„Мис България 2010“ Ромина Андонова-Тасевска е родена на 30 октомври 1988 г. Като дете е пяла във вокална група „Бон-бон“, тренирала е карате и волейбол. Завършва специалност „Графичен дизайн“ в Професионалната гимназия по полиграфия и фотография. След това учи специалността „Биология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. От две години тя е панелист в предаването „На кафе“ с Гала по Нова телевизия. На този етап 2023 година започва наистина различно за Ромина. За първи път на Нова година тя избра спокойствието и уюта у дома само със съпруга си – футболиста на ФК „Славия“ Дарко Тасевски и с трите им деца – Дария, Давид и Антонио. На 6 и 7 януари голямото семейство успя да отиде и до Македония, където близките на Дарко празнуват Бъдни вечер и Коледа.
Интервю на Надежда Йосифова за вестник „Галерия“
– Ромина, на 6 и 7 януари посрещнахте Бъдни вечер и Коледа в родината на мъжа ви – Македония, как се отбелязват тези празници там?
– Много съм доволна, че техният празник тази година се падна в почивните дни, когато не съм в „На кафе“, и имах възможност да уважа и роднините ни от другата страна. Освен че празнуват през януари, на Бъдни вечер пълнят шаран, който беше огромен, не като тези, които виждаме на трапезата у нас. Иначе пак се спазва традицията – ястията да са нечетен брой, чупи се питка, като се започва от най-възрастния към най-младия. И тази година, колкото и да бяха „разочаровани“ Дарко и сестра му, паричката се падна на мен (смее се). На мъжа ми никога не му се е падала през годините, и тайничко се надяваше този път да има късмет, а дядото и бабата пък се надяваха парата да отиде при някой от внуците. А на Коледа се посрещат гости на обяд. И имат много хубава традиция с подаръците – за всеки е подготвено пакетче с лакомства и децата много се радваха. Като се върнахме, Дарко замина за Турция на подготовка с отбора си. За мен това е най-трудният период в годината, защото оставам сама с децата. А логистиката ми е най-сложна, защото те тренират почти всеки ден и то на различни места, по различно време, освен че ходят на училище и английски език. И като си е тук, Дарко много ми помага при разпределянето на задълженията. Но знам, че за него този период е изключително важен, тъй като от подготовката през него зависи целият полусезон на отбора.
– Кога разбрахте, че Дарко е мъжът за вас?
– Най-близките ми приятелки знаят, че още в момента, в който го видях, казах: „Аз ще се омъжа за него и ще имаме деца заедно!“. И ми става много мило, когато имаме годишнина с Дарко, и те се сещат за тези мои думи. Казват колко категорична съм била в избора си. Дарко наистина е прекрасен мъж! Той може да бъде душата на една компания, защото има страхотно чувство за хумор, но определно му трябва време, за да прецени хората и да ги допусне до себе си. А и за нас, двамата, е важно с кого се събираме и не виждам нищо лошо в това. Аз съм малко по-различна от него. Обичам да се срещам с различни хора, всеки ден. Мога да намеря тема за разговор с всеки и свободно да изразявам емоциите си. Но може би именно с нетрадиционния си подход в общуването с околните се допълваме.
– А с децата кой е по-строг от двамата?
– Зависи, като че ли сме разпределили отговорностите си и в това отношение. Той е по-строг с момчетата, а аз – с Дария. Имам повече изисквания към нея за нещата, които всяко момиче трябва да знае и умее. Дарко, тъй като води момчетата на тренировки и имат много общи теми покрай футбола, има по-голям контрол върху тях. Дария му е слабост. Момчетата тренират футбол в „Славия“, а Дария – волейбол, също в този клуб. Тя мина и през художествена гимнастика, синхронно плуване, имаше желание да се развива и в тези спортове, но не попадна на треньори, за жалост. Сега страстта й е волейболът и е много доволна от треньорката си. Дария е на 10 години, висока е към 155 см и никой не би казал, че е в четвърти клас! Явно е взела гена от мен и Дарко! Но и в разсъжденията си сякаш е надраснала възрастта си – много често проявява интерес към разговорите и заниманията ни, защото детските са й скучни. Тя учи в държавно училище. Антонио, който е най-малкия ни син, през септември ще бъде в първи клас, сега е в предучилищна група. А Давид е на 8 години и е във втори клас, пак в държавно училище. Разликата между тримата е малка, така че имат сходни интереси и често играят заедно, което е добре за мен.
– Изпитвате ли носталгия към живота в Банкок?
– Имам носталгия към Тайланд и не толкова, заради продължителността на прекараното време там, а заради преживените емоции – две от децата си съм родила в Банкок. Хората, с които съм се запознала и общувала… Цялата тази съвкупност прави страната специална за мен. Липсва ми и топлото време, защото го обичам и се чувствам най-добре на топло, но най-вече ми липсват хората, които са толкова усмихнати и лежерни, освободени, сякаш ясно се открояваше начинът, по който живеят – според религията си.
– Може би бихте се върнали да живеете в Тайланд, но строите къща тук. Кога ще се преместите в новия си дом?
– С Дарко много често сме обмисляли да се върнем в Тайланд, още повече че той като футболист сред чужденците, които са играли там, си остава номер едно за тях и искат да се върне. Но в момента и двамата сме поели по желан от нас път в България. Хубаво ни е и дори си строим наш дом близо до София в Нови хан, далече от лудницата на града. Би трябвало следващата Коледа да посрещнем в него. Може би най-сетне ще спрем да се местим от къща в къща и ще си имаме свое местенце. А и за децата не е много добре пак да ги местим – създали са си добър приятелски кръг, всеки си има занимания, извън училищните.
– Как се съхранява семейството? Всеки казва – с любов, с компромиси, но може би не е само това?
– Колкото и клиширано да звучи, основната спойка между двама души е любовта. Ако те не се „вземат“ по любов, а по интереси, бракът им е обречен. Когато става въпроси за компромиси, моята представа е, да поставиш интереса на другия пред твоя. Ако тръгна да правя нещо, първо мисля как би се почувствал Дарко? Има неписани правила, които сам трябва да осъзнаеш. За някои те са елементарни, хората не си дават сметка, но са изключително важни. За мен е от огромно значение да съм приготвила вкусна вечеря и всички да се съберем около масата, да си споделим случилото се през деня. Да общуваме! Е, не е лесно за една жена да е майка, съпруга, любовница (с мъжа си, разбира се), домакиня, работеща, но не е невъзможно. Жената има много роли, но Господ ни е дал и силата, за да се справим с всичкото това. И в основата е любовта. Прави ми впечатление, че напоследък хората много искат и щенията им са все по-материални. Моята максима на този етап от живота е: „Имам семейство, което да храня, а не общество, което да впечатлявам!“. Семейството е отговорност. Не можеш да бъдеш егоист.
– Носят се слухове, че Гала маха панелистите в „На кафе“, верни ли са?
– Не, няма такова нещо! Поне аз не знам (смее се)… Гала обича да се шегува с нас и понякога да ни стряска.
– Как се чувствате в предаването? Усещате ли разлика между началото, когато започнахте работа в телевизията и сега?
– Втори сезон съм в „На кафе“… Първите дни, когато започнах, се чудех къде съм попаднала (усмихва се). Била съм на много интервюта в телевизията, нямам притеснение да съм пред камера, но това което трябва да правя на „панела“ в предаването е съвсем различно. Лесно е да говориш за себе си, но никак не е така, когато говориш за други хора, обсъждаш различни актуални теми и трябва да внимаваш какво ще кажеш, за да не обидиш някого без да искаш. Отстрани може би изглежда лесно – няколко души си говорят и пият кафе, но повярвайте ми, наистина това е плод на много подготовка, информираност, внимание и концентрация кое и как да кажеш и то по време на жив ефир. Сега, през втория сезон в „На кафе“, изпитвам истинското удоволствие да работя и то точно с този екип. Всеки ден съм с тези хора и буквално ги чувствам като второто ми семейство.
– Докъде стигнахте с ученето в университета?
– Завърших магистратура „Биобизнес и предприемачество“. Дипломната ми работа беше да изготвя бизнес план за разработване на серум за лице, която безупречно изпълних, дори бях на крачка да започна и да го произвеждам. Но в този момент дойде предложението от „На кафе“. Имам и друг бизнес, свързан с управлението на лични финанси, и още един, и грижите за семейството, щеше да ми дойде в повече. Затова прецених, че ще отложа добрата идея за серума и ще се възползвам от шанса, който получих в Нова телевизия.
