Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Имал съм щастието да пътувам къде ли не по света. За хората, които ме познават, не е тайна, че по професионални и лични причини най-често пътувам до Щатите. Обиколил съм ги надлъж и нашир, бил съм къде ли не. От Лос Анджелис до Ню Йорк, от Филаделфия до Лас Вегас, от Финикс до Мемфис, от Маями до Хонолулу. Америка е интересна държава, разнообразна, различна, пъстра. Имал съм и щастието да обикалям из островите на Хавай, включително и на Мауи, където сега ужасяващият пожар отне живота на над 110 души, а близо хиляда са все още в неизвестност.
Бедствието е наистина потресаващо. Град Лахайна, в чиято урбанизирана периферия бях отседнал, на практика е заличен от лицето на земята. Градчето беше изключително красиво, сгушено между безкрайния океан и високите вулканични планини в западния край на острова. Днес вече го няма фактически. Трагедията е огромна, паднали електрически стълбове и дървета са попречили на мнозина да се евакуират, а тоталният провал на системите за ранно известяване са допринесли за хаоса и жертвите. Циничното е, че сега климатичните алармисти използват тази човешка трагедия, за да придвижат собствените си политически цели и задачи. За тези хора няма нито свян, нито страх от Бога.
Сега всякакви гретитумберги и подобни излизат да обяснят как пожарът се дължи на климатичните промени. Напълно игнорирайки фактите. Използвайки човешката трагедия, за да натъпчат гърлата на човечеството със собствените си обсесии. Отделно изключвайки обстоятелството, че бедствия от този порядък са се случвали навсякъде по света във всеки един момент от човешката история. Земетресения, цунамита, пожари, урагани, наводнения – това бедствия, които преследват човечеството откакто свят светува. Даже не само човечеството – динозаврите най-вероятно изчезват вследствие на паднал астероид. Въобще външните въздействия върху природата са оказвали влияние върху планетата през цялото й съществуване. Само да припомним, че избухването на вулкан изпраща Европа буквално в тъмните векове в средата на шести век след Христа, предизвиквайки мини ледникова епоха.
Бедствията са част от живота. Не можем да сме толкова самовлюбени, за да смятаме, че всички бедствия се дължат на нашата намеса. Не казвам, че човекът няма влияние върху климата. Сигурно има. Но никой не е успял до момента кохерентно да обясни какъв точно е интезитетът на това човешко влияние. Колко влияем? Един процент? Половин? Пет? Петдесет? Колко? Защото има разлика. Ако нашето влияние е половин процент, това диктува едно поведение от наша страна. Ако е 50% реакцията ни следва да е различна. Но никой не ни казва, защото не подлежи на измерване. А ако не подлежи на измерване най-вероятно влиянието е пренебрежимо. Или най-малкото не е от този мащаб, който искат някак да ни внушат.
Какви са фактите за пожара в Мауи? Причините са комплексни и тепърва ще се изясняват. Но основните неща, които знаем в момента са следните – първият проблем е, че поради преминалият недалеч в океана ураган, на островите е имало бурен вятър. Вторият проблем е, че този вятър е съборил стълбове на електроснабдителната мрежа. Третият проблем е, че енергийната мрежа на Хавай има функционален проблем – не се изключва автоматично при прекъсване, както е навсякъде по света. Четвъртата причина е, че след като са паднали стълбове и по тях е продължило да има електричество, те са се самозапалили, а бурния вятър е разгорял пожара, превръщайки го в бедствие. На пето място системите за известяване при бедствия – есемеси на телефоните на жителите, аларми и други – не са сработили. Въобще. Хората са започнали да се евакуират, след като вече е било твърде късно – огънят вече се е виждал и чувал.
Както се вижда, проблемите са комплексни. Водещата причина за бедствието обаче, както при повечето бедствия, е неподготвеността. Хавай е земен рай. Невероятен климат, стабилни целогодишни температури вариращи между 25 и 32-33 градуса, гостоприемна природа и плодородна земя. Отделно, за разлика от Маями, в Хавай ураганите са изключение, а не правило.
Отделно самите местни власти са, нека го кажем любезно, лениви. Когато си в рая, където почти никога не се случва нещо лошо, е нормално да свалиш гарда. Затова не е имало есемеси и аларми. Просто някой е проспал проблема. Отделно голяма вина носи и електроснабдителната компания, която е позволила безхаберието да няма автоматични изключватели на захранването при авария.
Всички тези фактори в съвкупност водят до трагедията. Не климатичните промени. Дори и да приемем, че климатът става по-сух, което е предпоставка за пожари, ако електрото си бяха свършили работата, ако аварийните служби си бяха свършили работата, тогава трагедията можеше да бъде избегната, или най-малкото можеше да бъде ограничен нейния поразяващ характер. Но то е най-лесно да си генерал след битка. Изводите тепърва ще се правят, виновниците ще се търсят и ще си понесат последиците. Америка е сериозна държава и принципно не оставя такива неща неадресирани. Впрочем сходни бяха и причините за ужасяващото бедствие, което ураганът Катрина нанесе на Ню Орлиънс през 2005 година. Отново там в корена на проблема беше бавната и некоординирана реакция на аварийните служби.
Да пренасяш вината за такива бедствия върху климатичните промени е неуважително към жертвите. Бих го нарекъл дори престъпно. Защото така създаваш предпоставки някой, който е реално отговорен, да се измъкне сух от водата, защото вината ще се размие в колективната безотговорност, кръстена „климатични промени“. Не е климатът виновен за лошата организация, за липсата на предпазни механизми, за неспазването на елементарни защитни мерки. Климатичната паника е инструмент за потъване в колективна мъгла на безотговорност и търсене проблем, където го няма. Още повече, че това се прави по чисто политически причини.
Властта, която и да е тя, търси само едно – още власт. В случая ляволибералите намират много успешен инструмент за увеличаване на властта си именно през злоупотреба със страховете на хората. Това е непочтено, лъжовно и откровено абсурдно. Да не говорим, че е цинизъм и подигравка с жертвите и близките им. Трябва да има една граница на благоприличие, която не трябва да се преминава. А ляволибералите все по-често си позволяват да я прекрачват без свян и задръжки. Това е рецепта за крах на обществения организъм. Не мисля, че някой разумен човек би искал такова нещо. Нали?
