Иван Гарелов, пред в. „Галерия“
Тежка загуба на близък човек ме държи малко встрани от политическата суматоха. Освен това сцените в политическия театър се повтарят вече многократно и знам репликите предварително. С изключение на един–двама, изпълнителите играят фалшиво. Все едно, че наблюдавам случващото се през обърнат телескоп.
Картината така е по–различна. Забелязвам детайли, на които не съм обръщал внимание. Оценявам деликатните нюанси в поведението. Задавам си въпроси, за които не съм се сещал. Изпадам в малко смешното положение да ми се иска да подскажа реплика, жест, действие, което би подобрило постановката.
Означава ли това, че съм по–различен или просто виждам хората в нова светлина? В каквото и състояние да съм, трябва да си гледам работата. Както съм го правил цял живот.
Приятно бях изненадан от развитието на предизвикателството, отправено от Тео Ушев с едновременното участие с авторски филм на филмовия фестивал в Бевърли Хилс, Лос Анджелис, и на международния кинофестивал в Москва, оглавяван от Никита Михалков, публично ангажиран с подкрепата си за войната на Путин в Украйна. Макар и да не присъства в Москва, представянето на филма му там бе прието в част от културните среди в България твърде негативно. Упрекът към Ушев бе, че с този си жест той оказва подкрепа на войната в Украйна и предава каузата на свободата.
Не познавам лично Теодор Ушев, но доколкото следя публичното му поведение, допуснах, че вероятно става дума за не добре преценена ексцентричност. Какъв удар обаче нанесе нашумелият режисьор! Получи „Златна палма“ от Бевърли Хилс за филма си, което означава, че не е било поза, а сериозно предизвикателство от автор със заслужено самочувствие. (Между другото, имената в целия екип сочат за сериозни намерения – сценарият е на Владислав Тодоров, а оператор е Емил Христов).
А в Москва? Ах, в Москва Теодор Ушев предизвика своите руски колеги, като им изпрати запис на послание, в което разкрива цялото си уважение и любов към руската култура, но отправя сериозно предупреждение към руските творци, че всеки изстрел и снаряд от тази война убива славата на руската култура. Ето тук Теодор Ушев даде един урок и на българските интелектуалци. Той не се крие в уютните обятия на българските медии, а казва суровата истина право в очите на руските си колеги. И не крие личното си страдание от случващото в Русия. Лесно е да кълнеш отдалеч, но той има доблестта да подаде ръка за спасение. Така оценявам тази история и поздравявам Тео Ушев. И този път поне един от нашата интелигенция не тръгна по утъпканите пътеки на конюнктурата.
А ние тук се занимаваме с Митрофанова, която заявила, че би гласувала за „Възраждане“, защото го разбира. Разбира го, това е ясно. Вече й направиха бележка от Външно министерство да не се меси в нашите български работи. Може да последват и медийни наказателни акции срещу Митрофанова.
Какъв късмет имат с Митрофанова нашите хумористи, карикатуристи и завършили образованието си в Москва русофоби. Тя е самото олицетворение на храбрата руска жена, готова да устои на всякакви изпитания на съдбата, в името на своята мисия.
Тя е шанс и за нашите дипломати да покажат поне малко засегнато национално достойнство, защото пред едно друго посолство са тихи като планинско поточе. Трябва да внимават пред кого и как са решили да демонстрират засегнато самочувствие. Нека да не взимат пример от френския президент Макрон. Той с истински френски кураж се отлъчи от кокошарника ЕС и отиде лично в Пекин, където демонстрира самостоятелност и различия по адрес на САЩ.
Франция е велика и никой не може да й нарежда какво да прави. Колегите на Макрон от ЕС побързаха да се разграничат от него, но ударът дойде от китайския посланик в Париж, който срина цялата западна постройка за ролята и мястото на Украйна в съвременния свят.
Никога досега не съм чувал от нашите политици такива красиви декларации за жертвоготовност за създаване на редовно правителство. Шампион, разбира се, е Бойко Борисов. Той или толкова дълбоко е прозрял колко е важно да се изоставят личните и партийни интереси в полза на националната кауза, или правилно е пресметнал, че за личните му интереси най–добре съответства сега да се държи по този начин. Но го прави убедително, чак да се умилиш.
„Няма да оставим държавата да влезе във финансов колапс“, декларира Борисов. ГЕРБ–СДС имали вариант за кабинет и без ПП–ДБ. „Трябва да сформираме кабинет, въпреки електоралната щета, която ще понесем“, демонстрира жертвоготовност Делян Добрев. „Ще търсим подкрепа без коалиционна формула“, умува Росен Желязков.
Очевидно е, че въпреки целия патос на жертвоготовност, зад тази риторика се крие и опита за изграждане на нов образ на ГЕРБ, валиден и за следващите избори. Иначе не издържа на логиката, че само те могат да направят кабинет. Защо при трети мандат, ако се падне например на ИТН, те да не направят кабинет, подкрепен от всички партии? Това би било доста по–лесно, отколкото за ГЕРБ.
Не знам защо, но в тези дни в главата ми се върти онзи скандал, влязъл в историята като „Костинбродската афера“. Тази афера изглежда леко позабравена или просто никой не иска да си спомня за нея, въпреки че някои хора спечелиха. Така например Мая Манолова стана омбудсман, Николай Бареков – евродепутат, Орешарски – премиер, Росен Желязков – министър на транспорта, а сега и председател на НС.
Мълчат, защото вероятно е имало опит за нарушение с незаконните бюлетини. Мълчат, защото изкуственото раздухване на скандала в съботния ден за размисъл бе нарушение на демократичните норми.
Мълчат, защото очевидно в заговора бе замесена прокуратурата.
Мълчат, защото ДАНС бе скрил разкритието. Мълчат, защото още в петък са знаели, но са мълчали служебният премиер Марин Райков и президентът Росен Плевнелиев.
Мълчали са, за да се решава скандалът на улицата в продължение на цяла една година. Мълчали са, за да може и днес заговорът на мафията да влияе и дирижира нашия политически живот.
Съдебният процес завърши без резултат, виновни нямаше. Случаят е приключен, забравете го! Ето и сега има хора, които напомнят, че при нов дълг от 13-15 милиарда и след 3 години ще дължим 71 млрд. лева. Или че ще платим с висока инфлация, ако няма бюджетно благоразумие.
Ще си спомняме ли за тези предупреждения, или всичко ще потъне в забрава?
