„Трябва да имаме бюджет. Въпросът е да го направим сега, а не да чакаме ново завъртане на парламента, ако има такова“, каза в ефира на БНР Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
„Ясно е, че пълният набор от закони няма как да бъдат приети, особено и по Плана за възстановяване и въобще по предизвикателствата, които имаме пред страната. Това са огромен брой документи. Въпросът е да започнат да се отмятат и да се върши някаква работа. На първо място е бюджетът“, коментира той и подчерта, че вече втора година сме без бюджет. „От момента, в който се събере Народното събрание, започва да тече един срок от около 2 месеца. В този срок те трябва да приемат Закон за държания бюджет. Тук интересното е, че вероятно той ще бъде внесен от служебното правителство. Имаше такава заявка. Отделен въпрос е дали не трябваше служебното правителство просто да внесе бюджет и в края на октомври, както е по процедура. Те не го направиха с идеята да се създаде редовен парламент, който да приеме собствен бюджет. То не стана тогава, може да не стане и сега. Горе-долу повторихме историята“, припомни икономистът.
Докато водят разговорите за правителство, партиите трябва да гласуват бюджет. В противен случай рискуваме да мине една година без бюджет, отбеляза Ганев. Според него процедурата е направена така, че можем да караме и по този начин и поне за бюджета ще се намери мнозинство.
Икономистът поясни, че има няколко мерки, с които може да се овладее бюджета и те не са чак толкова болезнени. „Първото е да се затворят пукнатините в приходите, които бяха направени през последните години. Могат да се преустановят и някои от помощите за бизнеса. Няма нужда да се отива в крайност като данък свръх печалба по начина, по който беше предложен от служебния кабинет“, смята той. Според него облагането на свръх печалбите, както е разписано, е много широко, така че може да засегне всякакви компании, малък бизнес, които по никакъв начин не са се облагодетелствали от компенсации или са взели една малка сума, а сега по други причини може да им се наложи да платят многократно по-голям данък. „Необходим друг механизъм, който да касае големите предприятия, които са успели да се възползват от компенсациите“, смята Ганев.
