Министерството на правосъдието (МП) повторно публикува за обществено обсъждане проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица (закона за личния фалит), съобщиха от пресцентъра на ведомството.
След одобряване на първоначалния законопроект от служебния кабинет и внасянето му в 48-ото Народното събрание беше предложено създаване на нарочна уредба на производство по несъстоятелност за физически лица без имущество и доходи. В отговор МП предлага съответни изменения и допълнения в текста на законопроекта.
Законът урежда условията и реда за производство по несъстоятелност на физическите лица, в което да бъдат удовлетворени вземанията на всички кредитори. То е изцяло доброволно, образува се по искане на добросъвестния длъжник и цели справедливо удовлетворяване на неговите кредитори, посочват от МП. В производството са осигурени гаранции за задоволяване на жизнените потребности на длъжника чрез определяне на издръжка от поне една минимална работна заплата, както и определена несеквестируемост на имуществото му. В производството се заплащат само прости такси, а останалите разноски са дължими в предвидени от закона случаи.
Уредена е възможност за погасяване на задълженията на добросъвестния длъжник след изтичане на 3-годишен срок от одобряване на плана за погасяване или описа на имуществото му, ако той е заплатил разноските и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите.
Допълва се, че когато добросъвестният длъжник няма доходи и имущество, съдът спира откритото производство по несъстоятелност спрямо него. То може да бъде възобновено в едногодишен срок по искане на длъжника, ако той докаже, че има секвестируемо имущество, достатъчно да покрие началните разноски в производството и за частично удовлетворяване на исканията на кредиторите. Ако в рамките на една година длъжникът не поиска възобновяване, съдът прекратява производството по несъстоятелност. Тогава неговите задължения се погасяват след изтичане на 5-годишен срок от решението на съда за прекратяване на производството.
В България неплатежоспособните длъжници са подложени на сериозни ограничения, стрес и притеснения от финансовите затруднения и очакванията на кредиторите. Особено уязвими са добросъвестните длъжници, изпаднали в безизходица заради събития извън техните предвиждания и контрол – загуба на работоспособност, здравословни проблеми, раздяла в семейството, загуба на работа или имущество и др. Проектът на закон за личния фалит, насочен изцяло към добросъвестните длъжници, запълва тези нормативни празноти в съответствие с обществените очаквания, изискванията на актовете на Европейския съюз и особеностите на националната правна система, отбелязват още МП. Той е и част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост.
В края на миналата година правната комисия на 48-ото Народното събрание прие на първо четене Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица, внесен от Министерския съвет. Тогава омбудсманът Диана Ковачева посочи, че законът трябва да реши проблема с „вечния длъжник“ – добросъвестните, които трайно и обективно не могат да погасяват задълженията си. От Софийския градски съд изразиха отрицателно становище към законопроекта във връзка с правни съображения и проблеми, които ще създаде в правораздавателната дейност на съдилищата. Служебният министър на правосъдието Крум Зарков посочи на заседанието на комисията, че дебат за такъв закон се води повече от десет години и отбеляза, че България е единствената страна в ЕС, която няма такова законодателство.
