Иван ГАРЕЛОВ, пред в. Галерия
На какво се дължи това раздвижване пред предстоящите избори, тази суматоха, нервност и напрежение? Засега това се наблюдава предимно сред преките участници в изборната надпревара и по-слабо сред избирателите. Но в атмосферата преобладава очакването за нещо ново вместо досегашната досада и безнадеждност.
Със сигурност влияят няколко взаимнообвързани фактори, за които писах в последните си коментари – активната намеса на външния фактор чрез инструмента „Магнитски“, вероятността за постигане на някои решения, по които досега имаше непреодолимо несъгласие като закона за главния прокурор, възможността за съставяне на проатлантически кабинет и т.н.(виж последните два броя на „Галерия“).
Но ето че се появиха няколко публикации за още една новост, която по-скоро е следствие от другите нови тенденции в политическата треска. Става дума за навлизането в политиката на нови лица, които идват не от улицата, не от протестите, а от престижни учебни заведения или бизнес институции. И макар да са разделени на няколко паралелни течения, те са обединени от един и същи отличителен белег – лицата им са нови, но фамилиите никак не са.
Ясно е, че става дума за децата на родители, които вече са
известни със своята политическа, финансова и обществена дейност.
Не е голямо чудо, обновление на поколенията. Но явлението има два белега, които го отличават от нормалното подмладяване на елита.
Първият белег е, че това става именно в такъв етап, когато се очакват такива сътресения и промени, които ще отворят качествено нови възможности за бърза и възходяща кариера.
Вторият белег е, че произходът на новите лица е от различни, противостоящи си лагери. И тук възниква един важен въпрос – доколко те ще запазят тези свои белези на средата, в която са отраснали или ще се обединят в един общ поток, който ще донесе свежест, енергия и воля за решителни промени в развитието на страната.
Като най-активна се сочи групата на „децата на номенклатурата“. Ето какво заявява в интервю професор Антоанета Христова по този въпрос: „В момента наблюдаваме опит за връщане на бял кон на децата на „другарите“ отпреди 1989 година. На тези „другари“, на които бяха дадени едни големи пари, част от тях станаха милионери друга част фалираха. Част от тях имаха деца, които израснаха успешно, учейки в чужбина, на които се залагаше перспектива да се върнат в управлението на държавата. Именно тези деца дойдоха сега през ПП и ДБ да се опитват да си върнат властта, взета от бащите и дядовците им. Разбира се, има и други деца покрай тях, които са крайно неуспели, но виждаме в момента в основните нови партии тези деца да си намерят лидерски позиции… Така че борбата ще бъде децата на червената номенклатура срещу демокрацията“.
Колко познато звучи извикването на живот на една от най-мразените черти на тоталитарния режим – т.нар. класово-партиен подход, който ограничаваше децата на „неблагонадеждните“ към „народната“ власт. Ограничаваше ги да учат и да работят според способностите им.
Разбира се, въпросът е многопластов и трябва да се кажат някои истини ако трябва да гледаме напред.
Когато през 1989 г. групата заговорници в ръководството на БКП свалиха Тодор Живков от заеманите от него постове, те имаха предвид, че моделът на управление е ерозирал, но не си поставяха за цел връщането на демокрацията и пазарната икономика. Някои от тях дори не желаеха присаждането у нас на „гласността и перестройката“ по съветския модел. Главното, което ги обединяваше, беше недоволството от управлението на Тодор Живков. На митингите на управляващите се издигаха лозунги в подкрепа на Горуня и други врагове на Живков, които заговорничеха за установяване на прокитайско управление у нас.
Цялата вина и отговорност за провала на системата и за ограничаването на правата на хората бяха хвърлени върху Живков и ДС. Така партийната номенклатура си изми ръцете и запази своето влияние в управлението на страната. Работилите в службите за сигурност бяха подложени на унижение, а ръководителите на тези служби заеха важни държавни и бизнес функции. Започна голямото разграбване на България…
А много от децата на номенклатурата се обявиха за жертви на Живков и се подредиха в редиците на опозицията. Те досега претендират как са скачали по митингите.
Днес всичко това изглежда вече отминало, но не е забравено. И най-важната поука е да не се допуска ново деление на хората по произход, независимо от личните качества и професионални знания и умения.
Също така възниква и обратната реакция – да се гледа на навлизането на политици с познати фамилии в новите избирателни списъци като нова привилегия по стар модел.
Старо и демодирано е разбирането, че някои професии са привлекателни само заради шанса да заминеш на работа в чужбина и да получаваш заплата във валута. Днес всеки може да отиде в чужбина, когато си поиска.
Крайно ограничен е подходът у нас към така наречените професионални депутати. Според него някакви хора си стоят с десетилетия в парламента и получават високи заплати, без нищо да работят и без да дават шанс на други да се радват на тези блага. Няма по-голямо подценяване на работата на народните представители от това схващане.
Ако прочетеш състава на гръцкия парламент, може да останеш с представата, че това е някакъв списък на исторически личностиот гръцката история. Тук можеш да чуеш имена като Венизелос, Папандреу, Караманлис и много други бивши министри, премиери, депутати от минали времена. В Гърция политиката е традиционно наследствена. Това не означава някаква привилегия, те не получават постовете си заради името на техния предтеча. Те просто са изучавали политиката през целия си живот и влизат в политическите битки подготвени в най-добрата школа – семейната. Затова съседите имат висока политическа култура, зад нея стоят поколения, години, столетия.
Известно е, че в нашия парламент има лица, които стоят от много години там, гласуват по указание и никога не изказват мнения, позиции. Всеки знае имената им и затова аз ще се въздържа да ги произнасям.
Но всеки знае името например и на Янаки Стоилов, един всеобщо уважаван конституционалист. И него го отрязаха от парламента, защото имал повече от два мандата. Добре че стана конституционен съдия, за да е полезен за обществото ни със своите знания и морал.
