Само един от пет заети (19%) са дигитално компетентни за заеманата от тях ключова длъжност, съобщиха от Българската стопанска камара (БСК). Това показват данни от участниците в съвместно проучване покриват работниците е служителите у нас изискваното ниво на дигитална компетентност, цитирани от БТА.
Резултатите са от проведените анализи и проучвания в рамките на проект „Готови за дигитална трансформация“, осъществяван от БСК в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Проектът е финансиран със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 и цели повишаване на специфичните дигитални умения на работната сила в 16 икономически дейности/поддейности по Класификацията на икономическите дейности – 2008.
Недостиг на общи умения се наблюдава най-вече в следните области на дигитална компетентност (DigComp): „Грамотност, свързана с информация и данни“ (оценяване и управление на данни, информация и дигитално съдържание); „Комуникация и сътрудничество“ (взаимодействие и сътрудничество чрез дигитални технологии); „Безопасност“ (защита на устройства, защита на лични данни и поверителност); „Решаване на проблеми“ (идентифициране на нуждите и технологични решения, идентифициране на пропуски в дигиталната компетентност).
Недостиг на специфични умения се наблюдава при: работа с е-таблици и бази от данни; работа със специализиран софтуер и системи; работа с облачни технологии; използване на антивирусни програми; инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за комуникация и решаване на проблеми с отдалечен достъп; задаване на стратегии за дигитализация; проучване на пазарния потенциал чрез дигитални средства; осъществяване на продажби по електронен път и др.
Кои са психологическите бариери у служителите при въвеждането на нови дигитални технологии? Безпокойство за липса на знания, умения и опит (69 на сто), липса на информация за ползите и ефектите от дигитализацията (61 на сто) и тревожност за способността да отговорят на новите изисквания (61 на сто) са водещите три психологически бариери у служителите при въвеждането на нови дигитални технологии. За 54 на сто от участниците в анкетата бариера е страхът от неизвестното, а 51 на сто се притесняват от необходимостта от полагане на допълнителни усилия. Безпокойство за запазването на работното място е налице у 48 на сто от участниците в проучването, а недоверие към новите технологии изпитват 39 на сто. 38 на сто от анкетираните смятат, че сред психологическите бариери е незаинтересоваността и липсата на мотивация, а според 33 на сто това е стремежът към стабилност и съхраняване на статуквото. Заплаха за личните интереси и репутация виждат 23 на сто от участниците в проучването, а 15 на сто посочват липсата на визия за бъдещото състояние на предприятието.
Преобладаващата част от фирмите (60 на сто) се определят на ниско и умерено ниско ниво на дигитализация, а 40 на сто – с умерено високо (32 на сто), и високо ниво на дигитализация (8 на сто). По-големите фирми и тези с чуждестранно участие са с по-високо ниво на дигитализация в сравнение с по-малките. Дългосрочни стратегии за цифров преход и дигитална трансформация имат около една четвърт (23 на сто) от изследваните предприятия.
Проучването е осъществено чрез онлайн платформа за анкетиране, като в изследването са обхванати 1460 респонденти от 103 предприятия в 16 икономически дейности (сектори). Резултатите са обобщени от секторни комисии с участието на 150 мениджъри, специалисти „Човешки ресурси“, представители на социалните партньори и образователни институции. На база резултатите от проучването са изготвени 16 секторни доклада за състоянието и потребностите от развитие на дигиталните умения на работната сила.
