Иван ГАРЕЛОВ, пред в. „Галерия“
Как стана така, че в един момент България се оказа онази малка част от земното кълбо, където трябваше да се случат едновременно няколко извънредно важни събития, от които зависи накъде ще тръгне светът в следващото поне едно десетилетие? Ето как.
Наслагването им може да бъде подредено така:
- Внезапно стана напълно неизвестно на чия страна се наклоняват везните във войната на Русия срещу Украйна. Това правеше несигурни всякакви планове за новото разделение на света след войната. Оставаше пак да започнем да се питаме: Къде сме ние?
– Руската отбранителна линия по признание на Пентагона била стабилна и непробиваема;
– Украинското контранастъпление буксува;
– Западната тежка военна помощ се оказа лесно уязвима за руските оръжия.
- САЩ проявиха признаци на колебание в продължаването на подкрепата в досегашната форма и размери, което намери отражение в поведението на западноевропейските съюзници.
- Както отбелязват наблюдателите „не българската оръжейна помощ е причината, поради която президентът на Украйна Володимир Зеленски избра да започне от София обиколката си в столиците на държави от НАТО. Официалната причина е срещата на върха на Алианса във Вилнюс
през седмицата. Там Зеленски ще настоява страната му да получи покана и уверения за членство в НАТО, след като приключи войната с Русия“.
- Отслабените позиции на Путин след „похода на протеста“ на Евгений Пригожин вероятно биха го направили по-сговорчив при подписването на мирен договор.
Плахите надежди за пристъпване към мирни преговори изисква старателна подготовка и проучване на реалната обстановка. Именно сегашната шетня на НАТО около България е признак на подобно проучване.
Но защо именно България?
България винаги е имала важна потенциална роля в геополитическите планове на НАТО в Югоизточната част на Европа и особено що се отнася до милитаризирането на Черно море и превръщането му в ограничена, ако не в затворена зона за руския военноморски флот. Ако войната приключи скоро, около южната част на Русия ще се затвори обръч от страни, членки на НАТО, което ще лиши Кремъл от възможността да има териториални претенции към тях, без да влезе в конфликт с член № 5 от Договора за членство в НАТО, който защитава всяка педя земя, която е в състава на Алианса.
Затова след като взе договора с голямото „ДА“ от парламента, Володимир Зеленски замина за Чехия, Словакия и Турция.
Затова бързаше Зеленски, а не от нетърпение да зърне лицата на българските борци за демокрация Бойко Борисов, Делян Пеевски и т.н.
„България ще подпише влизането на Украйна в НАТО“, обяви премиерът Денков веднага след разговорите с президента Зеленски в четвъртък. Часове по-рано пък парламентът одобри решение, с което задължава правителството да заеме тази позиция.
Но сега е времето, когато еуфорията кара тези политици, които виждат в планетарната мисия на Зеленски шанс и за собствените си местни и по-обемни идеи и амбиции. Д-р Соломон Паси: „Правилната покана към Украйна за членство в НАТО е безусловната и непосредствена, ефективната още от юли 2023 г., а не „откогато му дойде времето“. Всяко отлагане на членството до „спиране на войната и умиротворяване“, ще стимулира Москва да не спира войната и да затормози евентуалните преговори за този мир.“
Все пак се правят някои уговорки: „Моменталното членство на Украйна в НАТО не е задължително да разпростира автоматично чадъра на НАТО над всички украински територии, а само над тези, които Зеленски контролира“.
Посещението на Зеленски имаше конкретни резултати, които предстои да бъдат огледани още веднъж, някои може да претърпят промени и едва след това разяснени за обществеността, макар и да показаха странна конспиративност.
Това посещение несъмнено беше много важно събитие, което дълго ще се помни. Ще остави ли трайни следи? Ще се превърне ли в един нов водораздел, от който нацията ни ще излезе по-чиста, по-вярваща, по-самоуверена?
Оценката му надхвърля всякакви обективни критерии. Придаден му бе някакъв магически, исторически, повратен, преобразяващ и какъв ли още не характер. Тоест хората добавиха към него някакви свои надежди и мании, които сега избуяха. Посещението започна монументално. Малко престараване на специалните служби, които целяха да скрият маршрута на придвижване, но доведоха до паника: „Къде е Зеленски?“.
Медиите се опитаха да играят на световно равнище и се включиха в играта, като предизвикаха мания „Къде е Зеленски?“ Започва обожествяването: „Това е новият Чърчил!“.Следва нов взрив от възторзи: „Той освети всички нас и намерихме пътя“. В НИМ, където се бе събрал елитът на „умно-красивите“, правят невъзможен опит да го опишат по собствен идеал – „Каква стройна, плътна фигура. Нисък, жилав, пропорционален. Излъчва енергия. Президент. Главнокомандващ …“
Това беше невъзможна комбинация между конспиративност и показност. Полетът бил отменен, а той пътувал в нашия правителствен самолет. В самолета го придружават Бойко Борисов и Кирил Петков – обменят опит в укриването и заговорничат. За какво, кого и как да измамят ли?
Гордей се, майко България!
Преобразиха ни за няколко часа. От днес ти имаш нова история, нови герои, нови водачи.
