Снимка: БНР
Разпети петък е най-тъжният ден за християните. Христовите страдания или страсти, както ги нарича Църквата достигат връхната си точка в деня на разпятието Му. Осъден без вина, бичуван и охулен от тълпата, Спасителят поема по стръмния път към Голгота, наречен по-късно „Via Dolorosa“. Разпънат и прикован между двама разбойници, Той отправя със сетни сили молитва към Своя Отец да прости на мъчителите Му, защото не осъзнават какво извършват… Тези последни часове от земния живот на Божия Син, всяка година се припомнят на службите в храмовете, в евангелските четива и православните песнопения. „Това е и най-тъжният ден за всички вярващи. Разпети петък е единственият ден в годината, в който по никакъв начин не се отслужва Света литургия и няма Евхаристия, тоест радостното тайнство на църквата не се отслужва, защото това е денят, в който се случва най-голямата възможна трагедия във Вселената – обяснява отец Борис Борисов от столичния храм „Свето Преображение Господне“. – Творецът на Вселената, самият Бог, който дойде и се въплъти, извършваше само добрини, изцеляваше всички болни. Възкреси на три пъти мъртъвци, поне колкото е описано в Евангелието. Той беше убит от венеца на своето творение – човека, и то беше убит за богохулство, като формална такава причина, която синедриона изтъква, че е богохулство. Да убиеш Бога за богохулство – ето го парадоксът.“
И както се описва в Евангелието, когато Христос издъхва на кръста става земетресение, слънцето скрива лъчите си, а храмовата завеса се раздира. „Всичко това свидетелства, че цялото творение, заедно с неживия свят, съпреживява този вселенски катаклизъм“, отбелязва отец Борис. Цялата природа страда, заради кръстната смърт на Спасителя.
В Близкия Изток, където се счита, че Христос е живял, и днес вярващите православни отбелязват как всяка година на Разпети петък се смрачава и прегърмява, независимо от прогнозата за деня.
„Между другото, има и нехристиянски извори, които свидетелстват, че наистина именно в тези години, където условно поставяме около 33 г. след Христос, е имало наистина слънчево затъмнение, видяно от различни точки на древния свят – посочва отец Борис. – И това, че храмовата завеса се раздра също е двояко, като символ. Да, това е най-тъжният ден в годината, но е и победата над смъртта, защото Христос именно със своята смърт победи смъртта, за да подари на всички, които бяха в гробовете живот вечен. От една страна раздирането на завесата е израз на потрес. Според еврейската традиция, хората разкъсват дрехите си, когато са силно разтърсени от нещо. Пример за това е първосвещеникът, който раздира дрехите си, когато Христос намеква, че самият е Бог. Същевременно обаче завесата е един вид бариера пред най-вътрешната част на светилището Светая Светих – това, което ни отделя от Бога. Когато Христос умира, завесата, която ни отделя от Бога, вече е разкъсана. Той влезе най-вътре в светилището и стана ходатай за всички нас, за да ни свърже вече пряко с Бога.“
В православието съществува концепция за „обожението на човека“ и неговото освещаване, като цел на човешкия живот. Тя се основава на Светото Писание, където още в първата глава четем: „Бог създаде човека по Свой образ и подобие“. Посредством „образа“, човек е призван от Твореца да придобие „подобието“: Както казва свети Атанасий Велики: “Бог стана човек, за да може човекът да стане бог. Именно това е същината на Христовото изкупително дело. Той направи така, че ние простосмъртните хора, да бъдем изкупени от властта на смъртта и да можем да бъдем причастни на самия Бог. Да е достъпно за нас Боговидението и прякото общение.“
Тази символика е изобразена в православните храмове чрез купола, където е изписан Христос Вседържител. Той слиза от небето на земята, благодарение на Божията майка, изобразена на олтарната абсида.
