Интервю на Василен Димитров за в.“Галерия“
Един от най-популярните актьори и телевизионни водещи – Герасим Георгиев – Геро е роден на 10 юли 1974 година в Русе. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Димитрина Гюрова. Първите му изяви на сцена са още като студент в „Народния театър“. Професионалната му кариера започва от Габрово с постановката „Криворазбраната цивилизация”. Следват изяви на сцената на „Сълза и смях“, „Театър 199“ и Малък градски театър „Зад канала“.
Геро добива широка популярност от малкия екран с „Господари на ефира“. Водещ и участник е в някои от най-гледаните телевизионни забавни предавания – „Като две капки вода“, „Маскираният певец“, „Пълна лудница“, „С Рачков всичко е възможно“.
В момента зрителите може да го гледат в сериала на БНТ „Вина“, където е в образа на Наско. На 12 февруари се завърна като водещ в благотворителния сезон на „Като две капки“ по Нова телевизия в тандем с Димитър Рачков.
Геро е женен друго популярно лице от телевизионния екран – спортната журналистка Цвета Гагарова. Имат дъщеря Йохана, която е в седми клас.
– Г-н Георгиев, „Като две капки вода“ се завърна, и то с два сезона. Какво да очакват зрителите?
– Ще започнем със специалното издание в три вечери, което е съвместно с УНИЦЕФ България. То е с благотворителна цел – да подкрепи децата в страната с каузи. Ще водим с Димитър Рачков и Ани Салич. Ще участват изявени шампиони, осем известни личности в дует с талантливи хлапета.
Хубавото на идеята е да се помогне на децата.
Веднага след това започва традиционният сезон. Различното е, че ще бъде с нови участници. Надявам се да има хубави предизвикателства, страхотни превъплъщения.
– Бяхте и участник във формата, трудно ли ви беше да смените коренно ролята си?
– Доста е сложничко. Иска се голяма концентрация и доста сериозен подход към задачите и идеята, за да се получат нещата. Най-важното за участниците е да не забравят, че трябва да се забавляват. Затова го правим – за веселбата. Ако самите участниците не го правят, няма да стане.
– Играете в новия сериал на БНТ „Вина“, кое е общо между вас и героя ви Наско?
– Общото е желанието, че и аз като моя герой, искаме всичко да се получи добре защитаваме една кауза. От всеки образ гледам да вкарам част от себе си. Той ме обогатява и аз обогатявам образа. Зрителите, които все още не са гледали сериала, могат да видят прекрасната природа в мелнишкия край. Ще се запознаят с българските производители на вино, на които им е доста трудно в тази държава, както и на малкия бизнес като цяло. Във „Вина“ има интересна история, хубаво разказана и това е един от важните елементи, за да стане един хубав сериал. За да ме спечели дадена продукция, трябва още и добър екип, с който да работя.
– Какво ново научихте за виното?
– Това, което научих, е, че трябва да се отнасяш с любов към виното и се пуска хубава музика долу във винарната. Не е добре да се използват лоши думи, не се вика в избата, за да не поема напитката лоши вибрации.
Научих все интересни неща, които хората принципно не ги знаят. Аз самият пия хубаво вино, с приятели е най-добре.
– На коя сцена се чувствате най-комфортно – театралната, в киното или като телевизионен водещ?
– Където изпитвам удоволствие от работата. Те са три различни неща, но общото е, че трябва да си удовлетворен, да си положителен.
– Суеверен ли сте, имате ли ритуал, преди да излезете на сцената?
– Всеки актьор прави нещо, преди да излезе сцена, аз също. Най-важното е да се събереш, да се концентрираш после се прекръстваш и излизаш на сцената.
– Изиграли сте десетки драматични роли, но масовата публика ви възприема предимно като комедиен актьор. Валидна ли е за вас сентенцията, че „Клоунът е тъжен“?
– Задължително трябва да си събран, когато си на сцената. Публиката не я интересува какво се случва с актьора. Така трябва и да бъде. Излизаме пред зрителите, въпреки всичките си проблеми – лични и каквито и да са. Това е нашето призвание. Сцената е по-силна от всичко друго. Тя лекува, пречиства. Доста трудни моменти съм имал. Губил съм близки приятели. През деня е трябвало да бъда на погребение, а вечерта на сцената и да играя в комедия. Трудно е, но няма как. Това е част от живота.
– В киното предстои ли ви нов проект?
– Живот и здраве предстои да излезе последният филм от трилогията на Стефан Командарев – „Ало“. Филмът е за ало измамниците.
Играя един от тези лошите дето звънят по телефоните. Това само мога да кажа. Другият филм, който предстои да излезе е „Добрият шофьор“ на Тонислав Христов. Там няма да играя шофьор. (Смее се.) Малин Кръстев влиза в образа на такъв, аз съм негов приятел. И в двете роли мисля, че са драматични, при Командарев на 100 процента е такава.
– Лесно ли се влиза в образа на рисуван герой?
– Участвал съм в няколко дублирани филма и определено е много трудно. Не е за всеки. Не бих казал, че това е моята силна страна, но влагам всичко от себе си. Гледаш да се потопиш максимално, там играеш всеки звук, всяко нещо. Все пак са дублирани от много класни английски и американски актьори. Стремиш се да се хванеш за тях, да усетиш анимационния герой. Не можеш да го правиш помежду другото, просто да четеш реплики.
– Кога открихте, че имате актьорски талант?
– Още като тийнейджър, бях в 6-7-и клас. Хареса ми, стана ми интересно и се получи.
– Смятахте ли, че като актьор ще ви бъде по-лесно, вместо да се захванете с някоя рутинна работа?
– Напротив, много по-лесно щеше да ми бъде с някаква друга работа. Пак казвам, актьорството е призвание, начин на живот. То е много по-трудно от останалите професии. Направо е сред най-инфарктните. Човек най-бързо приключва там, но въпреки това не съм имал колебания, исках да стана актьор, а не да работя нещо друго. Така че, не мога да отговоря какъв може да стана.
– Имате ли умения, които ви помагат в изграждането на образите?
– Не бих казал, че ако играеш майстор готвач, после самият ти ставаш такъв. За всяка роля си има преподготовка. Проучваш образа, за да се доближиш максимално близо до него, да бъдеш убедителен, но чак да ставаш професионалист като тях, не бих казал. Нямам хобита и изявени таланти. Може би от качествата си бих изтъкнал това, че съм много наблюдателен. То това е и част от професията. Да ходиш, да наблюдавам и после да ги прилагаш. Случвало ми се е да стоя на пейка и да наблюдавам поведението на хората за определени типажи.
– Хвърлил сте пъпа на дъщеря ви Йохана в известното италианско кино студио „Чинечита“. Искате ли да тръгне по вашите стъпки?
– Просто така се случиха нещата тогава. Реших да пробвам. С две думи от нея си зависи, а не от това къде съм й хвърлил пъпа. Ако има желание, работи и се развива, ще й се получи. Не можеш да чакаш някой да ти го даде наготово. Аз с каквото мога, ще помагам. Стига тя да иска да се занимава с това. Пробва се, все пак е 13-годишна, в 7-и клас. Ще го обсъдим с нея. Може би ще тръгне в някоя школа да се позапознае, да поработи. Да види дали ще й харесва.
– Кои съвети на вашите родители предавате на вашето дете?
– Йохана носи първата буква на баба си, моята майка Йорданка. Избрахме така да я кръстим. Дъщеря ми първо трябва да стане добър човек, това е най-важното. Другото е да държи на думата си. И наистина всичко се постига с работа.
– Вашата съпруга Цвета Гагарова е спортна журналистка, правила ли ви е някога интервю?
– Не, би било доста странно.
– Как се запознахте?
– Покрай моя състудентка от НАТФИЗ – Жени Лечева, те бяха приятелки, тя ни запозна и така тръгнаха нещата.
– Подарявате си билети за концерти, на кой ще ходите скоро?
– Бихме искали да видим Ерос Рамацоти. Това е изпълнител, който аз много харесвам. Радвам, че ще гостува в България.
– С тази натоварена програма как прекарвате свободно време?
– В тишина и спокойствие. Гледам да съм с по-малко хора, да ми е по-тихо.
– Наскоро обаче преживяхте неприятен полет със самолет на прибиране от Варна, какво се случи?
– Беше доста екстремно. Защо отговорните за това хора разрешават полети в лошо време и силен вятър?! Имаше турболенция при полета Варна-София. При кацането положението беше доста стресово, защото духаха ураганни ветрове. Мисля, че на косъм се разминаха нещата. И после едвам ни вдигнаха, за да кацнем в Пловдив.
Безумието е, че някой разрешава в такова време да се лети. Всичко дават по преценка на пилота, което е много лошо, защото после си измиват ръцете с него. Дават го като пилотска грешка. Друг път не съм преживявал такова екстремно пътуване със самолет.
– Чувате ли се с екранния ви партньор Васил Василев – Зуека?
– Чуваме се. Всичко е наред. Човекът се чувства много добре. Не иска да се връща. За какво му е?
– А вие бихте ли емигрирал?
– Не съм мислил по този въпрос. Ако го реша, ще разберат всички.
– Не криете разочарованието си от българските политици. Гласувате ли?
– Досега гласувах. Не бях пропускал избори. Сега обаче не мисля да го правя. Просто няма за кого да гласувам. Това са едни хора, които са се самозабравили в егото си и желанието да дойдат на власт. Удариха дъното. Не искам да използвам тежки думи, но те трябва да бъдат много добре санкционирани от обществото. Защото те просто се гаврят с този народ.
Няма го гражданското общество, защото липсват институциите, които да спазват законите.
– А в българина като цяло кое най-много ви дразни?
– Липсата на добро образование, на достатъчно култура. Говоря генерално, за политиците е ясно. Сами си ги излъчваме. Те не идват от другаде, не ни ги внасят. Те са част от нас. За 30 години ликвидираха образованието, културата, уважението към институциите, авторитетите и личностите. В тази държава всеки е намръщен, избива комплекси. Всеки е най-великият, най-умният, най-големият тарикат. И в крайна сметка сме това – държавата на тарикатите.
– Как ще коментирате отношението на държавата към културата?
– Министерството на културата е придатък на Министерството на финансите. Защото, ако министърът на финансите не даде пари, този на културата нищо не може да направи. Малко се обезсмисля това малко раздуто Министерство на културата. Там работят прекалено много хора, които не вършат нищо. Главното за една държава е да се прецени, че културата, образованието и спортът са определящи за изграждането на една нация. Правят я силна и нация с характер. За нас обаче културата, образованието и спортът не са важни. И затова не ни се случват нещата. 30 години това не става и резултатите са такива.
