Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
Интервю на Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
– Г-жа Шан, какво ви накара да започнете да се занимавате с бизнес, свързан с възобновяемата енергия?
– Интересът се зароди още от университета, във Факултета по компютърни системи и технологии на Техническия университет – София. Обичам технологичните предизвикателства и различните иновации.
С възобновяема енергетиката започнах да се занимавам преди 15 години, когато това бе все още малко позната област у нас. Заедно с другите пионери в зелената енергетика в България практически проправяхме пътя за внедряването й. Беше време, когато се налагаше да обясняваме постоянно, че зелената енергия не е научна фантастика, а реално и икономически обосновано начинание. И много важно – екологично съобразно, което само по себе си беше пробив в енергетиката. В годините имах привилегията да познавам и работя с някои от най- добрите учени и бизнес лидери в световен мащаб в тази област. Предполагам, че това ми даде възможност да разширя перспективата си за оценка на потенциала на развитие на зелената енергетика на доста ранен етап.
– Има ли вече в България достатъчно стимули за използването на екологичните източници на енергия?
– Много е важно да се дефинира правилно понятието „стимули“ в конкретния случай. Ако приемем, че „стимули“ има финансово измерение, смятам че определени технологии в зелената енергетика, като фотоволтаика и вятърна енергия, отдавна са преминали фазата на внедряване и развитие и в момента са пазарно конкурентен и рентабилен сектор, който не се нуждае от финансово изразено стимулиране. Не така седи обаче въпросът с технологиите, които не са на необходимото ниво за пазарно мащабиране – например водородните технологии и системите за съхранение – те все още се нуждаят от финансова подкрепа.
При всички случаи обаче е валидно изискването за създаване на ясно дефинирани, прозрачни и предвидими процедури по отношение на документации, издавани от ресорните частни компании и държавни организации. Тук следва да отбележим значителния прогрес на България по отношение на хармонизиране на законодателството за ВЕИ и усилията да се подобри инвестиционната среда в сектора. Но все още остава много работа по отношение на контрола по спазването на законите. Този процес не е достатъчно проследим и много често създава несигурност в инвеститорите. А е много важно да се създава предвидима среда, защото това е базово изискване за всяка инвестиция.
– Според вас в кои сфери на бизнеса в България има най-голям интерес към използването на възобновяема енергия?
– Нашите наблюдения са, че бизнесът в България вече е осъзнал необходимостта от внедряване на екологично чисти технологии, в това число и генерация на енергия от ВЕИ. За много от тях това не е лукс, а необходимост.
Интересът към производството на енергия от ВЕИ идва от представители на много различни бизнес сфери – от производствени до търговски, застрахователни и инвестиционни компании. Смело може да твърдим, че инвестициите в зелената енергетика вече не са прерогатив само на големите фирми, а с поевтиняване на технологиите в последните години практически секторът стана достъпен и за средни, и малки компании, които активно инвестират в собствени ВЕИ мощности. Зелената енергетика на практика реформира структурата на енергийния бизнес в световен мащаб. Така един традиционно консервативен сектор, като енергийния, стана достъпен за много широк кръг от компании с различни инвестиционни възможности.
– Има ли райони от страната, където този интерес е по-голям и кои са те?
– Наблюдава се засилен интерес във всички райони на страната. Различните технологии в зелената енергетика имат различен набор от критерии за тяхната ефективност. Това дава възможност районите с добро слънцегреене да се насочат към фотоволтаика, тези с оптимални ветрови показатели към вятърната енергия и т. н. Мога да кажа, че България е географски и климатично облагодетелствана, което създава предпоставки за интерес към ВЕИ в цялата страна. ВЕИ индустрията в България продължава да се развива и все още не е разгърнала пълния си потенциал.
– Предпочитанията на клиентите основно към фотоволтаици ли са в момента?
– Фотоволтаитиката се наложи като най-масовия източник на възобновяема енергия заради широката си приложимост. Практически почти липсват ограничения за внедряването й. Това определи и резкият й превес над останалите източници на зелена енергия. Другият момент е значителното поевтиняване на технологията, което я направи много достъпна и придаде финансов смисъл на инвестициите. Макар и за компаниите с ограничени ресурси да изглежда малко плашеща първоначалната инвестиция, то тя се изкупува в много разумни срокове и представлява едно от най-евтините начинания в областта на енергетиката и с най-ниска себестойност на произведената енергия.
– Какъв е делът на поръчките за ВЕИ- инсталации в домакинствата? За колко време такова съоръжение може да бъде изпълнено?
– Нямам информация да има централизиран регистър на инсталациите в домакинствата, но броят им видимо се разраства ускорено. Предвид факта, че това са малки инсталации, реализацията им буквално е за дни. Практически за няколко дни може от потребител да се превърнете в производител на енергия. При това за следващите 20-30 години, предвид живота на съоръженията.
– Смятате ли, че у нас има достатъчно държавни стимули за реализацията на проекти за екологични източници на енергия?
– Много е важно да се направи правилна преценка в тази насока, която да се следва дългосрочно. България има горчивия опит в областта на ВЕИ – десетилетие на люшкане между свръхсубсидиране и рестриктивни регулации довели до непредвидимост и липса на стабилност за всички страни в сектора. Свръхстимулирането води до изкривяване на пазара и създава предпоставки за спекула. От своя страна прекалената регулация убива в зародиш инвестиционните начинания. Ето защо балансът е особено важен.
В момента имаме приемливо и достатъчно адекватно законодателство в областта на ВЕИ. Време е да се разбере, че бизнесът не се нуждае от стимули, а от възможности, подкрепени с устойчиво и предвидимо законодателство.
– Колко време отнема обикновено за да се преодолеят бюрократичните процедури? Какво според вас трябва да се направи от страна на държавата и общините за да може да се ускори процесът на реализация на подобни проекти?
– Тук е мястото да отбележим, че бюрокрацията възпрепятства развитието на ВЕИ сектора. Макар сроковете и процедурите да са законово регламентирани, съществуват достатъчно неясноти по отношение на прилагането им. Законов срок от 14 дни често прераства в месеци или повече. Понякога дори липсва какъвто и да било отговор от ресорните институции и компании. А още по-лошото е, че възможността инвеститорът във ВЕИ да получи навременен отговор е сведена до минимум чрез многопластова система на бюрокрация или често немотивирани или неясни отговори. Ако една инвестиция във ВЕИ е добре законово регламентирана, то осъществяването и е свързано с редица общински и други процедури, които сами по себе отнемат почти година. Ето защо следва да се третира въпросът в цялото му законово измерение и свързаността му с редица други нормативни и поднормативни актове, които в съвкупност забавят инвестициите. Освен това неспазването на законовите срокове не е свързано с никакви рестрикции за неизправната страна или компенсации за потърпевшите. Мълчаливото съгласие е един от начините за регулиране на тези отношения и в редица европейски държави доказано работи.
В България все още има много работа по оптимизиране на тези процеси, но усилията са видими и вече водят до резултати.
