Снимка: БГНЕС
Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
Посред лято след второто питие на масата обичаме да обсъждаме мезетата и всеки започва да се хвали какви зеленчуци са гледали баба му и дядо му на село и как още помни вкуса им. Спомените, разбира се, винаги са гарнирани с патриотично недоволство срещу вноса почти на всичко на трапезата от съседните страни и лошото качество на чуждоземските зарзавати и плодове. Някои от сътрапезниците обичат и да изчисляват и колко милиарди евро или долари изтичат така към другите държави.
Факт е, че за последните над три десетилетия българското земеделие беше докарано до тотален упадък, с изключение на производството на зърнени култури, където не се изисква много работна ръка. За животновъдството и дума не може да става, то на практика беше почти ликвидирано и тепърва трябва отново да се въздига. Над 16 години сме в Евросъюза и от там у нас идват огромни субсидии за селските стопани, но отрасълът все не може да се стане конкурентен. Причините за това са много – от неравномерно разпределение на субсидиите между различните сектори, до липсата на квалифицирана и мотивирана работна ръка.
Проблемът със заетите в земеделието е и отражение на модела на развитието му в последните десетилетия, поставящ акцент на едрите стопанства, основно за зърно. Така излиза, че 80% от субсидиите от ЕС и от нашия бюджет са отишли в по-малко от 10% от регистрираните земеделски производители. В Западна Европа и дори в съседна Гърция има повече, но основно средни земеделци, които при необходимост се сдружават за реализацията на продукцията си. За това и по магазините е пълно с чужди плодове и зеленчуци и други храни. В малка или средна ферма може да са заети по-малко хора и така проблемът с работната ръка се решава по-лесно.
Друг е въпросът обаче с манталитета. У нас една от любимите родни поговорки е за юнака, който пиел вино, пък ахмакът копаел лозето. Трудно е да се прецени доколко и в развитите и богати страни има подобни „мъдрости“, възхваляващи мързела. За жалост и селата се обезлюдиха тотално и много малко хора вече имат мерак да се хванат да гледат плодове, зеленчуци или домашни животни. Всеки, особено младежта, с малки изключения, предпочита компютрите и смартфоните. Фермерите под 30-годишна възраст у нас се броят на пръсти. Освен това ентусиазмът им бързо се изпарява, разбирайки какви мизерни субсидии им се полагат.
