Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Ако човек отвори западните научнопопулярни списания 60-те и 70-те години, неминуемо ще намери редица статии за климатичните промени. Към онзи момент паниката е свързана с глобално застудяване. Ескперти прогнозират, че до наши дни светът е щял да замръзне, голяма част от северните страни щели да станат необитаеми.
С минаването на десетилетията се вижда, че това не се случва. Тогава кажи-речи същите експерти обявяват ново врачуване – този път озоновият слой се е отворил и това ще изпържи планетата, излагайки я на ужасяващи радиационни лъчения от Космоса. Края на 80-те до края на 90-те са белязани от озоновата паника. Според експертите всичко ще приключи до десетина години, ако светът не направи нещо по въпроса. Тогавашният кандидат за президент на Демократическата партия Ал Гор с трепет в гласа обявява, че човечеството има десетина години и после край – мрем.
Разбира се, нищо от това не се случи. Това, разбира се, не пречи на хора от радикалната левица като Ал Гор, Джон Кери или Грета Тунберг да продължават с налагането на истеричния наратив. От тях сме чували всякакви врачувания – от твърдението на Ал Гор още през 2006 година, че до няколко години световният океан ще се покачи с шест метра, до публикуваното преди пет години от Грета Тунберг изказване в Туитър, че до пет години светът ще свърши. Тя наскоро си изтри този статус, де, поради очевидната му свръхточност.
Впрочем Гор така и не си е посипал главата нито веднъж с пепел за глупостите, които словообразува. Да кажеш, че до от 2006-та до 2010-2011 година световният океан ще се покачи с 6 метра, при положение, че той се е покачил 20 сантиметра от 1880 година до 2020 година, е не просто абсурдно, то е арогантна демонстрация на тежка глупост.
Но всичките си врачувания за климата тези хора правят я в Давос, я някъде другаде по света, където са отишли с частните си самолети, разбира се. Джон Кери, например, големият грижовен климатичен цар на Америка, който се опасява от покачването на световния океан живее в … имение на един от най-луксозните острови в света. Понеже опасността е реална, той не си е купил къща някъде из върховете на Колорадо, а се е позиционирал на остров Мартас Винярд. Явно климатичните промени ще важат за вас, богатите няма да ги засегнат.
Разбира се, всичко това е, както казват американците, едно мъмбо-джъмбо. Вавилонско смешение от глупост, арогантност и полуистини, смесени като мед и отрова в равни количества. Нито светът замръзна, нито нещо стана с озоновия слой – впрочем той се затвори от само себе си и затова никой не говори вече за него – нито светът ще прегрее.
Всичко това е политическо упражнение с цел контрол над ресурси и популация. Ни повече, ни по-малко. Те не могат са познаят какво ще е времето утре, но твърдят, че могат с голяма точност да кажат какво ще е времето след 20 или 50 години. Това е абсурдно. Няма нито един научен или сериозен аргумент, който да може да доведе до обосновано прогнозиране на поведението на климата в такъв период. Няма.
Забелязал съм, че онези, които най-често цитират „научния консенсус“ за климатичните промени, всъщност май не са изчели нито един научен труд по темата. Защото ако бяха, щяха да са наясно, че наистина има доминиращо научно разбиране, че климатът се променя. Но няма никакво научно нито разбиране, нито категорично доказване, нито каквото и да е било съгласие по въпроса с антропоморфния характер на тези промени.
С други думи – климатът се променя, той винаги се е променял. Преди десетина хиляди години сме били в ледникова епоха. Въпросът не е дали климатът се променя. Въпросът е какво е влиянието на човека в тази промяна? Има ли го въобще, измеримо ли е, съществено ли е, има ли какво да направим по въпроса?
Въпросът съвсем не е еднозначен. Мнозинството от експертите са на мнение, че има човешко влияние, но какво е точно то – не може да се каже. В този смисъл, този въпрос е изключително спорен. Още повече, че нека сме наясно, че да има човек експертиза точно по тези категории въпроси е… спорна работа. Отново подчертавам – експертите изпитват затруднения да прогнозират времето утре, тогава какво да говорим за времето след години и дори десетилетия? В условията на този научен спор, който е силно повлиян от екстремизма на войните воюващи за „социална и климатична справедливост“ в социалните мрежи, не може да се каже еднозначно каква е ситуацията. А да се формират политики, да се харчат пари и да се променят животите и съдбите на отделни хора и на цели нации въз основа на това, е просто антиутопично. Това е авторитаризъм, прикрит под желание за едно по-справедливо утре.
Климатичната паника се е превърнала в религия. Тя има своите пророци, своите догми, своите църкви, своите вярвания и убеждения. Тя има своята стройна система от правила, които, ако не се следват дословно, ще доведат Апокалипсиса. Има своите архиврагове, има неверници, които следва да бъдат подложени на сеч, заради богохулството да не вярват в причиненото от човека разрушение, което винаги предстои и никога не идва. Църквата на климатичните промени се базира на вулгаризираните разбирания на хора като Сартр – той разглежда човека като бяла дъска, която може да се запълни по волята на самия човек. Неговите следовници издигат това до крайност, казвайки, че те са Богът, който може да променя не само себе си, но и околните.
Вярата в Бога е заменена с вярата в егото на Аза, който не може да повярва, че може да има нещо по-велико от него самия. Това го кара да вярва с фанатична увереност, че няма как нещо да се случва в света, без той да е в основата на събитията. Слънчевата система не е хелиоцентрична, а ляволиберало центрична. Всичко се върти около тях и хроничната им неувереност, манифестирана в арогантно самомнение.
Лошото е, че тази квази-религиозна вяра в собствената си многозначителност се е превърнала от маргинално явление в мейнстрийм. Ако до преди 50 години по тия въпроси е говорено в страниците за любопитни теории и фантазии, днес това се съобщава като факт, изсечен в камък. Това води след себе си до редица проблеми. Например води до разходване на огромни публични средства в неефективни идеи и проекти като ВЕИ или електрически коли. Води до реконструкция на индустриалното общество, което се трансформира не просто в постиндустриално, а направо в антииндустриално. Техническият прогрес и производството на блага са низвергнати за сметка на въглеродна неутралност и пещерен примитивизъм с цел „връщане към корените“. Всичко това е опасно. Изключително опасно. И трябва да бъде пресечено овреме.
