Режисьорката с гениален почерк Зорница-София се сблъска със суровата действителност по време на едно от най-красивите изживявания – покоряването на Пътят към Сантяго, известен още като Ел Камино, пише “Галерия”.
Впуска се в люта битка със силите си, след като изпада в тотален бърнаут. „Често ме питат какво ми е коствал филма „Майка“ и винаги отговарям, че много ми е дал. И така докато си вградих съвсем сянката и се озовах в банален бърнаут. Имаше моменти, когато си щраквах класическия капан – само снимките да минат, само монтажът да мине, само фестивалите, турнето, промоцията… Докато забравих как се казвам. Трябваше да направя нещо преди да загубя пътя за обратно, мечтаех за пълната анонимност, която имам сега“, споделя Зорница- София. В първия ден върви девет часа и половина, умът й блокира, краката й се заплитат, багажът й тежи… Освобождава се от много неща в Португалия, за да продължи напред, изминава около 40 хил. крачки на ден или близо 30 километра.
Преди да се докосне до олтара на апостол Яков, силите я напускат, а амбициите й рухват, когато обърква посоката. „Надцених се. Нито се подготвих, нито тренирах, директно от турнето с филма „Майка“ в Европа скочих на Камино, увеличавах скоростта и километрите, неглижирах си болките и ето, че се случи – наложи ми се да спра. Беше безкраен ден, ден като седмица. Започна с нови болки на невъобразими места, не си послушах интуицията откъде да мина, а ми е урок от началото. Следвах картите и табелите, после оставих Централния път, който е пренаселен, тръгнах по друг, за който твърдят, че е пътят, по който са донесени мощите на апостол Яков в Сантяго де Компостела, но който за моя изненада се оказа напълно пуст, а аз вече сериозно куцах”, коментира режисьорката. Всъщност тя се оказва далеч от целта – не на пет километра по план, а на цели дванадесет. По това време болежките се увеличават, тъй като има възпален нерв на крака и кръста. Физическата немощ все пак й позволява да продължи два километра до първия хотел. Преоблича се, отива до близкия супермаркет и си купува всичко необходимо. Сред продуктите е и морска сол, която изсипва в горещата вана. Разбира се, намира своите грешки. „В началото много бързах, трупах километрите, а и хората около мен доста бързаха, сякаш на съревнование, адаптирах тялото си към извънредните условия“, казва още тя. А отивайки на върха, в катедралата, е категорична: „Когато желанието е огромно, физическият свят сякаш е на пауза“.
Любопитна подробност е, че тя не е със съпруга си Петър Минчев, известен още като Гущера. Двамата споделят една и също любов – към пътешествията, природата и конете… Те се сгодиха тайно през 2019 година. Избраха ранчо вместо църква. Но обичта им пламва далеч по-рано. Преди да си кажат дългоочакваното „да“ са близки цели дванадесет години. Запознават се на снимачната площадка, тъй като Петър е координатор на каскадите, също така бивш командос и настоящ инструктор по парапланеризъм. „Беше шофирал от Женева, носейки един пръстен с диаманти, без никаква идея дали ще се съглася. След като дойдох на себе си от изненадата, приех. Организирахме сватбата за три дни с помощта на домакините от ранчото. Някои хора ни попитаха защо толкова бързо, а отговорът на Петър беше: „Седем години не са никак бързо“. Мястото, дъбът с кръста, мустангите и това да сме в тази природа избрахме заедно. Не си спомням да съм била някога толкова щастлива“, гласи едно от откровенията й преди години. Кумуве са им киномонтажистката Виктория Радославова и Чавдар Раков, работещ в IT сектора.
Известно е, че режисьорката има дъщеря. Тя носи красивото име Ники-Амрита. Плод е от предишната й голяма любов с Николай Киров.
