Снимка: АВТОРЪТ
Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
За трийсетина километра на ден колата ни гълта по около 2000 лв. на година, ако караме само на бензин или дизел, а заедно с останалите харчове сумата набъбва още. Изминатото разстояние за 12 месеца е към 11 000 км. На пропан (автогаз) сметката за гориво за този период пада драстично до към 900 лв.
Много по-евтино би ни излязло да ползваме електромобил, който харчи около 12 киловатчаса на 100 км. Токът за него, в зависимост от модела, би струвало по цени на дребно в голям диапазон 350-800 лв. Въпросната сума за зареждане на батерията за изминаването на 11 000 км разстояние, за някои от моделите електромобили излиза по-евтино от годишната карта в столицата за ползване на градския транспорт и от карането на пропан на обикновените коли. За електромобилите
плюс е и безплатното паркиране в синя и зелена зона
в столицата. Друго предимство е, че няма нужда да се сменя маслото и антифриза в двигателя. Минусът е, че през зимата изискват по-често зареждане, особено когато возилото е оставено на улицата. Пречка обаче е и недостатъчният брой на обществените станции за зареждане в цяла България. Голям пробле, засега на колите на ток е и тяхната висока цена за доходите на над 95% от хората в страната.
При класическите автомобили немалък харч е смяната на маслото. За масовите коли, карани у нас трябват 5 литра от смазочната течност, която от по-евтините марки излиза около 50 лв. В сервиза ще ни вземат още 20-30 лв. за труда за източването на старото масло и наливане на новото или общо трябва да добавим към годишната сметка за личния автомобил още поне 70 лв., като включим и горивния филтър.
За зимна или лятна течност за чистачките също трябва да плащаме
като сумата зависи от времето прекарано по пътищата. Важно и задължително перо за колата е застраховката „Гражданска отговорност“. В момента за 10-годишна кола с мощност до 75 киловата и 35-годишен водач, с десетилетен стаж зад волана полицата струва над 310 лв., сочи справка в Интернет.
За по-новите коли, особено купените на лизинг, трябва да се плаща и „Автокаско“. Въпросната полица не е задължителна и за по-стари возила се смята за ненужен разход. За големите градове обаче, където все ще се намери някой „майстор“ на волана да изкриви ламарините на околните коли, може и да си позволим този лукс който е със стотина лева по-скъп от полицата на гражданската.
Пътуваме ли често из страната трябва да се бръкнем и за целогодишна винетка, която струва 97 лв.
Да не забравяме, че за личния автомобил собствениците трябва да плащат данък в общините по местоживеене. За София на автомобил под 100 конски сили той е между 60 и 80 лева, с двайсетина лева повече от останалите области центрове. Отделно живеещите в синя или зелена зона трябва да дадат още по стотарка на общината, за да си откупят правото за паркиране близо до дома си.
В крайна сметка излиза, че в най-добрия случай на бензин или дизел ни трябват към 2500 лв., за да ползваме колата си ежедневно. Сумата се
равнява на повече от 3 минимални работни заплати.
На пропан разходите падат с около 1000 лева и за това при повече навъртяни километри е хубаво да инвестираме в газова уредба, която се изплаща доста бързо.
Дори да даваме обаче „само“ 1500 лв. за колата си годишно, то за бедна България и това е много и на практика личният автомобил си остава скъпо удоволствие. Независимо, че преди десетки години героят на Илф и Петров – Остап Бендер е казал, че колата не е лукс, а необходимост.
В тази връзка обаче е редно да видим и колко ни отива за да напълним личната си кола с гориво. Най-груби сметки показват, че ни трябват
за пълен резервоар около 130 лв.
за за пълен резервоар (50 литра) от масовия бензин А-95. Сумата е към една шеста от минималната заплата, която в момента е 780 лв. и е почти същата, колкото през ноември миналата година, но тогава имаше субсидирана отстъпка от 25 ст. на литър върху основната цена.
Мнозина от хората у нас, имащи много-висок от средния, които в повечето си правят сметката вече са се обзавели и с електромобили. Според изследвания
возилата на ток са много по-ефективни
и консумират много по-малко енергия от колите с двигател с вътрешно горене.
Ефективността на типичен бензинов автомобил (мощността подавана към колелата за задвижване) е по-малко от 25%. Това означава, че по голяма част – цели три четвърти, от енергията се губи под формата на топлина или се изразходва в системите на самия двигател с вътрешно горене.
При електрическата кола дори без да се вземат предвид ползите от регенеративното спиране, което връща енергия в акумулатора, има ефективност над 65%. Останалите 35% се губят по време на зареждане на батерията и на задвижващата система (включително охлаждане и нагряване на акумулатора).
