Голямата актриса Емилия Радева напусна този свят 12 дни, преди да навърши 91. През последната година тя страдаше от деменция и беше трудно да припознаеш в призрачното й лице някогашната Ледена кралица на българското кино и театър. Така я наричаха заради хладното й излъчване, категоричния й характер и решителността, пише “Галерия”.
Възхитителната жена, чиито образ през 70-те години на миналия век красеше кориците на списанията и се продаваше отпечатан върху картичките на РЕП, в последните си дни беше неузнаваема – тяло, стопено от болестта, блуждаещ поглед, с неистови усилия правеше няколко крачки с проходилка. Здравословните проблеми на театралната и кино икона започнали около 2000 година, когато я блъска кола и поразява тазобедрена става.
Дъщеря й разчувства мнозина с емоционалния си пост във Фейсбук след смъртта на майка си „Мама си отиде, напусна този прекрасен свят и половина от моята душа отлетя с нея! Бях до нея, отиде си освободена от болки и мъки, в светлината на добротата, любовта и изкуството, които сътвори на тази земя, за мен и за всички вас, приятели и почитатели! Обичам те и ще те обичам до последния си дъх”, изплака Катерина, също актриса, която в последните години живееше между България и Франция. Тя е от брака й с Любомир Димитров, който напусна този свят през 2001 година. С Емилия се запознават във ВИТИЗ. Още в първи курс с първата й приятелка Гинка Станчева ги свалят красавците второкурсници – Любомир Димитров и Пейчо Пейчев. Стават приятели, после гаджета и накрая съпрузи и даже кумове. Радева приема изключително трудно смъртта на мъжа си, макар и да е признавала, че семейният им живот хич не е бил безоблачен. Навремето трудно приемала мъжките му страсти: бохемски компании, увлечението по алкохола, неутолимата страст за изява на сцената и в живота, но любовта им била по-силна от всичко. Затова и съжалява, че за малко не им достига да отпразнуват 50 години от сватбата си и да направят църковен брак. „Така исках да облека хубава булчинска рокля, а той да сложи фрак. Играли сме с такива дрехи на сцената, но не успяхме да го направим и в живота“, признава Емилия Радева. Тя изпада в състояние на пълно отричане от живота. Помага й психоложката Мадлен Алгафари, която я съветва да пише. Така Емилия Радева прописва стихотворения и дори издава три автобиографични книги. Журналистът Георги Тошев пък беше започнал да прави филм за голямата актриса, но заради болестта й не можа да го довърши. Сега след смъртта й, обаче обещава да го направи.
Най-тежкият й момент в кариерата й е, когато я освобождават от Театъра на армията на 59 години. „Бях отчаяна, защото един актьор не може да бъде пенсиониран. Мъката ми беше огромна, защото ме изгониха от дом, в който съм била 30 години. Където и да отидеш после си на чуждо място“, споделя Радева, която до 89 години играе на сцената.
Заради работата тя дори маха дете, за което признава в третата си биографична книга „Ние, артистите“. Вече омъжена, тя поела ангажимент да се снимам във филм. Оказва се обаче, че е бременна. Терзае я мисълта дали да направи аборт, или да продължи да снима. Преценява, че дете може да има и по-нататък, но тази роля няма да може да изиграе пак и прави аборт. „С неописуема болка се отървах от плода. Известно време лежах, докато се съвзема, след това започнах снимки. Дъщеря ми, която родих по-късно, двегодишна се попари с вряла вода, едва оживя. Филмът, заради който убих първата си рожба, не излезе на екран по политически причини. Показаха го, когато моята дъщеря Катерина беше 20-годишна. Бях сторила грях и Бог ми прати наказание“, признава голямата актриса, която по-късно осъзнава, че е ощетена като жена, защото става майка чак на 36 години и така и няма повече рожби, а винаги е мечтаела за голямо семейство, защото тя самата е отраснала в такова.
Майка й си отива само на 39 години от абсцес, когато Емилия е на пет години. Тя е най-малката от петте деца, като първото й братче умира на годинка. Баща й, който бил обущар, така и не се жени повторно, за да се отдаде на рожбите си, а малката Емилия е отгледана от голямата си кака. Тя износвала дрехите на двете си по-големи сестри. Купували й обувки, когато предишните й умалявали така, че петите й изскачали. Завършва гимназия в родния Радомир. Рисува добре от малка, но й се удава и литературата. Пред нея е дилемата къде да продължи: в Художествената академия или в Театралното училище. Съученичката й Елка Константинова (бъдещият министър на културата) я съветва да избере Театралното училище и така актрисата влиза във ВИТИЗ. Завършва академията в класа на Боян Дановски през 1955 г. и изиграва много любими на публиката роли в театъра и киното.
По-възрастните зрители я помнят във филмите от 50-те години: „Ребро Адамово“, „Легенда за любовта“, „Сиромашка радост“, а по-младите – от „Иконостасът“, „Снаха“, „Спомен за близначката“, сериала „Дом за нашите деца“. През 2013 г. актрисата е удостоена с наградена с „Аскеер“ за цялостно творчество.
Почти до 90-ата си година голямата Емилия Радева играеше на сцената в проекти на формация „Артисти със сребро в косите“. Една от последните й роли беше в спектакъла на Недялко Йорданов „Каквото – такова“ в Народния театър „Иван Вазов“, където си партнираше с други достолепни артисти от по-възрастното поколение като Жоржета Чакърова, Рут Рафаилова, Богдан Глишев и др.
