Търговецът Явор Сарафов – шефът на шефовете в кулинарното шоу „Мастършеф“, е завършил право, но няма нито един работен ден като юрист. Причина за това не е липсата на амбиция, а огромната пауза – от цели петнадесет години, която отлага завършването му. А това не става, защото бившият вътрешен министър Бойко Рашков го къса на изпит в пети курс, пише “Галерия”.
„Имах толкова много работа, дете… Хвърлих всичко и започнах да се занимавам с бизнес. След 15 години неудобни въпроси като: „Защо не завършиш?“, се записах отново, изкласих и си взех държавните изпити“, споделя днес Сарафов, който признава, че специалността, която в началото му се е виждала „романтична и интересна“, е оказала положително влияние в бъдещето му.
С годините идеята да работи като адвокат избледнява още повече. „Баща ми ме хвана за яката и каза: „Тука трябва да се свалят едни портокали, от един камион… И така до ден днешен, вече над тридесет години. Той ме въведе в бизнеса“, споделя Явор, който ще журира в кулинарния формат. Признава, че в сферата човек може да се наложи само и единствено с нюх, малко късмет и много работа. Знае, че понякога е недолюбван, но това се дължи на факта, че и двете страни в сделките трябва да са равни – т.е. дали нещо от себе си и в същото време ощетени.
Успешно съчетава натоварения си график със спорта – кайт сърф, който най-често практикува в съседна Гърция, дайвинг, йога, тенис, който му развива координация и рефлексите. Явор става спортна натура след поредица от негативни новини за здравословното си състояние.
„Аз съм измислил лакомията, ял съм какво ли не, навсякъде, пътувайки по света. Обожавам да пробвам различни неща и местна храна. С времето метаболизмът се забавя и трябваше да поставя някои ограничения. Бях станал сто килограма, отидох на лекар във Варна. Получих помощ от един изключителен професионалист, който ми постави гладолечение. Бях на 37-38 години, казаха ми, че с този режим ме чака диабет и подагра до пет години, а инфаркт или инсулт до десет. Стреснах се доста, свалих 26 килограма в рамките на година. За съжаление съвременното общество се върти около яденето, прекалено много разхищаваме и изхвърляме. Българинът обича препълнената чиния. Все още внимавам в количеството“, допълва Явор, който е фен на уличната храна и хубавото вино. Любопитна подробност е, че той може да готви и то доста добре, но смята, че на терен трябва да се вихрят онези, които го умеят до съвършенство.
Най-добрият му приятел е Цуце – познат за хората като шеф Виктор Ангелов. Двамата започват общ бизнес, но дружбата им се ражда много по-отдавна. Познават се от казармата. От дума на дума стават част от една компания. След това се чуват по поводи, в рамките на 20 години. До един момент, в който Ангелов му се обажда и му предлага да направят ресторант. А той действа бързо, когато вижда смисъл. Любопитна подробност е, че той отказва първата покана на „Мастършеф“, а по-късно един съвет от авера му – „Ти луд ли си, скачай в тигана!“, се превръща в достатъчна причина, за да каже „да“. Разбира се, развълнуван е от предстоящото. „Аз имам малко по-различен ъгъл – гледам като ресторантьор, като консуматор, дори като мениджър, т.е. собственик. Ще видя теоретичната подготовка, но от друга страна искам да разбера всеки от тях до каква степен е готов за това предизвикателство, защото повечето действително не знаят какво ги чака. Отворен съм за всеки – да им покажа какво става в кухнята, да им помогна да се научат и да им протегна ръка“, коментира Сарафов.
Най-важната професия в живота му е на баща. Има две деца, плод от любовта с вече бившата му жена. Разделя се с нея преди 13 години, но с добър тон. До днес са в прекрасни отношения в името на наследниците им. Всъщност Явор е горд татко. Неговата голяма дъщеря, която е на 23 години, вече е завършила дизайн в Милано, Италия, а сега следва във Франция, където и работи. Преди няколко седмици усмихва родителите си с щастливата вест, че е първа на конкурс в Париж, от който получава парична награда. Синът му е още ученик, но това не спира развитието му. Запален е по програмирането, като това и учи. В свободното си време помага на IT фирма, за което му се заплаща. „Смятам, че не правим добра услуга на децата си, ако ги издържаме. Те имат нужда от предизвикателства“, завършва шефът на шефовете.
