Росен Генов за в. „Галерия“
Със сигурност той е един от най-талантливите боксьори, раждали се някога у нас. Израснал в ромската махала на Пещера сред любители на този спорт, пътят му е предопределен. Серафим Тодоров има неподражаем стил. Той обича да се „гаври“ със съперника. Сваля ръцете, танцува около него, приканва да бъде ударен. И отбягвайки с тяло пороя от юмруци, елегантно вкарва един в лицето на врага. Само ромите на ринга са способни на подобно шоу. Има три световни и три европейски титли. За малко се размина с олимпийското злато, откъдето е сребърен медалист.
За съжаление, махалата цял живот тегли Сарафа към дъното. През ръцете му минават пачки с пари. Летят оферти от цял свят. Но за Серафим Тодоров няма по-голям купон от това да се върне при „своите“ и да започне голямата веселба.
Така е и до ден днешен, когато трикратният световен шампион обикаля между Германия и България. Съпругата му, дъщеря и синът, а вече и внучета, живеят в Мюнхен. Всички работят. Сарафа също бачка на паркинг в местен завод. Понеже служителите са много, той седи по 8 часа на ден и ги ориентира къде има свободни места за спиране. Но издържа няколко месеца. Връща се обратно в Пазарджик, в панелното гето „Ябълките“. И признава, че животът в Германия не му понася.
Всичко е прекалено подредено, хората мислят само за работа. Сарафа кара два-три месеца на помощите за безработен, след което пак отива в Германия. Пенсията му за сребърния медал от Олимпиадата в Атланта през 1996 година хич не е малка – 90 процента от три минимални работни заплати. Или към 2 бона в момента. Но Серафим е дете на природата. Ако днес има 10 000 лева, ще ги изхарчи. Ако има 20 стотинки, ще мизерства с тях.
Парите изтичат по купони в най-славните му години. Признава, че след всяка хубава премия заварва в къщата в Пещера цяла тайфа приятели. Два дни се пие, яде на корем. Всички го обичат. Жриците на любовта вървят на върволица. „Бяха по 10-15 долара в онези години преди 1996-а. Страшно красиви момичета. Не използвах никога презервативи. Лекарите се уплашиха и ме прегледаха за СПИН, не го бях чувал. Оказах се напълно здрав“, признава години по-късно феноменалният боксьор.
Сарафа побеждава въпреки липсата на каквато и да е дисциплина. Неговият откривател Георги Стоименов – Терсенето си знае. Изчезне ли асът от лагер на националите, значи е при аверите в Пещера. Пали жигулата и го прибира.
На тренировките в Белмекен редовно качва по някоя засукана дама. Останалите боксьори протестират. „Като спечелите по три световни титли, водете и вие“, вдигат рамене треньорите.
Идва Олимпиадата в Атланта и с изключение на един малък турнир, Сарафа няма загуба цели 4 години. Всеки му предрича титла. Но боксьорите ни тръгват към най-голямото състезание типично по нашенски. Вдигат стачка, когато пристигат на лагер в Гърция, защото хотелът се оказва мизерно общежитие с въшки по възглавниците. Целият отбор се разпилява по таверните, на сутринта хваща полета до България.
Подготовката е пренасочена към Кюстендил. Спортният хотел обаче е любим на абитуриентите, а боксьорите са там точно по баловете. Лагерът минава в ядене и пиене плюс гонене на хубави абитуриентки.
Едва след завръщането в „Дианабад“ отборът се взима в ръце и месец тренира зверски. Серафим се чувства в топ форма. На полуфинала среща местната звезда Флойд Мейуедър-младши. Американците искат своето момче с олимпийската титла. В як мач талантът от Пещера бие с 10-9 точки. Това е и последната загуба в живота на Мистър Пари. Веднага след срещата мениджър влиза в съблекалните и предлага на двамата пари да преминат в профи бокса. Американецът се съгласява. И става най-богатият спортист за всички времена, стигайки рекордните 300 милиона долара за един мач. Сарафа отказва. Как ще се раздели с България и тайфата!
Вижда се шампион, защото освен Мейуедър брои за труден съперник немец, който отпада. На финала играе срещу тайландец, но губи изненадващо с 5 -8. Звездата ни обвинява съдиите. Сърди се на федерацията, че го е жертвала в задкулисните договорки.
И напуска с гръм и трясък бокса ни. Отива в Турция, където му дават къща, заплата от 2200 долара и обещание за 500 000 при световна титла. Нашата федерация обаче се запъва – комшиите да вадят 300 000 долара неустойка или да забравят за най-голямата ни звезда. Пазарлъците не спират, а Сарафа изкарва 10 месеца и се прибира. „Там не е живот“, отсича той. От Турция изтича скандална снимка как уж ревностният християнин се моли в джамия. Медии и фенове тук го грабват.
На него не му пука. Решава да си почине добре от бокса, макар че е едва на 27 години. Следват безкрайни купони. Парите обаче свършват. Великият боксьор започва да разпродава всичко – злато, коли. Накрая заминава и къщата. Остава без пукнат лев. „Приятелите, които знаеха, че у нас винаги има уиски и луканка, ме изоставиха бързо“, разкайва се днес Сарафа. Но вярва, че това е съдбата му, начертана от Господ
Една вечер местните полицаи са повикани в ромската махала заради масов бой. На място намират наркотици и арестуват скандалджиите. Един от тях е боксьорът.
Отървава се без присъда, но с кариерата му завинаги е приключено. Добре че е бившият национал по карате Борислав Даскалов, който се превръща в негов мениджър и втори баща. Дава му пари да храни семейството, тъй като Сарафчето вече е със съпругата Албена и на бял свят се е появила дъщеря им. Познати го съжаляват и го приютяват в Пазарджик. Там получава апартамента в панелното гето. Дават му работа, колкото да изкарва някаква заплата. Води се служител в колбасарски цех, макар да не пипа нищо. За кратко е емигрант в Португалия, където събира желязо. Но не издържа и се прибира в България. Все пак това е човекът отказал оферти от САЩ, Канада и Австралия още като звезда. Какво ли остава да е обикновен гастарбайтер.
Куриозното е, че друга легенда на бокса пръв му предлага емиграция още в соц епохата. „Отиваме на допинг контрол с руснака Константин Цзю. Станали сме шампиони. Пиеме си бира с Цзю, за да може по-бързо да дадем урина.
Тогава влизат в стаята двама, накичени направо с диаманти. Цзю ми вика: „Тодоров, давай братушка, не хорошо в Русия и Балгария. Комунизм, мала денги“. Аз, млад балък тогава, му отговарям – „Спасиба, ама ще се върна при паплачта в България“, разказва години по-късно Сарафа.
От пропадането го спасява съпругата Албена. Дамата освен че гледа децата, поддържа безупречно чиста къщата. Някак си двамата минават през ада на безпаричието. Сега фамилията работи в Мюнхен, олимпийската пенсия тече и макар Тодоров да продължава да се оплаква, един обикновен българин трудно ще го разбере.
Но животът му в никакъв случай не е лесен. Баща му Симеон загива още преди 10 години в автомобилна катастрофа. От млад спортистът се бори с псориазис. Тъжните истории дори отказват писателя Христо Христов да напише биография със Сарафа.
Иначе освен роден боксьор, той е отличен певец и актьор. Участва във филма „Снимки с Юки“ и критиците са възхитени от таланта му.
Звездата му изгрява отново през 2015 година. Тогава CNN идва в квартал „Ябълките“ и снима 5-минутно филмче за Сарафа, тъй като е последният човек, победил Мейуедър. Причината се крие в предстоящия тогава мач на мачовете между Флойд и Мани Пакиао. „Мистър Мани“ е договорил 150 милиона долара хонорар, а контрастът с панелното гето на Пазарджик е впечатляващ. Толкова много, че след това хора при Сарафа пращат „Ню Йорк Поуст“, „Дейли Мейл“ и кой ли не.
През 2020 година Серафим Тодоров обявява завръщане на ринга и дори призовава Мейуедър за реванш. Тренира, прави и един мач, в който побеждава по точки. Но получава отказ за американска виза. И приключва завинаги с бокса. Състезателно. Иначе тренира редовно дори в Германия, където собственик на зала се оказва негов огромен фен и го пуска без пари. Пари се харчат, но признанието към таланта на Серафим Тодоров ще е вечно. Като страстта му към ромското гето на Пещера или панелката на квартал „Ябълките“.
