Интервю на Васил НАНЧЕВ
– Г-н Гълъбинов, според вас, кои са спешните закони за приемане от новото Народно събрание?
– Най-важно е да се приеме бюджетът за 2023-та. Сега се водят спорове дали ще го внася служебното правителство или ще се чака редовен кабинет, одобрен от парламента. Да не забравяме, че от състоянието на хазната зависи нормалното функциониране на държавата до края на годината, както на централно така и на местно ниво.
Други важни закони за приемане от новия парламент са свързаните с Националния план за възстановяване и устойчивост. Те ще дадат възможност, независимо от политическата ситуация, България да може да получи средствата заделени за нея от Европа. От голямо значение ще са и някои закони за осигурителната система, както и дали ще има повишаване на минималната работна заплата и най-ниската пенсия и другите социални плащания. Важно е да има и повишаване на събираемостта на дължимите данъци и такси в бюджета. Редно е парламентът да приеме и макрорамката за държавните финанси за следващите 3 години, включително и с хоризонт до 2025 г., когато трябва да влезем в еврозоната.
– Какви трябва да са параметрите на бюджета до края на годината?
– Най-общо трябва се стремим да има консолидация, както на бюджетните разходи, така и на приходите, за да няма необходимост от нови заеми, външни или вътрешни. В случай че се прибегне до вземане на нови дългове, това да става само за погасяване на стари борчове на държавата и да не се увеличава общата сума на дълга.
– Има ли рискове хазната да остане без пари при нов служебен кабинет?
– Поне засега няма такива опасности, въпреки различните мнения по тази тема. В случай на липса на съгласие за нов бюджет, би имало такива рискове, но не толкова за тази година, а за следващите.
– Намаляването на инфлацията ще свие ли приходите в бюджета?
– Не може директно да се каже какво ще е отражението, но е факт спадането на инфлацията и се очаква този процес да продължи. Прогнозите са до края на годината тя да падне под 10%. За това трябва разчетите на бюджета да се направят разумно.
– Кои харчове може да се орежат от бюджета? Не трябва ли вече да спрем с енергийните помощи за бизнеса „на калпак“, за които бяха изхарчени огромни суми?
– Всички тези мерки, които бяха въведени още от времето на пандемията от ковид и след това, постепенно трябва да отпаднат, както помощите на бизнеса за енергия и като цяло. Освен това е време и за оптимизация на държавните разходи за издръжка на администрацията и всички други подобни структури.
– Кои са основните фактори, които пречат на страната да стане по-привлекателна за инвеститорите и по този начин да имаме възможност за увеличаване на БВП и приходите в бюджета?
– Има още какво много да се прави за привличане на повече инвестиции. Вече се обяви и нов проект за още една индустриална зона около София в Доброславци. По този начин държавата се опитва да създаде инфраструктура за привличане на големи инвеститори, напр. в толкова мечтаното от години у нас автомобилостроене или за електромобили.
– Според вас защо вече сме толкова назад след Румъния по привличането на чужди инвеститори?
– Това е резултат от натрупвания във времето, които се получиха в последните няколко години. Северната ни съседка привлича повече инвестиции и фирми от различни страни и технологично тези проекти са на едно много по-високо ниво. Освен това там и цялостната социална политика е различна. Затова трябва да намерим начин да скъсим дистанцията с Румъния, която преди влизането ни в ЕС беше зад нас. Имаме тези възможности. Едно от предимствата ни е доброто разположение на държавата, на кръстопът сме. Време е обаче по-бързо да започнем да подобряваме транспортната си инфраструктура, за да станем и ние по-привлекателни, за да предложим достатъчно човешки ресурс от добре квалифицирани специалисти за новите инвестиции, които очакваме. Хубаво би било да се задействат и повече държавни проекти, както и на ниво на публично-частни партньорства.
– Липсата на върховенство на закона прави ли ни по-малко привлекателни за чуждите инвеститори?
– Това е също процес, който у нас не трябва да спира – усъвършенстването на цяла система за подобряване на бизнесклимата.
– Споменахте, че на инвеститорите им трябват подготвени кадри, но добрите специалисти у нас стават все по-малко, защото бягат в по-богатите страни, където получават не само по-високи заплати, но и по-добри перспективи за развитие?
– Проблемът опира и до демографски тенденции, които трябва да ги овладеем и променим. Освен това става дума и за условията на работа и на живот, които трябва да се подобряват, за да може повече хора да намират смисъл да останат в родината, а не да бягат в чужбина.
– Коя мярка е най-спешна, за да можем постепенно да намалим и дори спрем този процес на бягството на най-способните български граждани към чужбина?
– Преди всичко е редно да се работи за подобряване на социалната система – образование и здравеопазване. Така хората биха имали минимум на сигурност и комфорт, за да продължат да живеят в България. От значение е и наличието на перспектива, за да имат увереност, че могат да се развиват професионално и житейски, да имат семейства и да отглеждат деца. И така, оставайки тук, да работят за българската икономика.
– В такъв случай не трябва ли да последваме примера на съседна Гърция – да вземем още дългове, за да се опитаме да повишим стандарта на живот и така да спрем изтичането на квалифицирани кадри от страната?
– Възможно е. Въпросът е, че по никакъв начин не бива да влизаме изцяло в гръцкия сценарий с много висока задлъжнялост в последните 10 години. Лесно е да се качва нивото на държавния дълг с обещания, че това ще подобри стандарта на живот, но то невинаги се осъществява по такъв начин. Всъщност с голямо увеличаване на дълга може да се получи малко подобрение на условията за живот. Балансът в случая е деликатен.
– България обаче е сред страните в ЕС с най-ниско ниво на дълга спрямо БВП? Далеч сме от лимита от 60%. Не можем ли да си позволим да теглим още, за да не сме вечно на опашката на общността по стандарт на живот?
– Наистина не сме достигнали този лимит. Хърватия и Румъния са го достигнали. Във връзка с влизането ни в еврозоната трябва много да внимаваме с дефицита в хазната и нивото на държавния ни дълг. Важно е да се види с каква скорост ще успеем да сваляме инфлацията.
– Какви са перспективите за влизането ни в Шенген и еврозоната?
– За валутния съюз трябва се вместим в новия срок, който е 2025 г. Следващите 2-3 години трябва да сме готови, както по макроикономически показатели, така и по ниво на доходите.
– Въпросният референдум срещу въвеждането на еврото няма ли да направи безсмислени икономическите усилия на държавата? Няма ли риск това да бъде първата стъпка и към изваждането на България от Евросъюза?
– Референдумът е правен въпрос. Реално е да видим дали наистина ще бъде направен и дали ще бъде достатъчно представителен, за да бъдат зачетени резултатите от него. Голямата неизвестност в случая е свързана с политическата ситуация и с юридически и правни обвързаности на България.
Чисто икономически няма сериозни аргументи да се отказваме от членството в еврозоната. Дори по-логичното е да продължим и да въведем еврото. От години сме във валутен борд, левът е с фиксиран и гарантиран курс към еврото. Именно еврозоната и Шенген са естествената перспектива на България и естественият път към по-дълбока интеграция на страната ни в ЕС. Референдумът, организиран по политически причини, ни дърпа назад и би могъл да се приеме като риск за нашата страна. Имаме ли обаче волята да постигнем целите за влизане на България в еврозоната ще ги постигнем и ще преодолеем всички и външни причини, както го стори Хърватия.
– Кога ще се успокои инфлацията?
– В света и в Европа се наблюдава понижаване на цените на енергоносителите, а обикновено те са в основата на голямата инфлация. Вече има стабилност на енергийния пазар. Остава обаче рискът от поскъпване на храните.
– Спирането на вноса на храни от Украйна ще помогне ли да се намалят темповете на поскъпване на живота в България или напротив – отново ще засили инфлацията?
– Този въпрос е свързан с геополитиката. Не знаем още колко ще продължи войната в Украйна. При една такава ситуация е трудно да се каже дали това влияе и ще продължава да влияе директно и продължително на цените на храните у нас.
ВИЗИТКА:
Завършва магистратура по „Икономика“ в УНСС в София. Придобива следдипломна квалификация по „Банков рисков мениджмънт“ от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ, както и от Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк и Университета Ексетър, Англия.
Притежава професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия.
През 2002 г. Гълъбинов става първият председател на Агенцията по застрахователен надзор. През 2003 г. е зам.-председател на новоучредената Комисия за финансов надзор (КФН).
