Интервю на Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
– Г-н Нейков, кои според вас са най-спешните реформи в социалната и пенсионната сфера?
– Една от важните подобни реформи е да се даде възможност на над 300 000 души с увреждания да излязат на пазара на труда. Много от тях са добри работници. В същото време системата ТЕЛК е безкрайно остаряла и не помага, а само задълбочава изолацията им. Това ще бъде и едно от големите предизвикателства пред новия социален министър.
– Как може да стане това интегриране на хората с увреждания?
– Безработицата ни е ниска и това също създава напрежение на пазара на труда. Работодателите отново заговориха за внос на работници от страни извън ЕС. Затова трябва да се намери начин хората с увреждания да могат да започнат работа. За да стане това те трябва да бъдат подкрепени в две посоки. Първо – в развитие на придобиване на нови умения и квалификация, и на второ място да им бъдат осигурени специални технологични средства, които да им помогнат да преодолеят затрудненията. Важното е да им помогнем да могат те да отидат на пазара на труда и така няма да има нужда да внасяме чужденци, а не само да им отпускаме дребни суми към пенсията и да ги държим в страни от икономиката.
– Според вас, защо работодателите избягват да наемат хора с увреждания?
– В бизнеса има една стигма, че човекът с увреждания е проблем. Има десетки програми в различни ведомства у нас за подкрепа на работодателите, които искат да адаптират работните си места към хората с увреждания. Парите обаче по тези програми не се използват и всяка година те се връщат в бюджета, защото няма предприемачи, които да кандидатстват, за да получат помощта за тази адаптация на работните места. Оказва се, че немалко от работодателите въобще и не знаят за съществуването на такива възможности.
Да не забравяме, че новите технологии все повече помагат да се преодолеят бариерите пред хората с увреждания да могат да работят пълноценно. Видях хора с много слабо зрение, които работят като счетоводители именно благодарения на напредъка на технологиите. В големите търговски вериги има места, където хора с ментални увреждания могат да работят.
– Предприемачите не ги ли спира страхът, че хората с увреждания трудно могат да бъдат уволнени?
– И това не е вярно. Има 52 различни начина в нашето законодателство и в Кодекса на труда за прекратяване на трудов договор.
– Държавният пенсионен стълб от доста години е на дотация от бюджета, достигаща 50%. Време ли е за увеличаване на пенсионните вноски?
– При реформата на българския пенсионен модел, в частта му в солидарната система, са предвидени два източника за финансиране – единият от вноските на работещите, а при недостиг – от хазната. Това не е нито незаконно, нито е неправилно. Затова и държавният пенсионен фонд е стабилен. Отделен е въпросът, че на никой от управляващите не му стиска да постави въпроса за увеличаване на вноските за пенсия. Рано или късно обаче този момент ще дойде и причината е, че продължителността на живота в бъдеще ще нараства. Така отново ще се заговори и за качване на пенсионната възраст и на размера на осигуровките. Не бива да забравяме, че на първо време едно нарастване на доходите на наетите би довело и до скок на приходите в НОИ, без да има нужда да се вдигат осигуровките.
– Някои хора все още предпочитат да получават парите си на ръка и да са в сивата икономика.
– Сивата икономика винаги работи против осигурителната система. Един човек, който не се осигурява или не му удържат вноските, той рано или късно стига до пенсия и се чуди как за 40 и повече години труд получава мизерни пари.
– В тази връзка, как ще коментирате искането на ресторантьорите да не плащат заплати по банков път и да не издават касови бележки?
– Мисля, че и те разбират колко несериозни са им аргументите. Издават ли си касов бон нищо няма да се промени. Не го ли правят, значи крият доходи и могат да получат санкция от клиента си и той да си тръгне, без да плати. За плащането по банков път доводът им е, че щяло да се натоварят работниците им. В момента 1,5 млн. пенсионери си получават пенсиите по банков път и не съм чул някой да е недоволен. Стотици хиляди от най-бедните получават социалните си помощи също по този начин и няма проблеми. Много от тях са дори неграмотни, но не са поискали да им ги дават на ръка.
– В едно интервю споменавате, че 70% от индустриалните и жилищните имоти у нас са притежание на пенсионери. В същото време те са най-бедните в ЕС. Трябва ли да бъдат накарани да продадат единствения си дом, за да вържат двата края?
– За българина домът, където живее, е друг тип имущество. Причината е, че над 90% от жилищата у нас са собствени на техните обитатели, докато в развитите страни голяма част от хората живеят под наем. Имаме друго разбиране за жилището, където живеем. Наистина голяма част от тази недвижимост е притежание на възрастните хора, но това не означава, че те трябва да си продадат дома, за да вържат двата края. Повече от ясно е обаче, че не всички пенсионери са бедни. Има хора на тази възраст, притежаващи магазини на бул. „Витоша“ в София, където са най-скъпите имоти в България. За това трябва да се подхожда индивидуално – да се помага само на хората, имащи нужда, а не „на калпак“, както свикнахме през последните години. И давахме на всички по малко, защото нямаме за всички по много. Това е най-грешният начин за помощ от страна на обществото към нуждаещите се. Важното е да се установи кой е нуждаещият се и да му се помага толкова, че да бъде изваден от положението на бедност.
– Как може да се избегне раздаването на помощи „на калпак“ и за бизнеса?
– Същото важи и за бизнеса. Тотална заблуда е някой да смята, че помага ефективно, когато раздава по равно на всички. По време на пандемията помагахме и на печеливши фирми, на големите търговски компании и на енергийните, нищо, че през това време направиха свръхпечалби. Къде е логиката? Когато питам управляващите, те се оправдаваха, че няма ли системи как да преценят кой наистина има нужда и кой – не.
Време е да се създаде система, която да идентифицира истинските бедни и тогава на тях да помогнем реално, а не по-равно на всички.
– Подходът явно е да бъдат улеснени чиновниците.
– Да, точно така става.
– Непрекъснато се спори за първите дни от болничните отпуски.
– Дискусията е стара и започна от момента, когато се въведе правилото първите 3 дни болнични да се плащат от работодателя. Ще видим какъв ще е ефектът от предложението броят им да се намали. В много държави има плащане на болнични от работодателите, но смисълът на тази мярка е те да могат да упражняват истински контрол по същество. За мен по-добре е предприемачите да имат доверен лекар, който да проверява здравното състояние на работника. Това ще има превантивен ефект и фалшивите болнични ще намалеят. Засега подобна практика у нас няма или е много рядка.
– Смятате ли, че до края на следващата година ще успеем да постигнем параметрите за влизане в еврозоната?
– Има нагласата това да стане, но има и рискове. Най-голямата опасност се крие в инфлацията, защото до голяма степен тя не може да се контролира и зависи от много външни фактори.
– В доклад на МВФ се твърди, че инфлацията в момента вече е резултат не на скъпа енергия, а на стремежа на производители и търговци да надуват цените и да реализират свръхпечалби. Как бихте коментирали това твърдение?
– Не бих казал, че подобна констатация не е вярна. В тази връзка ще се запозная с някой българин, който след понижаването наполовина на ДДС за ресторантьорите е видял и намаляване на цените в заведенията.
ВИЗИТКА:
Роден е в Хасково. Завършва право в СУ „Климент Охридски“. Има следдипломна квалификация по трудово право и индустриални отношения. Заместник-председател на КНСБ (1992 – 1997 г.).
През февруари 1997 г. е назначен от президента Петър Стоянов за министър на труда и социалните грижи в служебното правителството.
От май 1997 до юни 2001 г. е министър на труда и социалната политика.
Ръководител на работната група по провеждане на пенсионната реформа и разработването на Кодекса по задължително обществено осигуряване. Ръководи хармонизирането на българското трудово и социално законодателство със стандартите на Европейския съюз.
Председател на Балканския институт по труда и социалната политика
Адвокат в Софийската адвокатска колегия.
Преподавател по трудово право и социално осигуряване в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет.
Член е на Националния статистически съвет.
Съдия-арбитър при Софийски арбитражен съд.
Консултант по пенсионната реформа на правителствата на Украйна и Македония.
