Никога не съм се възприемал за политик, но независимо как се възприемам – аз съм председател на политическа партия. И като такъв никога не съм си позволявал да правя политически речи на национални празници, или в дни, когато отдаваме почит към националните светини. Просто е нечистоплътно и мерзко. Вчера едни политици обаче си позволиха да държат политически речи, да говорят колко гласа ще вземат на предстоящите избори и да сеят разделение. Разделение на добри” и “лоши” българи. И си го позволиха точно в деня на почит към Апостола, който обединява всички ни.
Това написа лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов във фейсбук по повод стартирането на предизборната кампания на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ със събитие пред Народния театър в София на 19 февруари.
И защо тия хора направиха това на тази сакрална дата? Явно са искали да ни кажат нещо. Най-вероятно е някаква метафора. Че са революционери и освободителите на майка България.
И кого ще освобождават? – Нас. И от кого ще ни освобождават? – От лошите. И защо те ще ни освобождават? – Защото те са добрите“, написа още той.
Даже си представиха и предизборния слоган – “Има как”. Не, няма как да го правите точно в този ден. Разбирам, че има хора, които се възприемат като новите Левски и Раковски и които си вярват, че правят революционни комитети. Но Левски е един. И Раковски е един. И в дни като вчерашния, единственото, което трябва да правим, е да притихнем, да се смирим и да отдадем почит. Да положим цветя“, подчерта Трифонов.
Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 г. Заради наложилата се дългогодишна традиция обаче възпоменателните церемонии се проведоха вчера – на 19 февруари. И се проведоха в цяла България. И това е логично – Апостолът на свободата е онази велика личност, която обединява и ще обединява всички ни, независимо къде точно живеем. Затова съм сигурен, че вчера цветя, в знак на огромна почит към Дякона, не са били оставени само пред неговия паметник в центъра на София. Сигурен съм, че българи са положили цветя и пред паметника на Левски в двора на училището на с.Леденик, област Велико Търново, и пред паметника на Левски в двора на детската градина в Кубрат, и пред паметника на Левски в Дряновския манастир, и пред паметника на Левски в Кърджали, и пред паметниците на Левски в още стотици български градове и села. Сигурен съм, че цветя са оставени пред паметника на Апостола пред завод “Васил Левски” в кубинския град Сиенфуегос, пред барелефа на Левски на сградата на Българския културен център към посолството ни в Скопие, Северна Македония, дори пред бюст-паметника на Левски в Бердянск, Украйна, където се води война и където също има българи. Никога не съм се възприемал за политик, но независимо как се възприемам – аз съм председател на политическа партия. И като такъв никога не съм си позволявал да правя политически речи на национални празници, или в дни, когато отдаваме почит към националните светини. Просто е нечистоплътно и мерзко. Вчера едни политици обаче си позволиха да държат политически речи, да говорят колко гласа ще вземат на предстоящите избори и да сеят разделение. Разделение на добри” и “лоши” българи. И си го позволиха точно в деня на почит към Апостола, който обединява всички ни. И защо тия хора направиха това на тази сакрална дата? Явно са искали да ни кажат нещо. Най-вероятно е някаква метафора. Че са революционери и освободителите на майка България. И кого ще освобождават? – Нас. И от кого ще ни освобождават? – От лошите. И защо те ще ни освобождават? – Защото те са добрите. Даже си представиха и предизборния слоган – “Има как”. Не, няма как да го правите точно в този ден. Разбирам, че има хора, които се възприемат като новите Левски и Раковски и които си вярват, че правят революционни комитети. Но Левски е един. И Раковски е един. И в дни като вчерашния, единственото, което трябва да правим, е да притихнем, да се смирим и да отдадем почит. Да положим цветя. И е толкова прекрасно, че вчера имаше огромни опашки от българи с цветя пред паметника на националния ни герой. А не пред сцената за политическа пропаганда. Ще ми се да притихнем и сега, докато слушаме любимата песен на Дякона – “Отдавна ли си, момне ле, калугерица?”
