„В момента нямаме легална дефиниция на понятието „спекула“. Служебното правителство се опитва да въведе общи рамки на нещо, което не подлежи на рамкиране. Нямаме и критерий за свръхпечалба. Всичко, което се прави в момента, е в изгода на големите вериги“, обясни в ефира на БНР макроикономистът от БАН доц. Григор Сарийски. „Трябва да се въведе т.нар. антитръстово законодателство, но има силен корпоративен интерес това да не се случи“, припомня той.
Трудно ще се намери законово основание за въвеждане на таван на цените от страна на държавата, обясни още доцентът.
„Първият риск е, че може да се появи паралелен пазар. Тези мерки работят за малките търговци. Големите винаги намират как да заобикалят санкциите и да реализират печалба. Първо – трябва да се въведат легални дефиниции за поведението, което искаме да санкционираме. Второ – трябва да има ефективни мерки върху ограничаването на концентрацията на пазара. Нямаме нито едно доказано картелно споразумение. Потребителите виждат, че и в трите телекома цените се увеличават. Как е възможно това, ако нямат споразумение? “
В една среда, в която няма предвидимост относно цените на суровините и горивата, търговецът предпочита, като застраховка, да слага по-голяма надценка., обясни доц. Сарийски. „Това е естественото навлизане в инфлационна спирала. За да реализирате спекула, на вас обаче ви трябва господстващо положение на пазара. Трябва да имате влияние. Не може да спекулирате, ако сте малък търговец .Има много сектори, в които усещаме, че има нещо, но не може да се докаже. Стига се до задънена улица. Необходима е нормативна рамка и ефективна администрация. Но служебното правителство е с вързани ръце, защото не е законодател“.
