Актьорът и директор на Видинския театър Дейвид Славчев, който стана популярен като първия репортер в „Господари на ефира“, си отиде в началото на юни, на 51 години след дълга битка с рака. През последните седем месеца за него в „Пирогов“ се грижи известният неврохирург проф. Николай Габровски, бивш кандидат-премиер на ГЕРБ, но Дейвид губи битката с рака, пише “Галерия”.
Като малък не иска да се занимава с театър, нищо че майка му Уляна Славчева е актриса от Пловдивския театър и той отраства на сцената. Въпреки това първите си крачки в актьорската кариера прави в Младежкия театър, когато е на осем години в пиесата „Не събуждайте госпожата“. Следват участия в детски програми по БНТ. След ранната смърт на майка си, той решава да напусне България и заминава за чужбина като нелегален емигрант. Така обикаля почти цяла Западна Европа, като целта му е да стигне до Америка и там да учи актьорско майсторство. От тези двегодишни скитания има наистина невероятни истории, достойни за филм. Той дори обмисля да напише книга с преживяванията си, но така и не успява да я реализира. „Нямах виза и се криех от полицията, която щеше да ме върне обратно в България. Така и стана на няколко пъти, но аз отново заминавах. Все пак не съм бил престъпник, а просто един мечтател. В чужбина минах през деветте кръга на ада – спал съм по гари, свирил съм по улиците, за да изкарам за хляб, арестували са ме. Първо заминах за Чехия уж като бежанец и попаднах в един лагер на километри от немската граница. Там видях моят приятел Кени, уличен клоун. Надявахме се Чехия да ни даде политическо убежище и паспорт от ООН, с които да заминем навсякъде по света. И така стояхме известно време в лагера, докато разбрахме, че вече не дават „азил“ на българи. Така решихме да минем немската граница нелегално. Станахме рано сутринта и се качихме на чешки влак. Решихме, че можем да скочим, когато влакът намали преди или след гарата. Влакът вървеше твърде бързо, но скочихме. Кени доста се поудари. Както и да е, вече бяхме в Германия и стигнахме на автостоп до Берлин. Беше 31 декември и нямаше къде да спим. Затова се сгушихме на топло в един вход, така неусетно посрещнахме новата 1990 година. После продължихме пътя си през Германия към Холандия, защото бях решил, че трябва да стигнем до Ротердам, където да се качим на кораб за Америка“, разказва преди години Дейвид. Така те обикалят Европа и накрая след две години се озовават в Унгария, където нещата му потръгват, но той точно тогава зарязва всичко и се прибира в България. Кандидатства в НАТФИЗ и го приемат от раз в класа на Стефан Данаилов. Първите му професионални ангажименти са със Софийския пътуващ театър и Младежкия театър. Славчев дебютира като директор на Видинския театър с постановката „Само за мъже“ по Дарио Фо, като режисьор на спектакъла и актьор, влизайки в три различни роли.
Той е един от създателите на „Пирон“, но става популярен с репортажите си в култовото предаване „Господари на ефира“, където е първият им репортер. През 2004 г. Дейвид проникна с гранатомет в сградата на Външно министерство, за да покаже, че мерките са сигурност там са слаби. Репортажът имаше голям обществен отзвук, а той беше задържан за разпит. Наложи се тогавашният външен министър Соломон Паси също да дава обяснения, а след случая министерството беше първото, което монтира скенери и специален строг контрол на входа си.
Господарят на ефира има и още няколко паметни сблъсъци с тв легендата проф. Юлиан Вучков, който вече също е покойник. През 2009 г. предаването искаше да връчи „Златен скункс“ на проф. Вучков заради скандалните му тв изяви. Водещият непрекъснато наричаше „Господарите“ „терористи“, а те му отвръщаха с куп бъзици. Във видео дори Вучков бяга от Славчев, който се опитва да му връчи „Златен скункс“, а накрая разяреният професор строшава статуетката.
