Снимка: WIKIMEDIA.ORG
Притиснати от тройния удар от нарастващи дългове, изменение на климата и увреждане на природните богатства, много развиващи се страни и техните кредитори търсят отговор на въпроса как е възможно тези проблеми да намерят общо решение, пише Ройтерс в свой анализ.
Едно от решенията на създалата се ситуация са набиращите популярност финансови инструменти, чрез които нациите могат да се справят и с трите проблема едновременно – замяна на дълг срещу инвестиции в околната среда. През декември доклад на Световната банка посочи, че най-бедните страни годишно трябва да погасяват задължения към кредитори в размер на 62 млрд. долара годишно или с 35 на сто повече спрямо година по-рано, като тогава институцията предупреди за нарастващ риск от неплатежоспособност.
На фона на нарастващата задлъжнялост в момента най-бедните страни трябва да извършат спешни инвестиции в опазването на климата и биоразнообразието, за да изпълнят своите международни и национални ангажименти. В опит да се справят с тези проблеми повсеместно, Португалия и Кабо Верде подписаха миналия месец споразумение за размяна на „дълг срещу инвестиции в природата“, само дни след като Замбия заяви, че също разглежда подобно предложение от екологичната организация WWF (Световен фонд за природата).
Кабо Верде, островна държава край Западна Африка, застрашена от покачване на морското равнище и брегова ерозия и бивша португалска колония, дължи около 140 млн. евро (152 млн. долара) на Португалия и повече от 400 млн. евро на банки и други субекти. Замяната на дълг срещу инвестиции в природата, договорена с Лисабон, ще доведе до това, че планирани 12 млн. евро плащания по дълга ще бъдат вложени във фонд за околната среда и климата, за да се помогне на Кабо Верде да премине към по-чисти енергийни доставки и да се справи с изменението на климата.
Междувременно предложението по „зеления“ финансов инструмент за Замбия, която има огромни национални паркове, където живеят или мигрират някои от най-впечатляващите диви животни в Африка, цели да насочи между 750 млн. и 1 млрд. долара в проекти за опазване на околната среда.
През 2021 г. суап на стойност 553 млн. долара за Белиз намали нивото на дълга му с повече от 10 на сто от БВП и осигури средства за защита на втория по големина коралов риф в света, докато сделката от 2015 г. със Сейшелските острови накара правителството да се ангажира да защити 30 на сто от крайбрежните води на страната в замяна на 22 млн. долара преструктуриране на дълга.
Тези видове замяна на дълг вероятно ще се увеличат през следващите години, прогнозират анализаторите, като според съобщенията Еквадор и Шри Ланка също проучват подобни сделки.
Наскоро Египет представи размяна на дълг с Германия като модел за други, които искат да съберат пари за проекти за чиста енергия. От своя страна международните банки за развитие също виждат потенциал в „зелени“ суапове на дълг.
Първите суапове на дълг срещу природа бяха договорени в средата на 80-те години на миналия век, най-вече в Латинска Америка, като основни кредитори бяха богатите държави.
Друга дългова криза в края на 90-те и началото на 2000-те допринесе за появата на движението Jubilee 2000 и концертите Live 8, подкрепени от религиозни и световни лидери и музиканти като фронтмена на U2 Боно, настояващи за облекчаване на дълговете за бедните страни в Африка и извън нея.
През последните три десетилетия процедурите по промяна на дълговите условия така, че те да се насочат към природата или социалната сфера бяха рядкост и обикновено и се сключваха за задължения в размер на до 10-20 млн. долара.
