На следващите извънредни избори на 2 април до урните ще отидат около 2,7 милиона гласоподаватели, прогнозират от една от социологическите агенции. Те посочват, че до преди серията от последователни избори за парламент броят на активните избиратели у нас е около 3,2 милиона души. С въвеждането на машинното гласуване и строгия контрол върху практиката за закупуване на гласове, те са вече около 2,6 милиона души.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено в периода 20-27 февруари 2023 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното „лице в лице“ интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,1%.
Данните от проведеното социологическо изследване показват, че твърдо решилите да гласуват на 2-ри април са с 2-3% повече, което е около 100 -150 хиляди избиратели. Това показва, че ако не се намесят други фактори, на следващите извънредни избори до урните ще отидат около 2,7 милиона гласоподаватели.
От агенцията посочват, че вече е факт обединението на две от парламентарните партии с декларирана дясна ориентация и сходен политически профил. Появяват се и три значими политически субекта – обединение на леви формирования, заедно с активисти от БСП, партия от изявени експерти, отделили се от „Има такъв народ“ и възобновяване на дейността на НДСВ.
Резултатите от изследването показват, че засега обединението „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) се доближава до подкрепата, равна на аритметичния сбор, получен от двете формации на предишните избори, но не предизвиква ефект на привличане на нови гласове (25,7% от действителните гласове).
ГЕРБ-СДС удържат първото място с подкрепа от 27,4%. Очертава се третата позиция отново да е на ДПС – 11,7%. „Възраждане“ също стоят близо до резултата си от миналите избори с 10,6%. Декларираната подкрепа за БСП е 9,7%, но напрежението вътре в електоралното ѝ ядро, плюс появата на конкурент в този сектор, може да доведе до допълнителни размествания в рамките на предизборната кампания, смятат социолозите.
Според получените данни, изброените пет партии/коалиции могат да бъдат сигурни, че ще присъстват в следващия парламент. Има обаче още три политически субекта, подкрепата за които може да преодолее бариерата от 4%. Това са Коалиция „Левицата!“ (3,9%), „Български Възход“ (3,7%) и „Има такъв народ“ (3,1%). От агенцията отчитат, че има интерес на левите избиратели към новото обединение, а „Български възход“ и „Има такъв народ“ продължават да търсят своята идентичност и предизборната борба ще покаже дали усилията им ще имат успех. Внимание заслужават още Коалиция „Заедно“ (1,2%), водена от двама експерти, напуснали ИТН, и новата поява на НДСВ (0,9%) в политическото пространство. Въпреки че са далече от изборната бариера, с получената подкрепа и експертния си потенциал, двете формации представляват интерес за коалиране с по-големи политически субекти.
Данните от изследването показват още, че според 33,8% от гласоподавателите най-много гласове ще спечелят ГЕРБ-СДС. 21,4% пък са на мнение, че победители ще са ПП-ДБ.
Сериозни опасения, че материалното им състояние може да се влоши до степен да са затруднени да се издържат, имат 51,9% от пълнолетните българи. Само 30,1% смятат, че няма да стигнат до това положение. Този показател влияе на нагласите на избирателите, според агенцията. Те отчитат, че въпреки тежките социални проблеми, хората с десни убеждения (26,3%) са повече от тези с лява ориентация 17,4%).
Въпросът за това, кое правителство би превело България по-успешно през кризата, не получава еднозначен отговор. Лек превес имат от ПП-ДБ с 21,0% подкрепа срещу 19,0% за ГЕРБ-СДС. Това показва, че според повече избиратели, партиите на промяната имат повече допирни точки с останалите политически субекти.
Според проучването на идеята за промяна на формата на държавното управление към президентска република има достатъчен брой последователи за поставянето ѝ в публичното пространство – 22,1%, но съвсем недостатъчни за да бъде приета, защото 53,3% отхвърлят такъв вариант.
Въпросът за приемането на еврото като разплащателно средство у нас от следващата година отпадна от само себе си. Високата инфлация и очертаващият се бюджетен дефицит правят тази стъпка невъзможна.
