинирано олио. От некачествен слънчоглед не можеш да произведеш качествена растителна мазнина, която да се купува в цял свят.
Забраната у нас удря сектор, който преработва и изнася не суровина, а готов продукт и носи по-голяма принадена стойност за България. Лошото е, че сме принудени да продаваме в чужбина 90% от шрота, защото у нас няма развито животновъдство.
– Според вас, в момента кабинетът облагодетелства повече земеделците ли?
– Направихме анализ и доказахме, че забраната за внос от Украйна не оказва никакъв ефект на вътрешния пазар. От нея никой не печели, а само нанася щети на сектора за преработка на слънчоглед и на държавата, защото когато не работим в хазната влизат по-малко приходи.
– Вярно ли е, че в края на август най-големият завод за олио у нас е спрял работа?
– Да. Не може да бъде захранен със суровина, защото капацитетът му е да преработва на ден по 1500 т слънчоглед или цял кораб на месец. При забранен внос от Украйна в момента има и ограничено предлагане на българска суровина.
Другият голям проблем е, че производителите не могат да си направят програмата за дейността за следващите месеци, защото не знаят каква суровина ще могат да купят. Наруши се ритъмът на работа.
– Колко души са заети в сектора?
– В складовете, заводите и транспортните звена са над 10 000 човека. Цифрата е само за фирмите, които членуват в нашето Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България. Има още компании в сектора.
– Очаквате ли и други фабрики да спрат работа?
– В момента се нарушават правилата на свободния пазар, убива се конкуренция и се съкращава производството. Безспорна е необходимостта да се подкрепят земеделските стопани, независимо, че някои от тях направиха търговски грешки и задържаха продукцията в складовете си. Фирмите от нашето сдружение искаме да работим. Не плачем за компенсации. Ако не ни се създават условия за работа, то поне да не ни се пречи.
Надявам се все пак всеобщият европейски пазар да продължи да функционира добре. Неразбираемо е, че бе въведена забрана за вноса от Украйна само в няколко държави, а не в целия ЕС. За пример ни беше дадена Турция, където играят с митническите тарифи. Там при добра реколта и пълни складове на практика спират вноса, но съседите имат голям пазар с население над 85 милиона души. Потреблението на олио у нас е многократно по-малко. Само около 20% от произведеното в страната ни остава за вътрешния пазар. При шрота делът е още по-малък – едва към една десета от него се продава в България.
В крайна сметка евтиният слънчоглед от Украйна ще отиде при нашите конкуренти, производители на растителни мазнини. Имахме добри позиции на европейския пазар, които в момента се заеха от украинското олио и шрот. В момента през наша територия се доставя евтин слънчоглед в Гърция и Турция.
България е част от страните, които са близо до Украйна и издействаха от Брюксел временната забрана. Оказва се обаче, че не сме поискали от ЕС никакви пари за изграждане или модернизация на транспортната инфраструктура за транзитните коридори за износ на украинските храни. Полша напр. е поискала за тази цел 1 млрд. евро. В Румъния инвестират в пристанището в Констанца, откъдето също се прави транзит на украински стоки. У нас все още не разбираме, че модерните портове, позволяващи по-бърза обработка на товарите, прави продаваните в чужбина стоки по-конкурентни.
