Седим си ние с вас тук в седмицата на изборите и си мислим, че нашата политика е свинщина. Не сме съвсем неправи, разбира се. Тук се заливаме с всякакви зловонни течности, бием си словесни шамари и попържаме партийните врагове къде под нос в някое студио, къде на мегафон на някой площад. И това тук, съвсем правилно, ни изглежда безобразно. Такова е, съмнения не трябва да има. Българската политика е толкова деградирала, че плитки повърхнини като „Ергенът“ изглеждат като интелектуална Марианска дълбина пред посредствеността, която ни демонстрира българската политика. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно. Ама не е смешно, уви.
Но докато ние тук се занимаваме с когнитивния упадък на собствената ни политическа класа, забравихме да гледаме на света около нас и съответно пропускаме да забележим, че свинщината в политиката далеч не е български патент. Далеч, далеч не. Нашите политици са безобидно посредствени в по-голямата си част. Един вид не са особено злонамерени в кухотата си, просто са си такива. Това навява повече тъга, отколкото други емоции. Хората толкова си могат, това е положението. И докато нашите са преобладаващо хлабави, то по света има далеч по-опасни политици, защото не просто са злонамерени и вредни, но и защото го правят съвсем съзнателно и с ясен план да влошат ситуацията за хората, за да подобрят своята. Тук има морална разлика – преобладаващо нашите политици постигат този ефект, без да искат, което може да бъде поне частично извинено. Но когато преднамерено искаш да влошиш ситуацията за всички, за да подобриш собствената си, тогава извинение няма.
Даже няма да говоря за властта в автократични държави. При тях е ясно, че упражняването на власт е само във връзка с подобряването на живота на елита и присъдружната му прислуга. Ако в автократична държава животът на хората се подобрява, това е само защото това подобряване не пречи на подобряването на живота на елита. Тоест просто се случва интересите на автокрацията и на хората временно да съвпадат. Но нямайте съмнение – разминат ли се дори за миг, елитът винаги ще избере собственото си добруване пред това на хората си. Просто така работи автократичната система. При нея властта произхожда не от хората, а от армията, службите или партията. Съответно верността се дължи не на хората, а на армията, службите или партията. Хората са подробност и източник на ресурси в една автокрация. Затова тях няма какво да ги разглеждаме, този свят ни е чужд (все още) и слава богу.
Проблемът е, когато в демокрация се появят политици, които съвсем преднамерено и калкулирано ощетяват всички, за да подобрят собственото си положение. Това в демократично общество е връх (или дъно, в зависимост от гледната точка) на подменяне и разрушаване на устоите на държавността. За съжаление в последните години видяхме доста такива примери, в които в развити демокрации едни политици поставят партийния си интерес над националния. И то по особено жесток и безскрупулен начин. Например с ковид истерията. В изтеклите наскоро разговори на британския политически елит по време на кризата виждаме, че те са гледали на трагедията, която ковид предизвика, просто като възможност за трупане на дивиденти. Локдауни и задължителни маскирания не са правени с научен фундамент, за който ни проглушиха ушите, а от пиар и злободневна политическа гледна точка. Затваряме всичко, за да изплашим хората и после отваряме, за да изглеждаме герои. Морковът и тоягата се ползват в пълен синхрон, за да можем да дресираме общественото добиче. Грозна работа, но факт.
Това обаче не е единственият пример. Далеч не. Доколкото примерът с ковид е минало, той не бива да се забравя и подминава, но нека опитаме да погледнем напред. В момента в Щатите, които, както добре знаем, са най-мощната държава в човешката история, се случва един лов на вещици, който има потенциала да нанесе тежка щета на демокрацията. Дълбоката държава в САЩ има, като всяка такава организация, свои метастази на повърхността на обществото. Медийното им пипало държи големите мейнстрийм медии, технологичното им пипало държи цензурата в социалните мрежи военното им пипало държи производството на оръжие, юридическото им пипало държи част от съдебната система, а политическото им пипало държи изцяло Демократическата партия. Дълбоката държава до скоро държеше и Републиканската партия, но след като Тръмп слезе от ескалатора преди 6 години и половина, това ударно се промени. Републиканската партия беше откъсната от пипалата на дълбоката държава и беше върната в нейната историческа роля на популярна партия за и на хората.
Това е грехът на Доналд Тръмп, който никога няма да бъде простен от дълбоката държава. Той отне половината й политически пипала, чрез това оформи и дългогодишната политика на съдебната власт, назначавайки множество съдии на всякакви нива, които ще правят живота на дълбоката държава все по-труден в бъдеще.
Тръмп се появи като тамян за дявола на дълбоката държава и това никога няма да му бъде простено от страна на глашатаите на статуквото. Това е причината от първата минута на неговото участие в политиката да го заливат със сярна киселина и да го нападат с какви ли не безумни обвинения. То не бяха руски връзки, то не бяха спекулации за данъчни измами, то не беше чудо. Каквото можаха да се сетят и да не се сетят, всичко приложиха. Рейдове по нощите в дома му, че не е върнал книги в библиотеката навреме, атаки по бизнесите му, по децата му, по близките му, арести, гонитби, пропаганда. Денонощно в продължение на години. Защото просто не им играе по свирката. А това е опасно за дълбоката държава, защото овластява и други да решат, че могат да са независими от пипалата й.
Ето, сега поредната атака срещу него идва от един прокурор в Манхатън, който е обилно финансиран от НПО-пипалото на дълбоката държава – структурите на Сорос. Въпросният прокурор повдига обвинение и изправя Тръмп пред голямо жури, защото… преди години един негов адвокат е дал пари на някаква порнозвезда тя да не разказва за някакъв хипотетичен сексуален контакт между нея и Тръмп от времето, когато е бил свободен мъж. И сега, твърди прокурорът, тия пари били дошли от кампанийно финансиране, а не от частни средства. Гледаш, пулиш се и си викаш, че тия не са добре. И си прав, ама всъщност са си съвсем добре. Защото за тях е важно не реално да има престъпление – такова няма! – а да “намерят” нещо, за което да се хванат. Както каза по този повод меродавният юрист проф. Дершовиц – не е право да търсиш престъпление за извършителя, трябва да търсиш извършител на престъплението. С други думи, ако има престъпление трябва да видиш кой го е извършил, а не да нарочиш човек и да започнеш да търсиш негови потенциални престъпления. Това е изнасилване на правото и превръщането му не в правосъдие, а в лов на вещици. На този фон, нашите тук безумия изглеждат безобидни. Засега.
* Статията е публикувана във в. „Галерия“ последната седмица преди изборите.
