Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
Повече от 20 години осигурителната система България е във вечен дефицит и оцелява със субсидии от държавния бюджет. В началото на века, когато се направи реформа на пенсионното осигуряване, общият размер на вноската от 29% се запази, но от тях една десета отидоха към частните капиталови фондове. Така оттогава в държавния Национален осигурителен институт (НОИ) влизат вече само 19% от парите, които се удържат от заплатите на работещите, родени след 31 декември 1959 г.
Към края миналата година за пенсии бяха необходими над 20 млрд. лв. 50% от тази сума е субсидия от хазната и те са дефицит в държавното осигуряване. Само другата половина се получава през осигурителните вноски на работещите. На практика държавният бюджет се лишава от едни около 10 милиарда, които биха могли иначе да бъдат използвани за инвестиции, носещи принадена стойност за страната и да се повишат и заплатите в обществения сектор, където на много места трудовите възнаграждения са мизерни. От въпросните пари може да се насочат немалки суми и в социалната сфера и здравеопазването.
Не бива да забравяме, че въпросният дефицит в държавната пенсионно-осигурителна система се предизвиква не само от намалената вноска в НОИ, но и от доста недалновидни решения на властта. Защо, например, трябва да има максимален осигурителен праг? Дали той ще бъде 3000 или 5000 лева няма никакво значение. Да не забравяме, че има талантливи наши специалисти, които са на месечна заплата над 15 000 лв. По този начин държавата ги обрича на стари години да не вземат достойни пенсии. Време е тази грешка да се поправи, това може да стане само в рамките на един бъдещ парламент. Друг е въпросът дали депутатите ще поискат да го сторят. Важното е обаче всички промени в пенсионната система да се правят бавно и внимателно, за да не стане някоя беля.
Пенсионно-осигурителната ни система е заплашена от друга по-голяма опасност и това е демографският срив в страната, който продължава с неотслабващи темпове в последните десетилетия. През 2020 г. населението на България е било 7 млн. и 37 хиляди, като хората между 20 и 55 години са 55%, а тези над 60-годишна възраст са 28%. През 2040 г. се очаква чувствителна отрицателна промяна на броя на населението и вече ще бъдем около 5,9 млн. души. Прогнозите сочат, че при това положение работещите хора, имащи принос към осигурителната система, ще бъдат 44%, а делът на населението над 60 години ще достигне 35 на сто.
В този ред на мисли е редно да припомним, че у нас средната възраст на вземане на пенсия е 71 години. При жените този срок е 78 години, а при мъжете – само 70. Лично аз очаквам, че към 2050 г. броят на хората над 60-годишна възраст е по-голям от работещите. Все пак демографският проблем не бива да се свързва само с продължителността на живота и застаряването на населението, а и с високото ниво на бедност и липсата на перспективи за развитието на младите хора в България, което в последните 20 години доведе до нова вълна от масова емиграция. Лекарството е инвестиции в нови модерни производства, дигитализация, високи доходи. В основата на развитието ни трябва да е и генералната реформа в образованието. Освен това неотменимо условие за справяне с демографската криза е и качественото и добре финансирано здравеопазване, грижа за семействата, обезпечено с добре платено и достатъчно по срок майчинство, както и достатъчно на брой и с капацитет детски градини и ясли. За да се обезпечи подобна политика за спасението на България, са нужни финанси, като те могат да бъдат осигурени при ръст на БВП от над 5% на година. В условията обаче на висока инфлация, заплаха от рецесия и политическа криза подобни планове са обречени на провал. Иначе бягството на младите и най-способни българи от родината ще продължава и много малко ще са тези, решили да се върнат.
Наскоро започнаха да ме питат и за т. нар. Сребърен фонд, в който навремето се правеха отчисления от приватизационните сделки. На книга в него сега трябва да има около 1 млрд. лв., които са резерв за осигурителната система. Имам обаче съмнения дали наистина има в него пари или няма. Не знам вече на какво да вярвам.
Реформа е нужна и в здравното осигуряване. Може би е редно вече тези „пътеки“ да бъдат изоставени и да се премине към т. нар. диагностично-свързани групи. Нещо трябва да се направи със здравното осигуряване. Причината е, че хем сме най-бедни в Европейския съюз, но най-много пари доплащаме от джоба си за здравеопазване. Здравната ни вноска покрива много малко рискове. В Европа няма друга държава, където визитата при личния лекар да се плаща. Напоследък пък се заговори, че потребителската такса от сегашните 3 лева трябвало да скочи на 10. Как хората с ниски доходи ще могат да отидат на лекар.
Неуредици има и с осигуряването на лекарствата, които изцяло или частично се плащат от Здравната каса. Нещата в здравната система не вървят на добро и са доста притеснителни. Нарастват и рисковете от фалит на болници. Освен това продължават проблемите със заплащането на работещите в много от секторите на здравеопазването. Не може хората в спешната помощ да получават заплати от не повече от 1000 лв., а в същото време тяхната работа е много отговорна. Кой работещ със семейство с деца може да живее достойно с подобни пари? Да не забравяме, че инфлацията в България е една от най-високите в цяла Европа.
Затъването на страната в бедност води и до проблеми в осигурителната система, защото хората бягат да работят в чужбина и така вноските в тази система намаляват още повече и се налага да се увеличават субсидиите от държавната хазна. В същото време в последните години България взема повече заеми, които обаче стават все по-скъпи. Държавните ни ценни книжа вече не са толкова привлекателни за инвеститорите. Проблемът се засилва и от политиката на увеличаване на лихвите от страна на централните банки по света.
Явно ще се налага затягане на коланите, но това поставя под въпрос оцеляването на осигурителната система и най-вече пенсионната, защото тя как ще взема пари от бюджета, ако там ги няма. Някои предлагат вдигане на вноските, но това няма да реши проблемите, трупани с години. Най-ефективният начин за вливане на повече пари в осигурителната ни система е вдигането на заплатите и доходите на хората. Тогава независимо от процента на вноската нейната абсолютна стойност ще е много по-висока. Едно е да се удържат 19% от 1000 лв. например, а друго е от 2000 или по-голяма сума. Подобен ще бъде и ефектът от махането на тавана на осигурителния доход.
Освен това при вечния дефицит на НОИ е време да се промени и съотношението на дела от вноската на работещите, който отива към държавното осигуряване и към частните фондове. Редно е да се увеличи процентът за НОИ, защото основната пенсия засега се плаща именно от НОИ. Засега, плащаните пенсии от частните фондове са много малки суми. За увеличаване на тяхната ефективност може би е редно и за друга законова промяна, даваща право на осигурените лица да участват в управлението на инвестирането на внасяните от тях средства. Например всеки имащ партида в тези частни дружества да може да определя дела от парите му, които да се насочват и в по-рискови инвестиции с цел увеличаване на доходността от натрупаните средства.
