С различните си етикети и еднаквото си съдържание те увеличават процента пасуващи на вота
Евелина Гечева за в. „Галерия“
Политическите сили у нас твърде много напомнят онази тайна от соца, че от една и съща цистерна във винпрома се наточва питие в различни бутилки. Те стигат до потребителя с различни етикети и самите бутилки дори имат различни цветове, но съдържанието е едно и също – от цистерната-майка.
Какво е съдържанието на това, което имаме като политика, виждаме все по-отчетливо. Липса на грижа за благосъстоянието на хората, безнаказана корупция и нулев интерес към бъдещето на страната – образование, деца, здравеопазване, култура и прочее отживелици.
Партиите, без значение дали се титулуват като леви или като десни, ни предлагат едно и също. И на предишните, и на по-предишните избори слушахме същите скудоумия, които ни се предлагат днес. Клишетата, на които залагат с цел да ни привлекат вниманието, постигат само едно – напълно ни отблъскват от политиката.
И не е никак изненадващо, че процентът на негласуващите се върти стабилно около 30-35%. Наличието на тази една трета отказали се от вота в българското общество хич не притеснява родните политици. Заветната им цел е да се набутат в Народното събрание, да вържат десетина бона заплата и ако може, да уредят балдъзите и съучениците на благи постове. Поне това имаме като резултат от всички кампании, избори, парламенти, референдуми и прочее напъни от публично естество.
Тази тревога от време на време се проявява у някои политици, но само у някои. И много малка част от тях искрено се тревожат. За повечето тя е част от пиара, от алабалистиката, от надлъгването и надвикването. Малцина оставят следа от своето участие в законодателството или изпълнителната власт. И техният път не е никак лесен.
Изглежда, че да се грижиш с реални действия за своите избиратели е някаква донкихотовщина, анахронизъм, граничеща с комизъм наивност. Поне такова усещане създават депутатите, ако човек ги наблюдава внимателно. Изказванията им в повечето случаи са на доста елементарно ниво и не издават нито политическа, нито обща култура.
Но това е положението, дами и господа.
По някаква си причина умните, честни и можещи хора отказват да се забъркват в българската политика. И може би по същата причина нивото на политиците става все по-отчайващо с всяка нова парламентарна реколта.
Ако има някакъв шанс за промяна, той ще се покаже на 2 април – точно след Деня на лъжата. Която и бутилка да изберем, чака ни един и същ махмурлук.
