Алфредо Торес в първото си интервю пред „Галерия“ след загубата на сина си: Шон сам е звъннал на 112, след падането от осмия етаж

Алфредо Торес Хурейдини е кубински танцьор, хореограф и преподавател по латино танци. Роден е в Хавана на 8 ноември 1967 година. Баща му – Пабло Торес Валдес е треньор на кубинския национален отбор по бокс, донесъл на страната си множество награди и медали от международни и световни състезания. На 18-годишна възраст Алфредо е приет да учи в Националната школа по танци в Куба, където изучава модерни танци. След завършването кандидатства в школата към най-престижното кабаре в Хавана – „Тропикана“, а шест месеца по-късно той вече е солист. През 2001 година получава предложение от български бизнесмен за работа във вариетето на столичен хотел и през април отпътува от острова. Вариетето не просъществува дълго, но Алфредо вече има семейство, бързо намира нова работа – всяка вечер работи в един от най-добрите латино клубове в столицата и постоянно е канен за участия на частни партита.
През 2004 открива врати и „Aлфредо Tоррес Денс Cтудио“,  собственото му място за танци, където той преподава латино танци.

Хореографът става шампион на България за 2007 година в дивизия Team, а няколко месеца по-късно същият отбор AlfredoStyle Team става и европейски шампион по салса за 2007 г. на проведеното European Salsa Open в Англия. В момента той е на Българското Черноморие, където работи всяко лято от май до септември.

Торес има общо седем деца – две дъщери от предишна връзка, които отдавна са го направили дядо. Четири от брака си с българката Гена – Шон, Джойс, Дженифър и Амая. Както и деветгодишен син от новата си партньорка в живота – Жоржет.

За съжаление, големият му син Шон си отиде само на 20 години при мистериозни обстоятелства, като най-вероятната версия е самоубийство. Момчето, на което предричаха бляскаво бъдеще в бокса, е двукратен републикански шампион. Родният му клуб е ЦСКА, където работи съвместно с бившия национал Александър Александров, както и с прочутия наш треньор и бивш национален селекционер Михаил Таков. През миналата година Шон беше част от лагера на мъжкия национален отбор и взе участие на най-стария боксов турнир в Европа – Купа „Странджа“.

Алфредо Торес избра „Галерия“ за първото си интервю след загубата на сина си.

Интервю на Ива ДИМИТРОВА

– Алфредо, приемете моите искрени съболезнования, Бог да прости Шон! Разбрахте ли от какво си отиде синът ви – той сам ли е сложил край на живота си или е бил бутнат от осмия етаж на апартамента, в който е живял?

– Благодаря ви! И от полицията все още не знаят какво е станало. Но аз мисля, че може би някой го е бутнал или го е провокирал да скочи от осмия етаж. Не допускам той сам да е отнел живота си. Преди седмица е говорил с майка си и е бил спокоен, всичко е било наред с него, не е бил депресиран. Нито тя, нито аз сме го усещали да е притеснен или подтиснат… да има лоши мисли,   които да го подтикнат към самоубийство. Точно обратното – последния път като се чухме с него преди двайсетина дни дори планирахме той да дойде при мен на морето, както правеше всяка година. Аз работя тук цяло лято и той винаги идваше или с приятел, или с гаджето си. И преди да замина за морето, се видяхме и говорихме. На майка си също е споделил, че ще ми гостува. Очакваше да се види и с леля си, която живееше в Америка, а сега е в Турция. Шон искаше да се види с нея и с братовчедите си.

– Бившата му приятелка Симона Калоянова разказа, че се е случвало да изпада в депресия, използвал е дори наркотици, вие знаехте ли за това, да не би следствие на тях да е скочил от балкона?

– Той никога не е използвал наркотици или поне аз не знаех за това. Той нито пиеше, нито пушеше. Ако го е правил, е било тайно, но по нищо не си е личало да употребява. Ходил съм с него на много места и абсолютно никога нито е пушил, нито е пиел, нито му е личало да използва дрога. Дори сме говорили по темата и той ми е признавал, че не харесва наркотиците. Това, от което се вълнуваше, беше боксът.

Когато започна връзката си със Симона, той много се промени. Тя го използваше. В началото я харесвахме, защото той беше щастлив и влюбен, но след като тя влезе да учи в НАТФИЗ, му изневери. Не знам с кого. Това се случи седмица след като я приеха в театралната академия. Тя твърди в свое интервю, че е била изнасилена от рекламен агент, но ако е било така, защо не е подала оплакване в полицията, за да може извършителят да си понесе наказанието. Обвинява Шон и в агресия, а той никога не е бил агресивен.

Той тогава дойде при мен и ми сподели, че са се разделили. Казаха му, че щом е станало това, значи че не го обича от сърце, само го харесва. Иначе не би го направила. Шон беше съсипан, много тежко прие раздялата им, но реши да се отдаде на бокса. Приеха го в НСА и беше боксьор към ЦСКА. Мина месец, но пак се върна при нея. Не ходеше на лекции, на тренировки, за да бъде с нея и да пътува при нея в родния й град Шумен. Имаше дори участие на най-стария боксов турнир Купа „Странджа“ и треньорът му Александър Александров се качи на лагер с отбора на „Белмекен“, а Шон не отиде, за да бъде с нея. Можеше да тренира повече, пренебрегваше спорта заради Симона. Тя ако го обичаше истински, щеше да го подкрепя и да го пусне да отиде на лагера, защото след десет дни му предстоеше толкова важно състезание. А тя го искаше за себе си. После пак му изневери. Може би преди повече от месец и те отново се разделиха.

– Явно тя е била голямата му любов?

– Да, определено. Той наистина много я обичаше. Имам видеа, в които той идва с нея на урок по танци при мен. Целува я, държи я за ръцете, много е влюбен. А тя по-скоро го е харесвала като момче, но никога не го е обичала истински.

Плюс това тя много се конкурираше с него в Тик-Ток. Когато ходеха заедно по улицата, всички искаха да се снимат с Шон, а на нея не й обръщаха внимание. Той ми е казвал, че си е изтрил приложението заради Симона, защото всички много го харесват. Когато ходехме с него заедно, той беше по-известен от мен и аз винаги съм се радвал. Повече го спираха, поздравяваха и искаха да се снимат с него. А тя искаше да бъде по-популярна от него. Той дори веднъж изтри всичките си социални мрежи, защото тя пожелала така. Иначе много момичета му пишеха, но това не го интересуваше. Той не искаше никоя друга освен Симона.

– Споменахте, че някой го е провокирал, за да падне? Кой би могъл да бъде той?

– В шест часа сутринта, когато пада от осмия етаж, той говори с някого по телефона. Според мен е разговарял със Симона. Преди това да стане е играл на игра с негов приятел в апартамента си в „Младост“, където живееше под наем. След като си ляга другото момче, Шон провежда този разговор. Има и свидетел, който го чува да разговаря дълго по това време. Това и полицията го знае. Логически, по това време той може да говори само с близък приятели или с гадже. Ние проверихме и не е говорил с нито един от приятелите си, нито с треньора си, нито с мен или с майка си. Остава само Симона.

– От полицията няма как да не могат да разберат с кого е разговарял Шон, дори какво са си казали. Не изискахте ли проверка?

– Телефонът му вече е счупен и няма сим карта. Те не могат или не искат да отворят телефона, макар че като има сателит, те биха могли да проверят. От полицията ми казаха, че търсят Симона и не могат да я открият. Тя не им отговаря.  На никого не вдига.

Ако тя няма никакви проблеми и е невинна, защо се крие? Защо не вдига на разследващите? За мен причината да не отговаря на полицията е точно тази, че тя е разговаряла последно с Шон.

Симона е блокирала моя телефон и този на майката на Шон. Вместо това тя дава интервю, в което говори откровени глупости, а тя е най-лошото нещо, което се е случило на детето ми.

– Тоест вие обвинявате Симона за смъртта на Шон?

– Не мога да я обвиня директно и да кажа –да, тя е виновна, защото нямам доказателства, но за мен тя е една от причините за смъртта му.

– Допускате ли, че ако са се скарали в четири часа по телефона, той може да я е заплашил, че ще се самоубие и тя да не го е спряла?

– Точно това допускам. Може би той й е казал: „Моля те, не ме оставяй, ако го направиш, че ще самоубия“. И тя му е казала: „Хайде, направи го“, без разбира се, да очаква той да скочи. И той под афект и депресиран, страдайки за любовта на живота си, да го е направил. Има и такъв вариант това да е станало. Тоест тя  с думите и действията си да го е провокирала той да скочи. Ако се докаже, че той е говорил с нея, тя със сигурност носи някаква вина. Накарала го е с нещо, за да вземе това решение, защото по време на самия разговор той пада от осмия етаж. В съзнание е, защото сам звънни на 112. Някой друг човек от блока също го е видял. Бърза помощ идва много бързо. А в болница „Света Анна“ дори дава телефона на майка си на докторите.

Там са го реанимирали веднъж, но втория път не са успели. Обясниха ни, че той не е ударил главата си и затова е бил в съзнание до последно, но органите отвътре са били много зле и те не са могли да му помогнат. От 6 до 12 той е бил в болницата, но е странно защо оттам ни звъннаха толкова късно, чак след шест часа.

Майката на Шон ми се обади в 12 на обяд, аз бях на морето, за да ми съобщи. Аз в шока си припаднах, нищо не помня… До мен бяха жена ми и детето. В заведението, в което стана, са ме свестили с лед на челото. Аз дори и в момента не мога да повярвам, че това се е случило. Имам чувството, че сънувам и Шон още е сред нас. Веднага тръгнах към София.

– Сигурно повече от всичко искате да разберете истинската причина за смъртта на Шон?

– Да, повече от всичко го искам. Искам да разбера с кого Шон е говорил в шест сутринта по време на инцидента. И другото – защо не ни съобщиха по-рано за смъртта му, при положение че са имали телефона на майка му. Той е починал много по-рано в болницата, а те са й звъннали чак в 12 преди обяд. Става въпрос за часове.

Вярвам, че истината ще излезе наяве. Престъпление е млад и талантлив човек като Шон да си отиде така нелепо и аз вярвам, че всичко ще се разбере някой ден.

• Някога ще успеете ли да преодолеете тази загуба?
• Никога, абсолютно никога. Тази болка ще е завинаги. Ние никога няма да се възстановим. Трябва да сме силни в този момент.
• Сънувахте ли нещо, което да ви подскаже за тази трагедия?
• Не, но го търсих три пъти преди десет дни и той не ми вдигна. Много се притесних и се зачудих защо не ми отговаря. Беше се чул със сестрите си и те ме успокоиха, че той е добре. И преди се беше случвало да не ми връща обаждане когато предния път съм му се скарал за нещо.

По едно време започна нова работа, тръгна много добре, но я загуби заради Симона. Беше добре платена работа, можеше да изкарва пари и да тренира. Занесе компютъра си при нея в Шумен, а от компанията му казаха, че трябва да е при него в София. Много му се скарах тогава, че проявява несериозно отношение. Винаги му говорех да бъде сериозен и всеотдаен с това, с което се занимава. Имаше по-лоши боксьори от него, но тренираха повече, а той имаше много качества, голям талант, но когато се появи Симона започна да бяга от тренировки. Преди това не беше така.

Иначе винаги когато е имал нужда от пари съм му помагал.

• След като той си отиде, сънувахте ли го?
• Да, сънувах го. Беше на състезание.
• Ако беше жив, какво щяхте да му кажете сега?
• Колко го обичам. Всеки път съм му го казвал. И сега щях да го направя. Винаги ще го обичам. Аз вярвам, че той е в Рая, на едно по-добро място и че някога с него отново ще се видим там.

Няма нещо, което да не си казахме приживе. Винаги сме били открити и сме си споделяли всичко. Бяхме приятели. Затова недоумявам как се случи тази трагедия… никога пред мен не е  споменавал, че му идват такива мисли. Като всеки спортист той имаше желязна психика. Треньорът му, съотборниците му също ми звънят, пишат и всички са шокирани, не са очаквали да се стигне дотук.

• Какви бяха мечтите на Шон?
• Той искаше да стане професионален боксьор, след като приключи със следването си в НСА след три години. Планираше да замине при чичо ми в Щатите, който е треньор там на световен шампион, един от най-добрите боксьори в света.
• Какъв син беше той?
• Много възпитан, усмихнат, обичаше да чете, да помага на другите. Всеотдаен, грижовен…
• Как е майката на Шон, сигурно е съсипана от тази голяма загуба?
• О, съсипана е наистина. Много е зле. Сега тук в България е майка ми, от Маями дойде и сестра ми. Оказват ни подкрепа в този тежък момент.
• Шон как прие раздялата ви с майка му, страдаше ли?

– Ние с Гена се разведохме официално преди две години, иначе не живеем заедно от осем. Имаме добра комуникация с нея, запазихме добри отношения, и Шон никога не е страдал заради това, не е споделял да му е тежко. А и не е усещал нашата липса – аз съм ходил у тях, виждали сме си, всичко е било наред. Винаги съм поддържал отношения с децата си. С Гена имаме общо четири, а от втората ми връзка с Жоржет имам едно дете на девет. Той е много добър приятел и се разбираше страхотно с Шон и със сестрите си.