Здравните работници в държавния сектор в Гърция излязоха на стачка. Гръцката конфедерация на работещите в държавните болници (ПОЕДИН) стачкува заради недостатъчното финансиране и недостига на персонал в системата на общественото здравеопазване, предаде националната телевизия ЕРТ.
Здравните работници в страната призовават за решаване на финансовите и институционалните проблеми в сектора. Те изразяват и несъгласието си с внасянето на законопроект за приватизацията на каквито и да е обществени здравни структури. Поради това болничните заведения в областта Атика прекъсват работа от 08:00 до 15:00, а извън столичния район стачката е 24-часова. Техни представители се събраха пред сградата на министерството на здравеопазването в Атина в 08:30 часа, за да се отправят към министерството на икономиката.
Гръцката конфедерация на работещите в държавните болници (ПОЕДИН) подчертава, че в страната равнището на публичните разходи за здравеопазване е 5 процента от БВП, докато средното равнище на същите разходи в държавите от Европейския съюз е 7,5 процента от БВП. Това според ПОЕДИН води до „постоянно влошаване на качеството на предоставяните услуги, затрудняване и неравнопоставеност на достъпа (до здравните заведения) и увеличаване на частните разходи за здравеопазване“. Съответните частни разходи са 40 процента от общите разходи за здравеопазване, което поставя страната на едно от трите водещи места в Европа по този показател, коментират представителите на Конфедерацията. По думите им просрочените задължения в болниците надхвърлят 1,2 млрд. евро, като същевременно в болниците има 45 000 незаети работни места, а наетите лица са 20 000.
„Регионалните болници на островите и в континентална Гърция от години са превърнати в центрове за спешна помощ с висок риск за пациентите поради закъснения и голяма финансова тежест за роднините“, заявяват те.
Здравните представители допълват, че в южната ни съседка на 1000 жители се падат 3,5 болнични легла, докато в ЕС на хиляда души се предоставят средно 5,3 легла. От Конфедерацията уточняват също, че 40 процента от операционните зали са затворени, поради което за редовна операция може да се чака до три години. Вместо да се набират кадри, за да се пуснат в действие всички операционни зали, се насърчават платените вечерни операции, посочват държавните здравни служители.
„Сега всички признават, че системата на общественото здравеопазване е в затруднено положение и се нуждае от незабавна намеса, за да бъде възстановена, въпреки трите години на пандемия, през които беше доказана нейната незаменима и безценна роля. Въпреки това хроничните патологии, свързани с недостатъчното финансиране и недостига на персонал, не бяха преодолени“, коментират от Конфедерацията.
