Осигуриха терените за четири от шестте бази за медицинските вертолети. Това каза министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков, който изнесе подробности за напредъка на проекта по време на пресконференция, посветена на реализацията на управленската програма на правителството, съобщи БТА. Той уточни, че на територията на страната ще бъдат изградени шест оперативни бази на бъдещата система за спешна помощ по въздух (Helicopter Emergency Medical Service – HEMS), а разположението им дава възможност до всяка точка на страната да могат да достигат два хеликоптера едновременно.
Министърът припомни, че до този момент са определени точките, където ще бъдат изградени оперативните бази, като за четири от тях вече са предоставени и необходимите терени. С решения на правителството са осигурени места на територията на летищата София и Пловдив, както и в бившето летище Търговище. База ще има и на летище Сливен, където има предоставен имот от седем декара с решения на местния общински съвет. Другите две точки ще бъдат на летище Долна Митрополия и летище Габровница, където има бивша военновъздушна база, която към момента е с отпаднала необходимост, обясни министър Гвоздейков. Той допълни, че се работи за прехвърлянето на имотите там от Министерството на отбраната на Министерството на здравеопазването, за да може да започне изграждането на прилежащата инфраструктура.
„Рестартирахме процеса по изграждане на системата за спешната медицинска помощ по въздух, който беше забавен и поведен в грешна посока от служебното правителство. Системата ще бъде изградена, отчитайки всички европейски правила в тази област“, каза министър Гвоздейков.
Според министъра е била грешно и противоречащо на изискванията намерението на предходния служебен кабинет да изгради оперативните бази за хеликоптерите на териториите на няколко болници в страната. По думите му всяка база трябва да е с големина около шест декара, за да разполага с площадка за излитане и кацане, инфраструктура за поддръжка на машините, места за навигация, както и за почивка на екипите, а това няма как да бъде изградено на територията на лечебно заведение.
Гвоздейков заяви, че този процес вече е спрян и се работи по нов по-ефективен модел, при който базите са така разположени в страната, че да покриват изискванията за т. нар. „златен час“ за транспортиране на пострадал до болнично заведение. „Новото разпределение на базите ще даде възможност във всяка точка на страната да могат да стигат два хеликоптера едновременно“, подчерта Георги Гвоздейков.
Той допълни още, че първият хеликоптер, финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост, се очаква да дойде през декември 2023 г., като до тогава авиационният оператор трябва да е подготвен и лицензиран, за да приеме хеликоптера.
Темата коментира и премиерът Николай Денков. „Има европейски регламент, който изисква тази дейност да се извършва от търговски дружества. Това, което направи служебното правителство, е да закрие търговското дружество и да прехвърли дейността към Държавния авиационен оператор (ДАО), който няма право да извършва тази дейност. Защо? Не мога да ви кажа. Сега, след една година, ние се намираме в изходно положение, в което ДАО не може да извършва тази дейност. Трябва отново да създаваме търговско дружество, което да поеме тази работа“, посочи той по време на пресконференцията.
Денков допълни, че се работи по решението на всички проблеми, свързани с осигуряване на помощ по въздуха за българските граждани, съвместно между Министерството на здравеопазването и Министерството на транспорта и съобщенията.
