Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Идващите избори е ясно, че няма да донесат решението на политическата криза, в която се намираме. Те ще са просто поредният ход от нея, поредният елемент от кризата, а не нейно решение. Политическите сили са позиционирани по начин, който не предполага от изборите да произлезе нещо кой знае какво. Със сигурност няма да видим някакви толкова мащабни размествания на пластовете, че да ни изненадат особено. Но все пак трябва да имаме едно наум. Най-вече е необходимо да следим големия политически разлом, който този път неминуемо ще има отражение върху изборите – войната в Украйна.
С напредването на войната тя става все по-важна за вътрешното разпределяне на силите в родната политика. Това идва по линия на няколко обстоятелства. От една страна става дума за външен натиск. Посолствата, които подкрепят Украйна, оказват все по-силен натиск върху партньорските си формации и нас да заявят по-ясно и гласно позицията си в подкрепа на нападнатата страна. ГЕРБ и ПП-ДБ са от този край на барикадата и това ще са формациите, които ще се разположат на двете челни места в изборната нощ. От друга страна посолството на Руската федерация и присъдружните нему икономически кръгове насърчават, да не използвам друга дума, русофилските партии да се активизират. В момента сред тези, които ще бъдат в парламента, има поне две, които са безспорно про-кремълски като поведение – БСП и „Възраждане“. Край тъч линията подтичва и обединението „Левицата!“, което е в същия сегмент.
С други думи, при петпартиен парламент ще имаме две проукраински партии и две проруски, балансирани от ДПС, което традиционно не заема категорична позиция по темата и по-скоро има гъвкаво поведение. Ако „Левицата!“ влезе в парламента, което не изглежда много вероятно в тази минута, тогава русофилските партии могат и да станат три, но това няма да измени съотношението на силите в парламента, защото техните депутати биха могли да дойдат само за сметка на депутати от другите проруски формациии. ГЕРБ и ПП-ДБ ще се борят за първото място като двете имат ясно анти-руско говорене. „Възраждане“ може би ще са трети, ако ДПС не се напъне да докаже, както го е правило многократно, че може спокойно да е третата сила. БСП ще крета около дъното на парламентарната представителност.
Така изглеждат горе-долу силите в началото на кампания. Това показва и релевантната социология до момента. Очевидно дори и да има размествания те няма да са особено съществени. От казано дотук става ясно, че основното разделение на политическите партии е по оста за или против поведението на Кремъл. В този смисъл всички останали разломи са важни, но няма да са структуроопределящи при следващата рулетка по раздаване на мандатите.
ГЕРБ и ПП-ДБ ще бъдат подложени на натиск от избирателите си и от външни фактори да разсъждават по въпроса за някаква форма на единодействие най-малкото по темата с войната. Никой не може да очаква те да се заобичат от утре, нито пък могат или трябва да се забравят всичките неща, които изговориха един за друг в последните години. Но по отношение на този голям разлом ще е необходимо да глътнат егото си за малко поне и да действат малко по-координирано.
Нека не се заблуждаваме, че от другата страна на барикадата няма да направят точно това. БСП и „Възраждане“ нямат поводи да се обичат, но жаждата да увлекат русофилския електорат ще ги накара да търсят допирни точки. Особено като се сложи в уравнението и кремълското икономическо и политическо влияние у нас. Тези две основни русофилски формации нямат електоралния потенциал да управляват държавата, това трябва да е ясно на всички.
Българският избирател, каквото и да говорят социалните мрежи, не е масово русофилски настроен. Няма как този тип виждане за света да доминира в парламента, след като е малцинствено в обществото. Но това, че тези формации са малцинство, не значи, че няма как да търсят форми и механизми за разширяване на влиянието си и да търсят как да се докарат до власт. Трябва да сме наясно, че стоящите зад тях центрове на икономическа и политическа власт са силно организирани и това не бива да се пропуска в калкулирането на уравнението. Този водещ вододел в българската политика ще става все по-релефен с напредването на войната. Тя вече има сериозно отражение върху българската икономика. Например пазарът е залят от евтино зърно от Украйна, което подбива цените на родните производители.
Отделно фактът, че практически Украйна остана без активен морски порт доведе до обстоятелството, че дунавското им пристанище на Измаил работи на пълни обороти. Това води до фактическо осмукване на всички речни кораби по долното течение на реката. Днес и да искаш да вземеш под наем речен кораб за някой и друг превоз на товар, просто не можеш. А ако случайно намериш, то той ще е 3-4 пъти по-скъп спрямо преди година и малко над година. Отделно вече в различни сектори на икономиката започват да се включват украински компании, които релокират бизнеса си тук. Всичко това е пряка последица от войната и ще продължи да влияе на българската политика.
След изборите въпросът за войната само ще увеличи присъствието си. И няма как да е иначе. Ние сме твърде близо и сме твърде ангажирани с процеса, за да продължим да се правим на разсеяни. Няма как да стане просто. Предстои да продължим да сърбаме неприятната попара, която сме си надробили – тази на политическо противопоставяне и омраза към всеки, различен от онези в моя лагер. Африканизацията на българската политика и некомпетентността на партийните лидери да осъзнаят отговорността си е в основата на кризата, в която живеем. Всяко племе, представящо се за политическа партия, гледа да овладее малкото налични ресурси и да ги раздаде помежду си. Смяната на политическите играчи от властова позиция не е по идеологически, а по практически причини – просто ситуационно едното племе успява да събере повече ресурс и влияние за временно получаване на надмощие.
Но докато ние тук се държим като воюващи с лъкове и стрели изостанали племена, то на няколкостотин километра от нас се води гореща война с модерни ракети, танкове и артилерия. Това няма как да няма влияние. Особено отчитайки ключовото геополитическо значение на България. Дори и ние да не искаме да имаме по-активна позиция по отношение на войната, няма да имаме избор. Фактите са такива – ти не искаш да те касае, че къщата на съседа гори. Но на огънт не му дреме ти какво искаш, той си има собствена логика. В основата си това значи, че този вододел ще става все по-важен и все по-определящ реалностите в родната политика. Каквото и да говорят племенните вождове.
