В източната част на блока „Хан Аспарух“, намиращ се в изключителната икономическа зона на България в Черно море, са съсредоточени най-големите надежди за откриване на въглеводороди и по-специално на природен газ, информират от „ТоталЕнерджис ЕП България“ Б.В., съобщава БТА. Това са показали резултатите от проведеното през 2020 г. второ сеизмично проучване на блока, което е извършено от консорциума на „ТоталЕнерджис“ и „ОМВ Офшор България“ (чийто акции са собственост на дружеството „О Ем Ви Петром“, в което освен австрийският енергиен гигант участва и едноименната румънска компания), след като са били анализирани данните в периода 2021-2022 г.
Обединението, което до 2020 г. включваше и испанската „Репсол“ (Repsol), вече направи едно сеизмично проучване в западната част на блока, където бяха извършени и три сондажа – „Плошков-1“, „Рубин-1“ и „Мелник-1“. Пробните кладенци бяха реализирани в периода 2016-2018 г., след като през 2012 г. българското правителство даде разрешение за проучвания на намиращия се край Варна блок от Черно море.
„По време на сондажната кампания през 2016-2018 г., фокусирана върху западната част на блок „Хан Аспарух“, в сондаж „Плошков-1″ бяха открити въглеводороди (основно нефт със съпътстващ газ). За съжаление откритите количества въглеводороди не са достатъчно големи, за да представляват търговски интерес“, посочи управителят на „ТоталЕнерджис ЕП България“ Б.В. – клон България Ив Лю Стънф. „Въпреки това сондажът беше първата проява на работеща нефтена система в този район на България в дълбоките води на Черно море. За съжаление сондажите „Рубин-1“ и „Мелник-1″ не показаха допълнителни ресурси“, допълва ръководителят на проекта от френска страна.
Геолози обясниха, че нефтена или петролна система представлява преди всичко мрежа от геоложки формирования, които позволяват в тях да се осъществи процесът по зараждане, транспортиране и съхранение на въглеводороди, били те природен газ, петрол или комбинация от двете, включително и други съединения. Петролна система обаче не означава находище, което е конкретен юридическо-икономически термин и предполага годни за добиване по търговски метод въглеводороди, поясниха експертите.
Сега остава да се търси друг тип находище в „Хан Аспарх“. „Тази петролна система всъщност може да бъде подобна на тази, открита в Румъния през 2012 г. в сондажа „Домино“ (в резултат на което скоро ще бъде разработено находището „Нептун дийп“ – Neptune Deep)“, посочи още Лю Стънф. По думите му геоложката формация би могла да бъде аналогична и на нефтената система, открита през 2020 г. в Турция чрез сондажа „Туна-1“ (който доведе до текущо разработване на находището „Сакария“ от „Търкиш петролиъм“ (Turkish Petroleum), чийто първи добив на газ се очаква през 2023 г.). „В тази нова нефтена система (в блока „Хан Аспарух“) резервоарите са по-плитки и се очаква да бъде открит само газ“, допълват от „ТоталЕнерджис ЕП България“.
Всъщност газът, открит в Турция или Румъния, се нарича биогенен газ (т.е. органичната материя се е превърнала в газ чрез биологичен процес, а не чрез физически процес, какъвто е случаят с термогенния газ (когато високото налягане и температура в недрата предизвикват превръщането на органичната материя във въглеводороди), посочиха още от българския клон на френската енергийна компания.
Залежите в турски води са само на 5 километра от границата на блок „Хан Аспарух“. Това е установил сондажът „Чайджума-1“, прокаран през декември 2022 г. „Турските власти обявиха, че е налице значително откритие. Информацията затвърди убеждението ни за вероятното продължение на геоложкия модел за биогенен газ в „Хан Аспарух“, допълва Лю Стънф. „Наличието на такъв газов модел в България обаче остава да бъде доказано чрез сондаж“. Ръководителят на поделението на френската компания у нас посочи, че „в момента се оценява възможността да направим сондаж в началото на 2024 г.“.
Начинанието е рисковано и скъпо – търсят се нови инвеститори, включително и от българска страна. Тъй като прокарването на дълбоководен проучвателен сондаж в Черно море е рисковано и скъпо, активно търсим трети партньор за проекта, за да споделим разходите и рисковете, казва още Лю Снъф. „Насочваме се предимно към международни компании с опит в дълбоководното проучване, но сме отворени и за участие на българската държава“, добавя той.
Още през 2008 г. австрийско-румънският концерт „О Ем Ви Петром“ подкрепен от американския енергиен гигант „ЕксънМобил“ (ExxonMobil) започва проучвания на блока в румънската акватория „Нептун дийп“ в Черно море, чиято южна граница е в непосредствена близост до българските териториални води. През 2012 г. чрез сондажа „Домино-1″се откриват количества природен газ, които по първоначални оценки имат търговско значение. Впоследствие нови сондажи през 2016 г. откриват въглеводороди и на други места в румънския блок. Предполагаемите залежи в „Нептун дийп“ се оценяват на около 100 млрд. куб. м или почти колкото е 10-годишната консумация на природен газ в северната ни съседка. Междувременно през 2021 г. бе постигнато съгласие „ЕксънМобил“ да продаде своето 50-процентово участие в консорциума с „О Ем Ви Петром“ на румънската „Ромгаз“, в която правителството в Букурещ държи мажоритарния дял. Цената на сделката бе 1,06 млрд. долара.
По отношение на търсенето на въглеводороди в Черно море тази година бе обявено, че в блока „Чайджума-1“, отстоящ само на 5 км от българския блок „Хан Аспарух“, са открити количества природен газ в размер на около 58 млрд. куб. м. С това общите резерви от природен газ на Турция в Черно море се оценяват на около 780 млрд. куб. м, а техният добив се очаква да започне по-късно тази година.
